Ἀκολουθία Ὁσίου ΙΩΑΝΝΟΥ τοῦ Ξένου

Ψαλλομένη τῇ 20^η Σεπτεμβρίου

ΜΕΓΑΣ ΕΣΠΕΡΙΝΟΣ

Μετά τόν Προοιμιακόν τό  Μακάριος ἀνήρ· εἰς δὲ τὸ Κύριε ἐκέκραξα ἱστῶμεν στίχους η΄ καὶ ψάλλομεν προσόμοια τῆς ἑορτῆς τοῦ Σταυροῦ δ΄ καὶ τοῦ Ὁσίου δ΄. Ἦχος πλ. β΄. Ὅλην ἀποθέμενοι.

Ὅλην τὴν διάνοιαν, διαπαντὸς τῷ Κυρίῳ, Πάτερ ἀναθέμενος, καὶ τοῖς Τούτου ἵχνεσιν ἠκολούθησας, τῆς σαρκὸς ἅπασαν, προσπάθειαν μάκαρ, ἀπεκρούσω τὴν ἐγκράτειαν, περιελόμενος, τῆς ψυχῆς ζωώσας τὸ φρόνημα· διὸ τῆς ἀλήκτου, τρυφῆς κατηξιώθης ἐν Χριστῷ, ἐν παῤῤησίᾳ δεόμενος, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Αἴγλην τὴν τρισήλιον, φωτιστικῶς δεδεγμένος, Ἰωάννη πάνσοφε, αἰσθητῶς ὡς ἥλιος διελήλυθας, τὰ τῆς γῆς πέρατα, διασπείρων πᾶσι, τὰς ἀκτίνας τῶν θαυμάτων σου, διό σὲ ἔνδοξε, ἐν τοῖς σοῖς ἀγῶσιν ἐδόξασεν, ὡς θεῖον καὶ θεόληπτον, ὁ Θεὸς τῆς δόξης καὶ Κύριος· ὅθεν τὰς ἰάσεις, ἀφθόνως παρεχόμενος ἡμῖν, ἐν παῤῤησίᾳ δεόμενος, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Δεῦτε προσκυνήσωμεν, πιστοὶ ἐν οἴκῳ Κυρίου, ὅπου τὸ πανάγιον, σῶμα τεθησαύρισται, τοῦ παμμάκαρος, ὅ τερπνοῖς ᾄσμασι, ἐν ψαλμοῖς καί ὕμνοις, τιμήσωμεν κραυγάζοντες τοὺς ἐν ἀνάγκαις, ἐλέησον, καὶ κλύδωνος ἐξάρπασον, καὶ τῆς καταιγίδος τῶν θλίψεων, ἵνα τὴν τερπνήν σου, καὶ πάντιμον δοξάζωμεν σωρόν, καὶ τὴν σὴν κόνιν σεβόμεθα, μύρον ἀναβλύζουσαν.

Πλοῦτον ἀναφαίρετον, ἔχει σε νῆσος ἡ Κρήτη, μάκαρ ἀξιάγαστε, φαειναῖς αὐγάζοντα ταῖς λαμπρότησιν, ἥν καὶ νῦν βράβευσον, τὴν εἰρήνην Πάτερ, καὶ τροπαίων αὐτὴν ἔμπλησον, ἐχθρῶν τὴν ἔπαρσιν, καὶ παρεμβολὰς κάμψας βέλεσι, πρεσβείαις σου Πάτερ ἡμῶν, καὶ τῆς συμπαθοῦς μεταδόσεως, λῆσον τὰς καρδίας, ἡμῶν τῶν ἀνυμνούντων σε πιστῶς, ἐν παῤῤησίᾳ δεόμενος, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Δόξα. Ἦχος πλ. α΄.

Ὅσιε Πάτερ, τῆς φωνῆς τοῦ Εὐαγγελίου τοῦ Κυρίου ἀκούσας, τὸν κόσμον κατέλιπες, τὸν πλοῦτον καὶ τὴν δόξαν, εἰς οὐδὲν λογισάμενος, ὅθεν πᾶσι ἐβόας· ἀγαπήσατε τὸν Θεόν, καὶ εὑρήσετε χάριν αἰώνιον. Μηδὲν προτιμήσητε τῆς ἀγάπης Αὐτοῦ, ἵνα ὅταν ἔλθῃ ἐν τῇ δόξῃ Αὐτοῦ, εὐρήσητε ἀνάπαυσιν μετὰ πάντων τῶν Ἁγίων. Οὗ ταῖς ἱκεσίαις Χριστέ, φύλαξον καὶ σῶσον τὰς ψυχάς ἡμῶν.

Καὶ νῦν. Τῆς ἑορτῆς.
 

Εἴσοδος, Φῶς ἱλαρόν, τὸ Προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ Ἀναγνώσματα.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα (ι´ 7, γ´ 13-16, ἐκλογή).

Μνήμη δικαίου μετ᾿ ἐγκωμίων, καὶ εὐλογία Κυρίου ἐπὶ κεφαλὴν αὐτοῦ. Μακάριος ἄνθρωπος, ὃς εὗρε σοφίαν, καὶ θνητός, ὃς εἶδε φρόνησιν. Κρεῖσσον γὰρ αὐτὴν ἐμπορεύεσθαι, ἢ χρυσίου καὶ ἀργυρίου θησαυρούς. Τιμιωτέρα δέ ἐστι λίθων πολυτελῶν· πᾶν δὲ τίμιον, οὐκ ἄξιον αὐτῆς ἐστιν. Ἐκ γὰρ τοῦ στόματος αὐτῆς ἐκπορεύεται δικαιοσύνη, νόμον δὲ καὶ ἔλεον ἐπὶ γλώσσης φορεῖ. Τοιγαροῦν ἀκούσατέ μου, ὦ τέκνα, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ· καὶ μακάριος ἄνθρωπος, ὃς τὰς ἐμὰς ὁδοὺς φυλάξει. Αἱ γὰρ ἔξοδοί μου, ἔξοδοι ζωῆς, καὶ ἑτοιμάζεται θέλησις παρὰ Κυρίου. Διὰ τοῦτο παρακαλῶ ὑμᾶς, καὶ προΐεμαι ἐμὴν φωνὴν υἱοῖς ἀνθρώπων. Ὅτι ἐγὼ ἡ Σοφία κατεσκεύασα βουλὴν καὶ γνῶσιν καὶ ἔννοιαν ἐγὼ ἐπεκαλεσάμην. Ἐμὴ βουλὴ καὶ ἀσφάλεια, ἐμὴ φρόνησις, ἐμὴ δὲ ἰσχύς. Ἐγὼ τοὺς ἐμὲ φιλοῦντας ἀγαπῶ, οἱ δὲ ἐμὲ ζητοῦντες, εὑρήσουσι χάριν. Νοήσατε τοίνυν ἄκακοι πανουργίαν, οἱ δὲ ἀπαίδευτοι ἔνθεσθε καρδίαν. Εἰσακούσατέ μου καὶ πάλιν, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ, καὶ ἀνοίγω ἀπὸ χειλέων ὀρθά. Ὅτι ἀλήθειαν μελετήσει ὁ λάρυγξ μου, ἐβδελυγμένα δὲ ἐναντίον ἐμοῦ χείλη ψευδῆ. Μετὰ δικαιοσύνης πάντα τὰ ῥήματα τοῦ στόματός μου· οὐδὲν ἐν αὐτοῖς σκολιόν, οὐδὲ στραγγαλιῶδες. Πάντα εὐθέα ἐστὶ τοῖς νοοῦσι, καὶ ὀρθὰ τοῖς εὑρίσκουσι γνῶσιν. Διδάσκω γὰρ ὑμῖν ἀληθῆ, ἵνα γένηται ἐν Κυρίῳ ἡ ἐλπὶς ὑμῶν, καὶ πλησθήσεσθε Πνεύματος.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα.

Στόμα δικαίου ἀποστάζει σοφίαν, γλῶσσα δὲ ἀδίκου ἐξολεῖται. Χείλη ἀνδρῶν δικαίων ἐπίστανται χάριτας, στόμα δὲ ἀσεβῶν καταστρεφήσεται. Ζυγοὶ δόλιοι βδέλυγμα ἐνώπιον Κυρίου, στάθμιον δὲ δίκαιον δεκτὸν αὐτῷ. Οὗ ἐὰν εἰσέλθῃ ὕβρις ἐκεῖ καὶ ἀτιμία, στόμα δὲ ταπεινῶν μελετᾷ σοφίαν. Τελειότης εὐθέων ὁδηγήσει αὐτούς, καὶ ὑποσκελισμὸς ἀθετούντων προνομεύσει αὐτούς. Οὐκ ὠφελήσει ὑπάρχοντα ἐν ἡμέρᾳ θυμοῦ, δικαιοσύνη δὲ ῥύσεται ἀπὸ θάνατον. Ἀποθανὼν δίκαιος ἔλιπε μετάμελλον, πρόχειρος δὲ γίνεται καὶ ἐπίχαρτος ἀσεβῶν ἀπώλεια. Δικαιοσύνη ἄμωμον ὀρθοτομεῖ ὁδούς, ἀσέβεια δὲ περιπίπτει ἀδικίᾳ. Δικαιοσύνη ἀνδρῶν ὀρθῶν ῥύσεται αὐτούς, τῇ δὲ ἀβουλίᾳ ἁλίσκονται παράνομοι. Τελευτήσαντος ἀνδρὸς δικαίου, οὐκ ὄλλυται ἐλπίς, τὸ δὲ καυχηματῶν ἀσεβῶν ὄλλυται. Δίκαιος ἐκ θήρας ἐκδύνει, ἀντ’ αὐτοῦ δὲ παραδίδοται ὁ ἀσεβής. Ἐν στόματι ἀσεβῶν παγὶς πολίταις, αἴσθησις δὲ δικαίου εὔοδος. Ἐν ἀγαθοῖς δικαίων κατώρθωται πόλις, καὶ ἐν ἀπωλείᾳ ἀεβῶν ἀγαλλίαμα. Ἐν εὐλογίᾳ εὐθέων ὑψωθήσεται πόλις, στόματα δὲ ἀσεβῶν κατασκαφήσεται. Μυκτηρίζει πολίτας ἐνδεεῖς φρενῶν, ἀνὴρ δὲ φρόνιμος ἡσυχίαν ἄγει.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (δ´ 7-15).

АКАТИСТ НА СВ. ИОАН ШАНХАЙСКИ И САН ФРАНЦИСКИ

Глас 8, Кондак 1

Избрани чудотворче и велики служителю Христов, който изливаш в последните времена неизчерпаеми потоци от вдъхновение и множество от чудеса, ние Те възхваляваме с обич и Ти викаме: Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Икос 1

Бидейки ангел в плът, Ти си ни явил в последните времена славата на Бога, който всякога бди над човеците. Гледайки красотата на Твоите добродетели, ние, твоите чеда сега Ти викаме:

Радвай се Ти, който си живял в целомъдрие от най-ранно детство!

Радвай се Ти, който всякога си пребивавал в страх Божи и си изпълнявал Неговата свята воля!

Радвай се Ти, в чиито безчислени добродетели Бог ни откри славата Си!

Радвай се Ти, който тайнствено си чувал надалече молитвите на изпадналите в беда!

Радвай се Ти, който си бил изпълнен с любов към твоите люде и си направил всичко възможно за тяхното спасение!

Радвай се Ти, който носиш радост на всички които Ти се молят с вяра и любов!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 2

Гледайки богатството и разнообразието на твоите добродетели, о свети първосвещениче, ние виждаме в Теб жив източник на съвременните Божии чудеса. С любовта си и с чудните си дела Ти насърчваш всички нас, които с вяра викаме към Бога: Алилуия!

Икос 2

Изпълнен с любов, Ти си бил същинска крепост на богословието, о свети отче, и познанието си за Бога си предал с любов на страдащите човеци. Научи да познаваме истинския Бог с любов и нас, които сега Ти викаме с благоговение:

Радвай се, твърда крепост на Православната вяра!

Радвай се, драгоценен съсъд на даровете на Светия Дух!

Радвай се, справедлив обвинител на безверието и

лъжеученинията!

Радвай се, ревностен изпълнител на Божиите заповеди!

Радвай се, строги подвижнико, който не е познал почивка!

Радвай се, любещи пастирю на стадото Христово!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 3

По Божията милост, ти си се проявил като баща на сираците и наставник на младежите, като си ги възпитавал в страх Божи и си ги приготвял за служба на Бога. Затова и ние, твоите чеда, като те гледаме с любов, викаме с благодарност към Бога: Алилуя!

Икос 3

Не ние на земята, а небесните жители би следвало да те

хвалят, защото нашите думи са безсилни да възпеят твоите

дела. Въпреки това, принясяйки пред Бога нашите скромни

дарове, ние Те славим така:

Радвай се Ти, който винаги си запазвал чедата си с Твоите

непрестанни молитви!

Радвай се Ти, който винаги си защитавал стадото си със силата на Кръстния знак!

Радвай се Ти, чиято любов не е познала граници между

държави и разлика между раси!

Радвай се, светило пресветло, обичано от всички!

Радвай се, пример на духовно смирение!

Радвай се, извор на духовна утеха за всички нуждаещи се!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 4

Смутени от Твоите благочестиви дела и любов, ние грешните не знаем как достойно да те възхваляваме, о първосвещениче Иоане! Ти си пропътувал до края на света, за да спасиш своите люде и да проповядваш светото Евангелие на тези които са в тъмнина. Благодарейки на Бога за твоите апостолски трудове, ние Му викаме: Алилуя!

Икос 4

Гледайки твоя живот, людете от различни земи се удивляваха на милостта с която Бог ни е дарил, дори и в тези последни времена. Ние също, удивлявайки се, казваме с благоговение:

Радвай се, просветление на тези които живеят в тъмнината на неверието!

Радвай се ти, който си последвал своите люде в най-далечния изток и запад!

Радвай се, чудесен фонтан, излят от Бога!

Радвай се, любещ назидател на заблудените!

Радвай се, скорошно утешение на разкаялите се грешници!

Радвай се, подкрепа на онези които вървят по правия път!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 5

БЛАГОДАРСТВЕН АКАТИСТ " СЛАВА БОГУ ЗА ВСИЧКО "

Митрополит Трифон Туркестанов

Кондак 1

Нетленни Царю на вековете, държащ в десницата Си всички пътища на човешкия живот със силата на спасителния Твой промисъл. Благодарим Ти за всички знайни и съкровени Твои благодеяния, за земния живот и за небесните радости на Твоето бъдещо царство. Дарявай и занапред Твоите милости на нас, пеещите: Слава на Тебе, Боже, во веки.

Икос 1

Аз се родих слабо и безпомощно дете в света, но Твоят Ангел разпростираше светли криле и пазеше люлката ми. Оттогава Твоята любов сияе над всички мои пътища и чудно ме води към светлината на вечността. Славно са явени щедрите дарове на Твоя Промисъл от първия ми ден и до днес. Благодаря и зова с всички познали Те.

Слава на Тебе, призовалия ме към живота;
Слава на Тебе, явилия ми красотата на вселената;
Слава на Тебе, разтворилия пред мен небето и земята
като вечна книга на мъдростта;
Слава на Твоята вечност сред временния свят;
Слава на Тебе за тайните и явни Твои милости;
Слава на Тебе за всяка моя скръбна въздишка;
Слава на Тебе за всяка стъпка на живота, за всеки миг радост;
Слава на Тебе, Боже, во веки.

Кондак 2

Господи, колко е хубаво на гости у Тебе: благоуханен вятър, планини, достигащи небето, води като безкрайни огледала, отразяващи златото на лъчите и лекотата на облаците. Цялата природа тайнствено шепти, цялата е пълна с ласки и птиците и животните носят печата на Твоята любов. Благословена е майката земя с нейната бързопрехождаща красота, пробуждаща скръб по вечното отечество, където в нетленна красота звучи: Алилуя!

Икос 2
Ти ме въведе в този живот като в очарователен рай. Ние видяхме небето като дълбока синя чаша, в чиито лазур звънят птичи песни, слушахме умиротворяващия шум на лесовете и сладкозвучната музика на водите, хранехме се с благоуханните и сладки плодове и с ароматен мед. Хубаво е при теб на земята, радостно е на гости у Тебе.

Слава на Тебе за празника на живота;
Слава на Тебе за благоуханието на момини сълзи и рози;
Слава на Тебе за разнообразието на цветя и плодове;
Слава на Тебе за бисерното сияние на утринната роса;
Слава на Тебе за усмивката на светлото пробуждане;
Слава на Тебе за земния живот, предвестник на небесния;
Слава на Тебе, Боже, во веки.

Кондак 3
Чрез силата на Светия Дух е уханието на всяко цвете, тихия полъх на аромата, нежността на окраската, красотата на Великото в малкото. Хвала и чест на животворящия Бог, разпростиращ поляните, като разцъфнал килим, увенчаващ полята със златото на класовете и с лазура на полските треви, а душата – с радостта на съзерцанието. Веселете се и му пейте: Алилуя!

Икос 3
Колко си прекрасен в тържеството на пролетта. Когато възкръсва цялото създание и на хиляди гласове зове към Тебе: Ти си източникът на живота, Ти си победителят на смъртта.
Сред лунна светлина и песен на славеи долините стоят в своите белоснежни сватбени премени. Цялата земя е Твоя невеста, тя очаква нетленния жених. Ако Ти и тревата обличаш така, то как ли ще преобразиш нас в бъдещиявек на възкресението, как ли ще се просвветят нашите тела, как ли ще засияят нашите души!

Слава на Тебе, извелия от тъмнотата на земята разнообразни цветове, вкус и аромат;
Слава на Тебе за радушието и ласките на цялата природа;
Слава на Тебе за това, че си ни обградил с хиляди Твои създания;
Слава на Тебе за дълбината на Твоя разум, отпечатана в целия свят;
Слава на Тебе, благоговейно целувам следите на Твоите незрими стъпки;
Слава на Тебе, запалилия напред ярката светлина на вечния живот;
Слава на Тебе, за надеждата за безсмъртна, идеална, нетленна красота;
Слава на Тебе, Боже, во веки.

Кондак 4

Ἀκολουθία τῶν ἐν Κίνᾳ Ἁγίων ΝΕΟΜΑΡΤΥΡΩΝ

Ψαλλομένη τῇ 11^η Ἰουνίου

ΕΣΠΕΡΙΝΟΣ

Εἰς τὸ Κύριε ἐκέκραξα ἱστῶμεν στίχους στ΄ καὶ ψάλλομεν τὰ κάτωθι. Ἦχος δ΄. Ὁ ἐξ Ὑψίστου κληθείς.

Χαίροις ὦ Πάτερ Μητρόφανες μεγάλως, ὡς καλῶς ποιμάνας σύ, ποίμνην Χριστοῦ ποτέ, καιρῷ εἰρήνης καὶ οὐ φυγών, ἐμφανισθέντων, λύκων καθάπερ ποιοῦσι μισθωτοί, ᾗ συμπαριστάμενος, πολλὰς συνέταξας, περὶ σὲ πρόβατα· ὅτε δέ, ἄγριοι λύκοι, καὶ κατεσπάρασσον ὡς καλὸς ποιμήν, ἦρχες ἐκείνων ἑπομένων σοι, ἔνθα μία ἡ ποίμνη καὶ εἷς ποιμήν, ὁ ζωῆς αἰωνίου, δοὺς λειμῶνος τὴν ἀπόλαυσιν. (Δίς).

Ὁ παλαιὸς πάλαι δράκων Νεομάρτυς, λόγχη ἀληθείας σύ,ὃν ἐξεκέντησας, τῇ ἀπωλείᾳ ἐῤῥίφθη ὡς, οἰκεῖν τῷ σκότει, αἱρετισάμενος καὶ θαμβούμενος, σοῦ ἐκ θείας λάμψεως, καὶ γὰρ οὐκ ἔφερεν, εἰς κόσμον ὃν ὑπετόπασεν, ἴδιον κτῆμα, Σταυρὸν Χριστοῦ τε καὶ τὴν ἀλήθειαν, ἀξιωθῆναι τοῦ σεβάσματος, προσκυνῆσαι βιάζων σὲ εἴδωλα, καὶ σὲ κτείνας ἐκτάνθη, τῇ στεῤῥᾷ ὁμολογίᾳ σου. (Δίς).

Ὅτε ἀθλήσας ἐν Κίνᾳ σου τὸ αἷμα, Μάρτυς σὺ ἐξέχεας,νέα καὶ ἄφθαρτος, ἡ δυναστεία τῆς χάριτος, Χριστοῦ ἀνῆλθε, σὺ δ’ ἀνακτόροις ναίεις παντάνακτος, τοῖς ἀχειροτεύκτοις τε, χρυσῷ καὶ χρώμασι, λίθοις τιμίοις ὁ Ὕψιστος, οἷς ἐφίδρυσας, ὡς θεμελίοις ἐν οἷς τ’ ἐνώκησε, δικαιοσύνη καὶ ἀλήθεια,ὁ ἑσμὸς ἔνθα μέλπει τρισάγιον, τῶν στολὰς ἐκπλυνάντων, ἑαυτῶν Ἀμνοῦ τῷ Αἵματι.

Προσενεγκεῖν μὴ θελήσαντες εἰδώλοις, Μάρτυρες θυμίαμα, σώματα ἴδια, Χριστῷ θυσίαν εὐπρόσδεκτον, ὥσπερ εὐῶδες, ὑμεῖς θυμίαμα προσηνέγκατε, μὴ καταπτοούμενοι, πάσας τὰς ἀπειλάς, ἀξιωθέντες ᾀσμάτων τε,θείων Ἀγγέλων, μεθ’ ὧν πρεσβεύετε πρὸς τὸν Κύριον, ἐλεηθῆναι τοὺς γεραίροντας,χοϊκῇ ἡμᾶς γλώσσῃ τὴν εἴσοδον, τὴν ὑμων φωτοστέπτων, Ἀθλοφόρων εἰς παράδεισον.

Δόξα. Ἦχος γ΄.

Σκιρτῶσα αἰνεσάτω τὸν Κύριον πᾶσα ἡ γῆ, ἄσατε τῷ ἀποκαλύψαντι τὴν ἀλήθειαν Αὐτοῦ, πάντα τὰ ἔθνη. Χαῖρε ὦ γῆ τῆς Κίνας, σὺ γὰρ τὴν σωτηρίαν Αὐτοῦ ἑώρακας, ὁ χοῦς σου τῷ αἵματι, τῶν γηγενῶν Μαρτύρων σου ἐβράχη, καὶ τὸ πένθος κατεστάλη, ὑπὸ τῆς ἀληθείας τοῦ Χριστοῦ. Τὰ τέκνα σου τὰ ἄρτι, ὑπὲρ Χριστοῦ μαρτυρήσαντα, νῦν αὐλίζονται, εἰς τὰς αὐλὰς τοῦ Κυρίου, καὶ μεσιτεύουσι τῷ παντοδυνάμῳ, ὑπὲρ τοῦ κόσμου ὃν ἔπλασε.

Καὶ νῦν. Θεοτοκίον.

Πῶς μὴ θαυμάσωμεν, τὸν θεανδρικόν σου Τόκον Πανσεβάσμιε; πεῖραν γὰρ ἀνδρὸς μὴδεξαμένη Πανάμωμε, ἔτεκες ἀπάτορα Υἱὸν ἐν σαρκί, τὸν πρὸ αἰώνων ἐκ Πατρὸς γεννηθέντα ἀμήτορα, μηδαμῶς ὑπομείναντα τροπήν, ἢ φυρμόν, ἢ διαίρεσιν, ἀλλ' ἑκατέρας οὐσίας τὴν ἰδιότητα, σώαν φυλάξαντα. Διὸ Μητροπάρθενε Δέσποινα, αὐτόν ἱκέτευε σωθῆναι, τὰς ψυχὰς τῶν ὀρθοδόξως, Θεοτόκον ὁμολογούντων σε.

Εἴσοδος, Φῶς ἱλαρόν, τὸ Προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ Ἀναγνώσματα.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα (ι´ 7, γ´ 13-16, ἐκλογή).

Μνήμη δικαίου μετ᾿ ἐγκωμίων, καὶ εὐλογία Κυρίου ἐπὶ κεφαλὴν αὐτοῦ. Μακάριος ἄνθρωπος, ὃς εὗρε σοφίαν, καὶ θνητός, ὃς εἶδε φρόνησιν. Κρεῖσσον γὰρ αὐτὴν ἐμπορεύεσθαι, ἢ χρυσίου καὶ ἀργυρίου θησαυρούς. Τιμιωτέρα δέ ἐστι λίθων πολυτελῶν· πᾶν δὲ τίμιον, οὐκ ἄξιον αὐτῆς ἐστιν. Ἐκ γὰρ τοῦ στόματος αὐτῆς ἐκπορεύεται δικαιοσύνη, νόμον δὲ καὶ ἔλεον ἐπὶ γλώσσης φορεῖ. Τοιγαροῦν ἀκούσατέ μου, ὦ τέκνα, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ· καὶ μακάριος ἄνθρωπος, ὃς τὰς ἐμὰς ὁδοὺς φυλάξει. Αἱ γὰρ ἔξοδοί μου, ἔξοδοι ζωῆς, καὶ ἑτοιμάζεται θέλησις παρὰ Κυρίου.Διὰ τοῦτο παρακαλῶ ὑμᾶς, καὶ προΐεμαι ἐμὴν φωνὴν υἱοῖς ἀνθρώπων. Ὅτι ἐγὼ ἡ Σοφία κατεσκεύασα βουλὴν καὶ γνῶσιν καὶ ἔννοιαν ἐγὼ ἐπεκαλεσάμην. Ἐμὴ βουλὴ καὶ ἀσφάλεια, ἐμὴ φρόνησις, ἐμὴ δὲ ἰσχύς. Ἐγὼ τοὺς ἐμὲ φιλοῦντας ἀγαπῶ, οἱ δὲ ἐμὲ ζητοῦντες, εὑρήσουσι χάριν. Νοήσατε τοίνυν ἄκακοι πανουργίαν, οἱ δὲ ἀπαίδευτοι ἔνθεσθε καρδίαν. Εἰσακούσατέ μου καὶ πάλιν, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ, καὶ ἀνοίγω ἀπὸ χειλέων ὀρθά. Ὅτι ἀλήθειαν μελετήσει ὁ λάρυγξ μου, ἐβδελυγμένα δὲ ἐναντίον ἐμοῦ χείλη ψευδῆ. Μετὰ δικαιοσύνης πάντα τὰ ῥήματα τοῦ στόματός μου· οὐδὲν ἐν αὐτοῖς σκολιόν, οὐδὲ στραγγαλιῶδες. Πάντα εὐθέα ἐστὶ τοῖς νοοῦσι, καὶ ὀρθὰ τοῖς εὑρίσκουσι γνῶσιν. Διδάσκω γὰρ ὑμῖν ἀληθῆ, ἵνα γένηται ἐν Κυρίῳ ἡ ἐλπὶς ὑμῶν,καὶ πλησθήσεσθε Πνεύματος.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (δ´ 7-15).

Δίκαιος, ἐὰν φθάσῃ τελευτῆσαι, ἐν ἀναπαύσει ἔσται. Γῆρας γὰρ τίμιον οὐ τὸ πολυχρόνιον, οὐδὲ ἀριθμῷ ἐτῶν μεμέτρηται. Πολιὰ δέ ἐστι, φρόνησις ἀνθρώποις, καὶ ἡλικία γήρως, βίος ἀκηλίδωτος. Εὐάρεστος Θεῷ γενόμενος,ἠγαπήθη· καὶ ζῶν μεταξὺ ἁμαρτωλῶν, μετετέθη. Ἡρπάγη, μὴ κακία ἀλλάξῃ σύνεσιν αὐτοῦ, ἢ δόλος ἀπατήσῃ ψυχὴν αὐτοῦ. Βασκανία γὰρ φαυλότητος ἀμαυροῖ τὰ καλά, καὶ ῥεμβασμὸς ἐπιθυμίας μεταλλεύει νοῦν ἄκακον. Τελειωθεὶς ἐν ὀλίγῳ, ἐπλήρωσε χρόνους μακρούς· ἀρεστὴ γὰρ ἦν Κυρίῳ ἡ ψυχὴ αὐτοῦ· διὰ τοῦτο ἔσπευσεν ἐκ μέσου πονηρίας. Οἱ δὲ λαοὶ ἰδόντες καὶ μὴ νοήσαντες, μηδὲ θέντες ἐπὶ διανοίᾳ τὸ τοιοῦτον, ὅτι χάρις καὶ ἔλεος ἐν τοῖς ὁσίοις αὐτοῦ, καὶ ἐπισκοπὴ ἐν τοῖς ἐκλεκτοῖς αὐτοῦ.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (γ´ 1-9).

Δικαίων ψυχαὶ ἐν χειρὶ Θεοῦ, καὶ οὐ μὴ ἅψηται αὐτῶν βάσανος. Ἔδοξαν ἐν ὀφθαλμοῖς ἀφρόνων τεθνάναι, καὶ ἐλογίσθη κάκωσις ἡ ἔξοδος αὐτῶν, καὶ ἡ ἀφ’ ἡμῶν πορεία σύντριμμα· οἱ δέ εἰσιν ἐν εἰρήνῃ. Καὶ γὰρ ἐν ὄψει ἀνθρώπων ἐὰν κολασθῶσιν, ἡ ἐλπὶς αὐτῶν ἀθανασίας πλήρης. Καὶ ὀλίγα παιδευθέντες, μεγάλα εὐεργετηθήσονται· ὅτι ὁ Θεὸς ἐπείρασεν αὐτούς, καὶ εὗρεν αὐτοὺς ἀξίους ἑαυτοῦ. Ὡς χρυσὸν ἐν χωνευτηρίῳ ἐδοκίμασεν αὐτούς, καὶ ὡς ὁλοκάρπωμα θυσίας προσεδέξατο αὐτούς. Καὶ ἐν καιρῷ ἐπισκοπῆς αὐτῶν ἀναλάμψουσι, καὶ ὡς σπινθῆρες ἐν καλάμῃ διαδραμοῦνται.Κρινοῦσιν ἔθνη, καὶ κρατήσουσι λαῶν, καὶ βασιλεύσει αὐτῶν Κύριος εἰς τοὺς αἰῶνας. Οἱ πεποιθότες ἐπ᾿ αὐτόν, συνήσουσιν ἀλήθειαν, καὶ οἱ πιστοὶ ἐν ἀγάπῃ προσμενοῦσιν αὐτῷ· ὅτι χάρις καὶ ἔλεος ἐν τοῖς ὁσίοις αὐτοῦ, καὶ ἐπισκοπὴ ἐν τοῖς ἐκλεκτοῖς αὐτοῦ.

Εἰς τὴν Λιτήν. Ἦχος α΄.

Κύριε, ἐκπληρωθήτω ὁ ψαλμὸς ὁ λέγων· εἴδοσαν πάντα τὰ πέρατα τῆς γῆς, τὸ σωτήριον τοῦ Θεοῦ ἡμῶν. Σὺ γὰρ προσελάβου, καὶ ἐκ γῆς τῆς Κίνας, νέους ὁμολογητὰς καὶ Μάρτυρας, τῆς πρὸς Σὲ ἀμωμήτου ὀρθοδόξου πίστεως,πρὸς οὓς ἀθροισθέντες νῦν βοῶμεν· χαῖρε ὦ Μητρόφανες, καλλὲ τοῦ Χριστοῦ καὶ πιστὲ θεράπον, ὁ φιλοπόνως ἐργασάμενος, ἐν τῷ τοῦ Κυρίου σου ἀμπελῶνι, ὃν καὶ τῷ αἵματί σου κατήρδευσας· χαῖρε, ὦ στρατιῶτα Ἡσαΐα, ὁ πλῆγμα ξίφους δεξάμενος,καὶ πεσεῖν ἀναγκάσας, τὰ τοῦ ἀνθρωποκτόνου ἐχθροῦ, μισάνθρωπα τάγματα· χαῖρε ὦ Ἰωάννη, ὁ ἐν τῷ ἁπαλῷ νεανικῷ σου σώματι, καθυποστὰς βασάνους, και μυκτηρίσας τῇ καρτερίᾳ σου, τὸν ἀρχέκακον ἐχθρόν. Σὺν τοῖς συνάθλοις σου τῷ Χριστῷ,μεσίτευσον ὑπὲρ ἡμῶν.

Ὁ αὐτός.

Πεπλήρωται Κύριε, ὁ ψαλμὸς ὁ λέγων· ταραχθήσονται ἔθνη, καὶ φοβηθήσονται τα πέρατα, ἀπὸ τῶν σημείων σου. ᾨκονόμησας τῇ προνοίᾳ σου, ἔνδοξον γενέσθαι, τὴν ἐκ τοῦ βίου ἔξοδον, τῶν σῶν Νεομαρτύρων, καὶ τοῖς πιστοῖς σου πανευφρόσυνον. Δι’ ὃ καὶ ἡμεῖς αυτοῖς νῦν βοῶμεν· χαῖρε ὦ Μαρία,μετὰ γὰρ τῶν παρθένων ἠκολούθησας, τῇ Ἀειπαρθένῳ Θεοτόκῳ, καὶ προσήχθης Χριστῷ,τῷ Βασιλεῖ καὶ Θεῷ· χαῖρε ὦ Παῦλε, ὅτι τῆς ἀγάπης τοῦ Χριστοῦ, οὐδὲν σὲ χωρῖσαι ἴσχυσε· χαῖρε ὦ Ἴα, ἡ τῇ ὀρθῇ ὁμολογίᾳ σου, τὸν σινικὸν δολιχόσχημον δράκοντα, ὥσπερ ξίφει κατασφάξασα. Χριστῷ σὺν τοῖς συνάθλοις σου, μεσίτευε ὑπὲρ ἡμῶν.

Ὁ αὐτός.

Ἀληθὴς ὁ λόγος Σου Κύριε ὁ λέγων· καὶ ἄλλα πρόβατα ἔχω, ἃ οὐκ ἔστιν ἐκ τῆς αὐλῆς ταύτης. Ταῦτα γὰρ τῆς φωνῆς σου ἤκουσαν, καὶ ὡς γνωρίμῳ Σοι ἠκολούθησαν, τυθέντα Σοι προθύμως, πρὸς ἃ βοῶμεν λέγοντες· χαῖρε ὦ Κλήμη, ὁ τῆς ἀγάπης σου πρὸς Χριστόν, σοφώτερος ὅλων τῶν σοφῶν, τῶν ὑπὸ τῶν προγόνων σου τιμωμένων γεγονώς· χαῖρε ὦ Ἄννα, ἡ μὴ φοβηθεῖσα, ὡς εἶπεν ὁ Κύριος, ἀπὸ τῶν ἀποκτεινόντων τὸ σῶμα, τὴν δὲ ψυχὴν ἀποκτεῖναι μὴ δυναμένων· χαίρετε ὦ Ματθαῖε καὶ Βίτε, οἱ ὁμομήτριοι ἀδελφοί, ὑπὲρ Χριστοῦ τῷ ξίφει οἱ σφαγέντες, οὗ καὶ κατὰ τὴν χάριν, διὰ τοῦ μαρτυρίου, ἀδελφοὶ γεγόνατε, ἀεὶ πρὸς Χριστὸν πρεσβεύετε, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Δόξα. Ἦχος α΄.

АКАТИСТ КЪМ СВЕТИТЕЛ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ

Кондак 1.

Непобедими чудотворецо и пречуден Христов угодниче, който изливаш върху целия свят драгоценно миро на милост и неизчерпаемо море от чудеса: с любов те възхвалявам, светителю Николае! А понеже имаш дръзновение пред Господа, избави ме от всякакви беди, та да ти викам: Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Икос 1.

Ангел по образ, а по естество — земен жител: такъв те показа Създателят на всичко сътворено; понеже, като предвид`я доброплодната хубост на душата ти, преблажени Николае, Той всички научи да ти пеят така:

Радвай се ти, който от майчината си утроба бе очистен.

Радвай се ти, който докрай бе осветен.

Радвай се ти, който с рождението си родителите удиви.

Радвай се ти, който веднага след това душевна сила прояви.

Радвай се, на обещаната земя градина.

Радвай се, цвете, от Бога засадено.

Радвай се, на лозето Христово добродетелна лоза.

Радвай се, дърво чудородно на Иисусовия рай.

Радвай се, лилия, поникнала от рая.

Радвай се, миро, на Христа благоухаещо.

Радвай се, защото риданието погасяш.

Радвай се, защото радостта донасяш.

Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 2.

Виждаме изливащото се от тебе миро, богомъдрий, и душите и телата ни се просвещават; и разбираме, че от теб извира миро животворно, Николае — понеже с чудеса като с води, извиращи от Божията благодат, ти напояваш вярно пеещите Богу: алилуя!

Икос 2.

За вразумяването на изгубилите мъдростта за Пресветата Троица ти дойде в Никея заедно със светите отци като поборник, изповядващ православната ни вяра — ти изповяда Сина равен на Отца, вечно единосъщен и еднакъв по власт на Отца, а обезумелия Арий ти изобличи; затова верните се научиха да те възпяват тъй:

Радвай се, на благочестието стълб велик.

Радвай се, град, гдето защита верните намират.

Радвай се, на Православието крепост яка.

Радвай се, на Пресветата Троица прескъп съсъд и похвала.

Радвай се ти, който Сина равен по чест на Отца проповядва.

Радвай се ти, който развилнелия се Арий прогони от събора на светците.

Радвай се, отче, на отците славна красота.

Радвай се, на всички богомъдри премъдро украшение.

Радвай се ти, който огнени слова изричаше.

Радвай се ти, който добре пасеше стадото си.

Радвай се, защото чрез тебе вярата се утвърждава.

Радвай се, защото чрез тебе ереста се побеждава.

Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 3.

Със силата, дадена ти свише, ти отнемаше всяка сълза от лицата на страдащите люто, отче богоносни Николае — ти бе за гладните питател, за плаващите в далечните моря изкусен кормчия, за боледуващите изцелител и помощник във всичко се яви на викащите към Бога: алилуя!

Икос 3.

Наистина не от земята, а от небето трябваше да те възпеят в песен, отче Николае, понеже как някой от хората може да проповядва величието на светостта ти? Но от любов към тебе победени, ние ти пеем тъй:

Радвай се, образец на агънцата и пастирите.

Радвай се, светло очистилище на нравите.

Радвай се, вместилище на велики добродетели.

Радвай се, чисто и скъпоценно жилище на светостта.

Радвай се, светило всесветло и от всички обичано.

Радвай се, светлина златозарна и непорочна.

Радвай се, на ангелите достоен събеседник.

Радвай се, добър наставник на човеците.

Радвай се, правило на благочестивата вяра.

Радвай се, образец на кротостта духовна.

Радвай се, защото ни избавяш от телесни страсти.

Радвай се, защото ни изпълваш със сладости духовни.

Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

Кондак 4.

Буря от недоумения смущава ума ми: как да възпея чудесата ти достойно, о блажени Николае? Никой от земните не може да ги изброи, дори и множество езици да би имал и да би желал да ги издума. Но дръзваме да пеем на прославения дивно в тебе Бог: алилуя!

Икос 4.

Слушаха, блажени Николае, земи и близки и далечни за великите ти чудеса, как ти по въздуха летиш на благодатни и бързи криле, за да помогнеш на изпадналите в беда, като избавяш скоро всички, що така ти пеят:

Радвай се ти, който ни избавяш от печал.

Радвай се ти, който ни даряваш благодат.

Радвай се ти, който ненадейните злини прокуждаш.

Радвай се ти, който скоро донасяш жадуваните добрини.

Радвай се, бърз утешителю на намиращите се в беда.

Радвай се, страшен отмъстителю на оскърбителите.

Радвай се, от Бога изляно море от чудеса.

Радвай се, скрижал на Христовия закон, написана от Бога.

Радвай се, крепка опора за ставане на падналите.

Радвай се, твърда подкрепа на стоящите право.

Радвай се, защото чрез тебе всяка лъжа се разобличава.

Радвай се, защото чрез тебе всяка истина се изпълнява.

Радвай се, Николае, велики чудотворецо!

АКАТИСТ на Пресвета Богородица пред Нейната икона, именувана „Достойно есть” или „Милваща”

КОНДАК 1

На Тебе, преблагословената Дева Богородица, достойно възпявана от Ангелите на Небесата и Божия избраница между всички човеци да послужи на въплъщението на предвечното Слово, ние грешните на земята, дръзваме да принесем хвалебно пение. А Ти, Всемилваща Царице Богородице, приеми милостно това наше пение, спаси ни от всички беди и ни освободи от вечните мъки, та да зовем към Теб: Радвай се, Помощнице на християните и милосърдна Застъпнице за грешните!

ИКОС 1

Архангел Гавриил бе пратен от Тебе, Богородице, при смирения послушник на Атонската планина, който Те възпяваше с хвалебни песни в своята килия пред святата Твоя икона, за да го научи на песен небесна, с която Те славословят Ангелите в горния Сион. Затова и ние тук долу на земята, възпоменавайки този Твой благ промисъл за човеците, с благодарност Те възпяваме така: Радвай се, Ти, Която си достойно възхвалявана от Архангели и Ангели; Радвай се, обладавана от всички небесни сили. Радвай се, Присноблажена и Пренепорочна. Радвай се, Майко на нашия Бог. Радвай се, По-чтима от Херувимите; радвай се, несравнимо по-славна от Серафимите. Радвай се, нетленно родила Бог-Слово. Радвай се, Ти, Която си наистина същинска Богородица. Радвай се, Възвеличавана на Небето и на земята. Радвай се, Възпявана от горните и долните. Радвай се, Единствена благословена между жените. Радвай се, защото си произрасла за нас — Плода на Живота. Радвай се, Помощнице на християните и милосърдна Застъпнице за грешните!

КОНДАК 2

Виждайки дивния гостенин как възпява Тебе, Владичицата, с пресладка песен в килията му, пустиножителят - послушник не можа да разпознае, че това е Ангел, ала твърде много се услади от неговото небесно пение и го помоли да му напише думите на изпятата песен. когато пък видя, как под неговия пръст каменната плоча стана мека, и писаните слова върху нея се издълбаваха като върху пясък, позна в това чудесно действие и извика към родилия се от Тебе Бог Слово: Алилуия!

ИКОС 2

Откривайки с богоозарен разум новата песен, Архангелът извести на послушника, че така Те възпяват, Богородице, Ангелските ликове в горните обители, и му заповяда да възвести на човеците словата на небесната песен и да ги научи ангелоподобно да Ти пеят: Радвай се, благодатна Марие; радвай се, защото Господ е с Тебе. Радвай се, Благословена между жените. Радвай се, неискусобрачна Родителко на Бог - Слово. Радвай се, непорочни Храме на Светия Дух. Радвай се, защото си заченала неизказано. Радвай се, Ти, Която си родила нетленно. Радвай се, защото пребиваваш и като Майка, и като Дева. Радвай се, Ти, Която си запазила Себе Си непорочно и свято, и в майчинство, и в девство. Радвай се, защото с чистотата Си превъзхождаш и Ангелите. Радвай се, непреставащо Удивление на горните Умове. Радвай се, защото си въздигнала човешкия род. Радвай се, Помощнице на християните и милосърдна Застъпнице за грешните!

КОНДАК З

Превръщайки с Божия сила твърдия камък в мек восък, Архангел Гавриил написа на него с пръст словата на хвалебната песен в чест на Тебе, Богородице, та така всички да узнаят за това велико чудо и несъмнено да повярват, че наистина така Те възпяват горе небесните сили, подражавайки на които, и ние пеем за Твоето величие, Дево, и с радост духовна викаме към прославилия Те Бог: Алилуия!

ИКОС З

Имайки душевна простота и непорочно сърце, смиреният послушник се удостои да беседва с Ангел и да види чиноначалника на горните сили. А ние, омрачени от лукавство и злоба, взирайки се с трепет в Твоята света икона, Владичице, усърдно Ти се молим да ни отвърнеш от злобата ни и да ни научиш със смирение и кротост на духа да Ти казваме:  Радвай се, Ти, Която си осветила Атонската планина с Твоето благодатно присъствие. Радвай се, защото нейните хълмове и долини се изпълниха със славата на Твоите чудеса. Радвай се, Ти, Която си удостоила Атонските пустиножители с ангелското явяване. Радвай се, защото монашеските обители там се умножиха за спасение на човешките души. Радвай се, защото и на всички пребиваващи в пост и молитва, Ти си обещала Своето застъпничество. Радвай се, защото спасяваш каещите се от ужасните бури на житейското море. Радвай се, Ти, Която изпращаш отгоре благодатта на Твоя Син и Бог по ония места, посветени на Тебе. Радвай се, Ти, Рай мисловен, показваща Божиите храмове. Радвай се, Ти, Която изграждаш безбурно пристанище в ония, които търсят спасение. Радвай се, защото ни даваш всичко необходимо за нашето благочестие. Радвай се, Подателко на временните и вечни блага на живеещите богоугодно. Радвай се, наша Ходатаице за Царството Небесно. Радвай се, Помощнице на християните и милосърдна Застъпнице за грешните!

КОНДАК 4

Буря от недоумение смути духовния старец на младия послушник, когато той чу от устата на своя ученик песен нова и чудна, и видя каменната плоча с издълбаните като на восък върху нея слова. когато пък научи за посещението на дивния гостенин, нарекъл себе си Гавриил, той разбра, че това е бил същият архангел, Който в древност Ти благовести, Дево, че ще заченеш безсеменно Бог Слово. Затова величаейки Твоето величие, Царице на небето и земята, той възпя радостно Твореца на Ангелите и човеците: Алилуия!

ИКОС 4

Като чуха за Архангелското посещение, Атонските монаси се стекоха да видят плочата, върху която бяха изписани свръхестествено буквите на небесната песен, и Те възпяха, Владичице, пред същата Твоя света икона, пред която Те възпя и Архангелът. Приеми, прочее, и тези наши молитви, които Ти поднасяме, пеейки така: Радвай се, Благодатна, защото заради Теб се радва ангелският събор. Радвай се, защото заради Теб тържествува и човешкият род. Радвай се, Ти, Която си носила на ръце Оня, Който всичко държи. Радвай се, защото си вместила в утробата Си Оня, Когото цял свят не може побра. Радвай се, Ти, Която си дала в дълг на Създателя Своята плът. Радвай се, защото си родила Най-прекрасния от всички синове човешки. Радвай се, Ти, Която си хранила с мляко Даващия храна на всичко живо. Радвай се, защото си се грижела за Твоя Син - за Промислителя на цялата вселена. Радвай се, Похвало на девството; радвай се, Славо, на майките. Радвай се, Ти, Която в раждането запази девството. Радвай се, защото си съчетала раждането с девството. Радвай се, Помощнице на християните и милосърдна Застъпнице за грешните!