Σάββατο, 25 Μαΐου 2019

ΟΣΙΟΥ ΙΩΑΝΝΟΥ ΤΟΥ ΡΩΣΟΥ ΠΑΡΑΚΛΗΤΙΚΟΣ ΚΑΝΩΝ


(ποίημα Δανιὴλ Μοναχοῦ)

Ψαλμὸς ῥμβ΄ (142)
Κύριε εἰσάκουσον τῆς προσευχῆς μου, ἐνώτισαι τὴν δέησίν μου ἐν τῇ ἀληθείᾳ σου, εἰσάκουσόν μου ἐν τῇ δικαιοσύνῃ σου. Καὶ μὴ εἰσέλθῃς εἰς κρίσιν μετὰ τοῦ δούλου σου, ὅτι οὐ δικαιωθήσεται ἐνώπιόν σου πᾶς ζῶν. Ὅτι κατεδίωξεν ὁ ἐχθρὸς τὴν ψυχήν μου, ἐταπείνωσεν εἰς γῆν τὴν ζωήν μου. Ἐκάθισέ με ἐν σκοτεινοῖς ὡς νεκροὺς αἰῶνος, καὶ ἠκηδίασεν τὸ πνεῦμά μου, ἐν ἐμοὶ ἐταράχθη ἡ καρδία μου. Ἐμνήσθην ἡμερῶν ἀρχαίων, ἐμελέτησα ἐν πᾶσι τοῖς ἔργοις σου, ἐν ποιήμασι τῶν χειρῶν σου ἐμελέτων. Διεπέτασα πρὸς σὲ τάς χεῖράς μου, ἡ ψυχή μου ὡς γῆ ἄνυδρός σοι.Ταχὺ εἰσάκουσόν μου, Κύριε, ἐξέλιπε τὸ πνεῦμά μου. Μὴ ἀποστρέψῃς τὸ πρόσωπόν σου ἀπ΄ἐμοῦ, καὶ ὁμοιωθήσομαι τοῖς καταβαίνουσιν εἰς λάκκον. Ἀκουστὸν ποίησόν μοι τὸ πρωῒ τὸ ἔλεός σου, ὅτι ἐπὶ σοὶ ἤλπισα. Γνώρισόν μοι Κύριε, ὁδὸν ἐν ᾗ πορεύσομαι, ὅτι πρὸς σὲ ᾖρα τὴν ψυχήν μου. Ἐξελοῦ με ἐκ τῶν ἐχθρῶν μου Κύριε, πρὸς σὲ κατέφυγον, δίδαξόν με τοῦ ποιεῖν τὸ θέλημά σου, ὅτι σὺ εἶ ὁ Θεός μου. Τὸ Πνεῦμά σου τὸ ἀγαθὸν ὁδηγήσει με ἐν γῇ εὐθείᾳ, ἕνεκεν τοῦ ὀνόματός σου, Κύριε, ζήσεις με. Ἐν τῇ δικαιοσύνῃ σου ἐξάξεις ἐκ θλίψεως τὴν ψυχήν μου, καὶ ἐν τῷ ἐλέει σου ἐξολοθρεύσεις τοὺς ἐχθρούς μου. Καὶ ἀπολεῖς πάντας τοὺς θλίβοντας τὴν ψυχήν μου, ὅτι ἐγὼ δοῦλός σού εἰμι.

Θεὸς Κύριος καὶ ἐπέφανεν ἡμῖν, εὐλογημένος ὁ ἐρχόμενος ἐν ὀνόματι Κυρίου. (Τετράκις)

Ἦχος δ' (Ὁ ὑψωθεὶς ἐν τῷ Σταυρῷ)
Τῷ Ἰωάννῃ, οἱ πιστοὶ νῦν προσδράμωμεν, οἱ ἐν δεινοῖς καὶ συμφοραῖς, καὶ προσπέσωμεν, ἐν εὐσεβείᾳ κράζοντες, ἐκ βάθους ψυχῆς· Ὅσιε, βοήθησον, ἐφ' ἡμῖν σοῖς ἱκέταις, πρόφθασον καὶ λύτρωσαι τῆς παρούσης ἀνάγκης, μὴ παραβλέψῃς δέησιν οἰκτρὰν τῶν προσφευγόντων τῇ σκέπῃ σου, Ἅγιε.
Δόξα πατρί…. «Ἀπολυτικὸν»
Ἦχος δ' (Ταχὺ προκατάλαβε)
Ἐκ γῆς ὁ καλέσας σε, πρὸς οὐρανίους μονάς, τηρεῖ καὶ μετὰ θάνατον ἀδιαλώβητον, τὸ σκῆνός σου Ὅσιε. Σὺ γὰρ ἐν τῇ Ἀσίᾳ, ὡς αἰχμάλωτος ἤχθης, ἔνθα καὶ ᾠκειώθης, τῷ Χριστῷ Ἰωάννη. Αὐτὸν οὖν ἱκέτευε σωθῆναι τάς ψυχὰς ἡμῶν.

Παρασκευή, 10 Μαΐου 2019

Ἀκολουθία Μάρτυρος ΓΛΥΚΕΡΙΑΣ


Ψαλλομένη τῇ 13η Μαΐου

ΕΙΣ ΤΟΝ ΕΣΠΕΡΙΝΟΝ
Ἱστῶμεν στίχους στ΄ καί ψάλλομεν Στιχηρὰ Προσόμοια τῆς Ἑορτῆς γ΄ καὶ τῆς Ἁγίας γ΄. Ἦχος δ΄. Ὡς γενναῖον ἐν Μάρτυσιν.
Διὰ πόνων ἀθλήσεως, τὸν Δεσπότην νενύμφευσαι, παρθενίας κάλλεσι διαλάμπουσα, καὶ ὥσπερ προῖκα προσήγαγες, Αὐτῷ παναοίδιμε, τῶν μελῶν τὴν ἐκκοπήν, καὶ τόν βίαιον θάνατον· ὅθεν ἔτυχες, οὐρανίων θαλάμων Γλυκερία, δυσωποῦσα τοῦ σωθῆναι, τοὺς σὲ πιστῶς μακαρίζοντας.
Ὡς ἀνδρεῖον τὸ φρόνημα, καὶ γενναία ἡ ἔνστασις, τῆς ψυχῆς σου ἔνδοξε ἐναπέφηνεν· ἐν ἀσθενείᾳ γὰρ σώματος, προθύμῳ δὲ πνεύματι, τὸν ἀρχέκακον ἐχθρόν, κατεπάτησας λέγουσα· Σὺ εἶ Κύριε, ἡ ἰσχύς καὶ τὸ κλέος τῶν σῶν δούλων, ὁ δυνάμει ἀηττήτῳ, τὸν ἰσχυρὸν τροπωσάμενος.
Οὐ λιμός, οὐδὲ κίνδυνος, ἀλγεινῶν τε ἐπίτασις, τῆς ἀγάπης ἔνδοξε οὐ κατίσχυσαν, Χριστοῦ χωρίσαι ἀοίδιμε, οὐ κάθειρξις βίαιος, οὐδὲ κάμινος πυρός, οὐ τῶν λίθων κατάστρωσις· ὅθεν δέδεξαι, ἐκ Θεοῦ θείαν δρόσον Γλυκερία, καὶ ἐκ γῆς καὶ τῶν γηΐνων, πρὸς τὴν ζωὴν μεταβέβηκας.

Ἀπολυτίκιον τῆς Μάρτυρος. Ἦχος πλ. α΄. Τὸν συνάναρχον Λόγον.
Δεῦτε πάντες φιλέορτοι νῦν συνέλθωμεν, ἐν τῷ ναῷ Γλυκερίας τῆς καλλιμάρτυρος, καὶ τὴν ἐπέτειον αὐτῆς μνήμην τελέσωμεν. Ὅτι δορὰν τῆς κεφαλῆς, ἀφαιρεθεῖσα ἀπηνῶς, ἀπέπνιξε τὸν Βελίαρ, καὶ Χριστῷ συμπαρισταμένη, ὑπὲρ ἡμῶν ἀεὶ πρεσβεύει Αὐτῷ.

ΕΙΣ ΤΟΝ ΟΡΘΡΟΝ

Σάββατο, 4 Μαΐου 2019

Σύναξη των Οσίων Κολλυβάδων Πατέρων, των εκ του Αγιωνύμου Άθωνος ορμωμένων

Γέροντος Εφραίμ Βατοπαιδινού.
Ἀπολυτίκιον
Ἦχος α΄. Τῆς ἐρήμου πολίτης.
Κολλυβάδων Πατέρων τὴν χορείαν τιμήσωμεν, Πνεύματος Ἁγίου τοὺς μύστας, οἰκονόμους τῆς χάριτος, Χριστοῦ τὸ Εὐαγγέλιον ἡμῖν, ἐδίδαξαν ἐν χρόνοις χαλεποῖς· καὶ ἀστέρες ὡς ὑπέρφωτοι τῶν ψυχῶν, τῆς πλάνης σκότος λύουσιν· χαίροις, τῶν θεοφόρων ἡ πλειάς, χαίρετε γένους στήριγμα, χαίρετε ἀληθείας οἱ πυρσοί, καὶ πίστεως ἐκφάντορες.
Κοντάκιον
Ἦχος δ΄. Ἐπεφάνης σήμερον.
Κατὰ χρέος ἅπαντες, τῶν Κολλυβάδων, τὴν χορείαν μέλψωμεν, τοὺς ἐν ὑστέροις τοῖς καιροῖς, τρανῶς ἡμῖν ἐκδιδάξαντας· τῆς ἀληθείας, τὸ μέγα μυστήριον.
Ἕτερον Κοντάκιον
Ἦχος πλ. δ’. Τῇ ὑπερμάχῳ.
Τῶν Κολλυβάδων τόν χορόν ἐγκωμιάσωμεν, τόν ἐν ὑστέροις τοῖς καιροῖς μεγαλουργήσαντα, ἐν σοφίᾳ καί συνέσει θεοκινήτῳ. Ἐκ τοῦ Ἀθωνος αἰθρίως ἁνατείλαντα, καί τήν κτίσιν ὑπερκάλως ὡραΐσαντα· πόθῳ μέλποντες· Λόγου χαίρετε σάλπιγγες.
Κάθισμα
Ἦχος α’. Τὸν τάφον σου Σωτὴρ.
(Μετά τήν α' στιχολογιάν)
Τἁς σάλπιγγας Χριστοῦ, τάς ἠχούσας τῷ κόσμῳ, ζωῆς ἀληθινῆς, τόν θεόσδοτον νόμον, Πατέρας οὐρανόφρονας, Κολλυβάδας θαυμάσωμεν τούτοις χαίρετε, ἀπό καρδίας βοῶντες· τῆς ἀμείνονος, χαρᾶς ἡμᾶς κοινωνῆσαι, ἀξίους ποιήσατε.
Ἕτερον Κάθισμα
Ἦχος πλ. δ΄. Τὸ προσταχθέν.
(Μετά τήν β' στιχολογιάν)
Τούς θεωρούς τῆς λαμπρᾶς φωτοχυσίας, καί κοινωνοῦντας τῆς ὑψίστης κληρουχίας, τούς ὡς Παῦλος τά κάλλη, οὐρανοῦ ὁρῶντας, Πατέρας τούς Κολλυβάδας οἱ γηγενεῖς, τιμῶντες ἐν ἐτησίοις ἑορτασμοῖς· πόθῳ κρείττονι εἴπωμεν, τῆς Ἀναστάσεως ἰδεῖν, ἡμᾶς καταξιώσατε· τήν ἀγήρω τερπνότητα.
Ἕτερον Κάθισμα
Ἠχος δ' Κατεπλάγη Ἰωσήφ.
(Μετά τόν Πολυέλεον)
Τά κειμήλια πιστοί, τῶν θεοσδότων δωρεῶν, καί χαρίτων δαψιλῶν, τοὺς πληρεστάτους ποταμούς, τούς Κολλυβάδας Πατέρες μεγαλυνοῦμεν. Τούτων τήν πολλήν ἐκθειάζοντες, δόξαν ἐκ Θεοῦ, ἥν ἐκτήσαντο· ὅτι φθαρτῶν ἠλὸγησαν ἐμφρόνως, ἵνα Κυρίῳ ἀρέσωσιν· Αὐτῶν ζηλοῦντες τήν πολιτείαν, τῶν κακῶν ἀποστῶμεν.
Ἕτερον Κάθισμα
Ὴχος πλ. δ'. Ἀνέστης ἐκ νεκρῶν.
Πατὲρων Ἱερῶν, Κολλυβάδων τήν μνήμην, αἰνέσωμεν πιστοί, χαρμονικῶς βοῶντες· χαίρετε μαργαρίτες, τῆς Ἐκκλησίας οἱ πολυτίμητον χαίρετε, εὐλογίας· τῆς οὐρανίου πηγαί ἀθόλωτοι, Θεοφανείας ἔσοπτρα λαμπρά, καί φίλοι τῆς σοφίας.
Ὁ Οἶκος
Ἄπρατον τοῦ Κυρίου καί ἀνώνητον χάριν ἐκτήσασθε σοφοί Κολλυβάδες· ἐν ὁσίοις τρόποις ἐπί γῆς καλῶς αὐτήν ἐμπορευσάμενοι, καί ἄχρι βίου τελευτῆς ὑμῶν, ἐν ἀκριβεῖ συνέσει καί καρδίας καθαρότητι, φυλάξαντες ταύτην ἀμέμπτως. Διό καί χορηγεῑτε δαψιλεῖ χρηστότητι τὰς δωρεάς, τοῖς ἐπαινοῦσι τά ἐξαίρετα τῆς πολιτείας ὑμῶν ἔπαθλα, καί ψάλλουσιν ἀνεμποδίστως ταῦτα·
Χαίρετε ἔσοπτρα τῆς σοφίας·
χαίρετε ἄροτρα ἀληθείας.
Χαίρετε τοῦ θείου λόγου οἱ ἀκάματοι σπορεῖς·
χαίρετε θεολογίας οὐρανίου σκαπανεῖς.
Χαίρετε τούς ἐν τῇ πλάνῃ σώσαντες Χριστοῦ σαγήνη
χαίρετε ψυχάς πεινώντων θρέψαντες δικαιοσύνῃ.
Χαίρετε Σταυρόν Κυρίου ἄραντες προθύμῳ γνώμῃ·
χαίρετε ζυγόν τοῦ σκότους ἐκτινάξαντες ὡς κόνιν.
Χαίρετε Εὐαγγελίου οἱ κηρύξαντες τούς νόμους·
χαίρετε καρδίας δέει στέρξαντες θεσμοὺς πατρῴους.
Χαίρετε τῆς ἡσυχίας τῆς καλλίστης ἐρασταί·
χαίρετε τοῦ Παραδείσου λαμπροφόροι οἰκισταί.
Μεγαλυνάριον
Χαίρετε Πατέρες θεοειδεῖς, Κολλυβάδες θεῖεοι, Ἐκκλησία σάλπιγξ χρυσῆ· χαίρετε οἱ πράξει, καὶ λόγῳ δαδουχοῦντες, πιστοὺς εἰς τὸ γινώσκειν, δόγματα ἅγια.

Πέμπτη, 2 Μαΐου 2019

АКАТИСТ НА СВЕТИ БЛАГОВЕРЕН ЦАР БОРИС – МИХАИЛ ПОКРЪСТИТЕЛ БЪЛГАРСКИ


Кондак 1

 Избран от Царя на вековете – нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог, свети равноапостолни княже Борисе – Михаиле! Избавени чрез тебе от вечната погибел на идолопоклонството и станали род избран, царствено свещенство, народ свят, ние ти пеем благодарствени песни. А ти, царствени и преподобни отче, виждайки, че езическият мрак отново нахлува в прелюбезното ни отечество, избави ни от новите идоли на мамона и идващия антихрист, за да ти зовем: Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Икос 1

За Ангелите е казано: ,,Ти, (Боже), правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък’’, а за благочестивите царе, същото Божие слово известява: ,,Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва’’.
О, ангеле – пазителю на българския народ, благочестиви царю Борисе – Михаиле! Ти си отвял като буреносен вятър езическата плява от своето царство, за което благодарствено ти зовем:
Радвай се, свети княже, защото Бог ти даде, каквото ти сърце желаеше; радвай се, защото сърдечното ти желание е било покръстването на твоя народ.
Радвай се, защото Всевишният не отхвърли молбата на устата ти; радвай се, защото твоята молба е била Бог да се смили над отечеството ни.
Радвай се, защото Господ те срещна с благословии за добро; радвай се, защото Той възложи на главата ти венец от злато.
Радвай се, защото този венец от злато са твоите добродетели; радвай се, получил дълголетие във век – века.
Радвай се, облечен с чест и величие, радвай се, осветил Господа Бога в сърцето си.
Радвай се, несъкрушим щите срещу надигащото се отново езичество; радвай се, изобличителю на потъпкващите светото Кръщение.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 2

Виждайки как нашите прадеди тънат в смъртната сянка на езическата пустош и неволя, Бог, Който произведе от една кръв целия род човешки, промисли в благостта Си и за българския народ, като благоволи да издигне сред неговите ханове славния Борис, когото подбуди да просвети със светлината на Евангелието своята страна, та и от тук да Му се въздава хвалебната песен: Алилуия!

Икос 2

Разум небесен ти дарува Светия Дух, богоблажени Борисе, за да познаеш, че благовестието Христово е сила Божия за спасение на всеки вярващ, а езичеството – лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата. Затова като остави идолите, заведе своя народ при единия премъдър Бог, чрез Иисуса Христа, за което те славословим така:
Радвай се, потъпкал езическото божество на огъня Сварог; радвай се, възвеличил християнския Бог, Който е огън, който изтребя нечестието.
Радвай се, княже на кростостта, по чиито молитви се избавяме от огъня на гнева и всяка ярост; радвай се, кротко Христово агне.
Радвай се, угасил езическото лъжеслънце на Дажбог; радвай се, издигнал на негово място истинското Слънце на правдата – Иисуса Христа.
Радвай се, светъл лъч, който разсичаш като с остър меч погибелните суеверия на днешния опак род; радвай се, презрял света, като изпълнен със суета и многогрижие.
Радвай се, обезсилил светкавицата на страховития Перун; радвай се, изгорил с евангелската мълния езическите капища.
Радвай се, низвергнал позорното знаме на конската опашка; радвай се, издигнал на негово място славния и животворящ Кръст Господен.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 3

Със силата на Божия Дух свети княз Борис – Михаил изгони легион бесове от повереното му царство, и от царство на Велзевул, бесовския княз, го превърна в Царство Божие, осветено от хиляди знайни и незнайни български светии, които сега пеят победната песен: Алилуия!

Икос 3

Имайки голяма мъка на сърце за своята страна, обкръжена от християнски държави като дива маслина сред плодородни дръвчета, като дива коза сред питомни Христови овце, ти, равноапостолни княже Борисе, си побързал да я приобщиш към избрания род и царствено свещенство на Новия Израил – народа Божий, за което с весели сърца благодарствено ти зовем:
Радвай се, светли княже, извършил подвига на великия Константин; радвай се, милеел за Църквата като богомъдрия Юстиниан.
Радвай се, раздрал траурното вретище на славянския род; радвай се, защото го облече в царската багреница на евангелското веселие!
Радвай се, разпознал в езическото божество на Тангра змея, древната змия – дявола; радвай се, победителю на нечистите духове.
Радвай се, стократен плоде, произрасъл от кървавото семе на първомъченик Боян; радвай се, преподобни отче Михаиле, подражавал в ревността си по Бога на Архангел Михаил.
Радвай се, озарен от светлината на Светия Дух; радвай се, обединил славяни и прабългари в един християнски народ.
Радвай се, целителю на непостоянството на нашите сърца; радвай се, избавителю от разтлението на плътта.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 4

Буря от свещено негодувание се надигна в сърцето ти, свети княже, когато научи, че твоят недостоен син Владимир започнал да връща насилствено поданиците си към езическото суеверие. И понеже се яви опасност прогледналият туко – що за Христовата вяра народ отново да ослепее за евангелската светлина, ти от кротко агне се превърна в разярен лъв, и снемайки от себе си монашеското расо, облече се в царска премяна, препаса някогашния меч и излизайки срещу сина си, заповяда да го ослепят и хвърлят в тъмница като нов Юлиян Отстъпник, който не знае да пее: Алилуия!

Икос 4

Слушайки как онзи , който искаше да отнеме светлината му, сам е лишен от дневната светлина, целият народ прослави правосъдния баща, не пожалил дори сина си за неговото благо, и го почете с такъв зов:
Радвай се, свети покръстителю, горял от ревност по Бога като пророк Илия; радвай се, възлюбил Христа Господа повече от собствения си син.
Радвай се, воювал не против кръв и плът, а против поднебесните духове на злобата; радвай се, че си ги победил със силата на Христовия Кръст.
Радвай се, отплувал към дълбините на житейското море и уловил голямо множество човешки души за Христа; радвай се, защото си бдял над тези души като незаспиващ ангел – пазител.
Радвай се, добър княже, събрал разпилените чеда Божии под омофора на Владиката Христа; радвай се, изпитан от Господа и получил венеца на живота.
Радвай се, придобил Царството Божие с упражняване в добродетели, чистота на сърцето и духовни знания; радвай се, обикнал нищетата като наставница на благочестието.
Радвай се, показал твърдост в кротостта си; радвай се, явил мъжество в смирението си.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 5

Като Богопратена звезда изгря над българското ни отечество, всеблажени Борисе – Михаиле, защото ако по думите на Христа голяма радост бива сред Ангелите Божии за един каещ се грешник, колко по – голямо е ликуването на Небесата за обръщането на цял народ към истинския Бог, Комуто пеем: Алилуия!

Икос 5

Виждаме те с нашия духовен взор, божествени княже, Борис – Михаиле, в светлото обкръжение на светите славни Седмочисленици Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, на твоя родственик по плът и дух първомъченик Боян – Енравота и неговия наставник във вярата христолюбивия Кинамон, на твоя учител по благочестие монах – пленник Теодор, на твоят покръстител светият Цариградски патриарх Фотий, на богопросветените продължители на твоето дело – Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър – и на още плеяда духовни будители на нашия народ, и радостно ти зовем:
Радвай се, приел свети Кирило – Методиевите ученици като Христови апостоли; радвай се, поставил за цар боголюбивия Симеон на мястото на нечестивия Владимир.
Радвай се, велики кръщелниче на великия патриарх и светител Фотий; радвай се, светла зорнице на златния български век.
Радвай се, добро семе, от което поникна стократния плод на хилядите български новомъченици; радвай се, преподобни наставниче на българските преподобни.
Радвай се, озарил с небоструйна светлина величавия подвиг на свети Йоан Рилски; радвай се, крепка деснице, подкрепила многострадалния търновски патриарх Евтимий.
Радвай се, защото и нас укрепяваш в нашите скърби; радвай се, защото и сега милееш за българския народ.
Радвай се, сърце, източило море от сълзи за доброчестината на твоята страна; радвай се, царствен изобличителю на духовните роби на този суетен век.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 6

Проповедник на божественото Кръщение се яви, богоносни покръстителю на българския народ, но ако ние и след Кръщението си се насочваме към скверни и лоши дела, напълно губим и самото освещение от него. Затова ти се молим да ни даруваш покаяние, изповед и сълзи, та като получим отново прошка за прегрешенията си, примирени с Бога да въззовем към Него: Алилуия!

Икос 6

Просиял си като светозарна звезда и с Божествената благодат си прогонил тъмата на идолопоклонничеството, равноапостолни Борисе – Михаиле. Така прогони от нас и тъмата на духовните идоли, които сме издигнали в душите си – нашите страсти и греховни наклонности – и ние, почитащите твоята светла памет, с признателност ще ти принесем тези похвали:
Радвай се ти, който сега обитаваш безкрайния океан от светлина, любов и неувяхваща слава; радвай се, лечителю на слепотата на нашия ум.
Радвай се, гладувал и жадувал цял живот за Царството Божие; радвай се, защото сега се насищаш с Неговите блага.
Радвай се, прекарал своя народ под облака на благодатта и морето на Кръщението; радвай се, защото си му дарувал Чашата на благословението – светата Евхаристия.
Радвай се, защото по твоите молитви се освобождаваме от делата на плътта, радвай се, защото ни изпросваш от Дароподавателя Бога плодовете на духа.
Радвай се, пожертвал за Господа като евангелската вдовица всичко, каквото си имал; радвай се, станал от велик цар прост черноризец.
Радвай се, пребъдвал в Христовата любов; радвай се, защото поради това радостта ти е била пълна.
Радвай се, Борисе – Михаиле просветителю на българския народ!

Кондак 7

Желаейки да покажеш Христовата истина на своя народ, боговенчани Борисе – Михаиле, изпратил си достойни мъже – евангелски просветители – надлъж и на шир в голямото си царство, да кръщават поданиците ти в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учат да пазят всичко, което Христос ни е заповядал. За всичко това на прославения в теб Бог възпяваме; Алилуия!

Икос 7

Като си съзиждал храмове на Бога, Пресвета Богородица, на Ангелите и светиите, не си и помислял в своето смирение, че храмове ще се издигнат и в твоя чест като велик Божий угодник, свети Борисе – Михаиле. Затова приеми от нас, които се покланяме с вяра и благоговение на твоята икона, този скромен венец от похвали:
Радвай се, получил венеца на мъченичеството чрез умъртвяване на своето тяло; радвай се, милосърдни самарянино, откарал мнозина болни и страдащи в страноприемницата на Църквата.
Радвай се, развеселявал сърцето си с пост и безмълвие; радвай се, превърнал душата си в евангелска горница – голяма, постлана с всички добродетели.
Радвай се, умирил страната си с Христовия мир; радвай се, заменил гръцките богослужебни книги със славянобългарски.
Радвай се, обични княже и добър пастирю на своя народ; радвай се, светилниче, догорял в жертвен подвиг телом, но не духом.
Радвай се, блажени, укоряван за Христовото име; радвай се, защото Духът на славата и Духът Божий е почивал върху теб.
Радвай се, отворил вратата на вярата за цял един народ; радвай се, очистил с тази вяра сърцата на хиляди по хиляди.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 8

Странно и дивно чудо извърши Бог и в пределите на българската страна: макар че християнството тук било жестоко преследвано, повече се усилвало и накрая самият неин хан Борис приел Христа и покръстил своя народ. А ние, славейки Бога за тази велика Негова милост, Му зовем; Алилуия!

Икос 8

Цял си горял в своята ревност, великославни княже, когато си побързал да изпълниш свещения завет на свети първомъченик княз Боян, който пророчески казал: ,,Тази вяра, за която днес умирам, ще се разпространи из цялата българска земя…Кръстния знак ще бъде забит навсякъде, ще се издигнат храмове на Бога, и чисти свещеници чисто ще служат на Чистия Бог и ще принасят хвалебни жертви на Животворящата Троица.’’
О, свети равноапостолни Борисе – Михаиле, очисти сърцата ни от всяка сквернота, та и ние, нечистите, да се очистим и станем служители на Света Троица, за да ти зовем:
Радвай се, достоен продължител на делото на апостол Андрей Първозвани; радвай се, забил Христовия Кръст навсякъде по българските земи.
Радвай се, приемниче на светата вяра от апостолите Ерм и Стахий; радвай се, осветен от пролятата мъченическа кръв на Зосима Созополски и княз Боян Енравота.
Радвай се, благословен от 370-те мъченици, посечени от нечестивия Омуртаг; радвай се, защото върху тяхната пролята кръв си издигнал храма на Живия Бог.
Радвай се ти, чиито молитви за нас не са оскъднели и до ден днешен; радвай се, изпросил от Христа Господа проглеждане за своя сляп народ.
Радвай се, български Аврааме, пожертвал сина си за благото на своите поданици; радвай се, нов Иисусе Навине, наставил славяните в Обетованата земя на вечното спасение.
Радвай се, самодържавни князе на Евангелската правда; радвай се, великоименни Царю.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 9

Цялото Ангелско естество се удиви на твоето царствено себеотречение, богоблажени княже. Златната корона ти замени с черно було, заповедничеството – с послушание, богатите трапези – с пост и въздържание, държавническия жезъл – с проста монашеска тояга, и светския шум – с безмълвната монашеска килия. Ала заради своето себеотречение от земното царство Бог ти подари Небесното, където заедно с всички светии Му пееш: Алилуия!

Икос 9

Устата на красноречивите витии замлъкват като гроб, пълен с мъртвешки кости, защото не могат да изкажат как свети княз Борис – Михаил от цар е пожелал да стане последен христов раб; как е предпочел да прави смирени поклони на всекиго вместо да приема поклони и как избрал Ангелите и светците за свои господари, вместо сам да господарува. А ние верните помнейки Христовите думи: ,,Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всеки роб’’, облажаваме великославния княз с такива слова:
Радвай се ти, върху когото се изпълниха Христовите думи, че врагове на човека са неговите домашни; радвай се, намерил покой за душата си в Христа Иисуса.
Радвай се, кротък и смирен по сърце, радвай се, защото си се отрекъл от себе си и си последвал Христа.
Радвай се, възлюбил Христовата нищета; радвай се, обогатен с Христовата божественост.
Радвай се, презрял славата на този свят; радвай се, копнял единствено за славата Божия.
Радвай се, вървял сам по пътя на дълготърпението и незлобието; радвай се, царствен черноризецо, покорил не племена и народи, а себе си.
Радвай се, прибавил към крепката си вяра дела на благочестие; радвай се, увенчал вярата си с хиляди добри дела.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 10

Желаейки да спасиш погиващите в мрака на идолослужението, Христолюбиви княже Борисе – Михаиле, пасъл си ги с чисто сърце и си ги водил с мъдра ръка към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса, където вечно да Му пеят: Алилуия!

Икос 10

Стените на библейски град Йерихон паднаха под звуците на седем тръби, а идолската прелест в богодаруваното ти царство, свети княже, се сгромоляса от благодатната сила на седемте величествени храмове, които ти построи. Ала ти сам стана жив храм на Светия Дух, на който се покланяме благоговейно и радостно възклицаваме:
Радвай се, свети царю, възцарил се над всички страсти; радвай се, пресветла звезда в лика на българското монашество.
Радвай се, благохвални органе на Светия Дух; радвай се, наситил с небесен хляб своя възлюбен народ.
Радвай се, защото през твоите земни дни възсия мирът на Христовата правда; радвай се, показал славата на християнското благочестие.
Радвай се, назначил тридневен пост за целия народ; радвай се, защото благодарение на този пост българите надвили маджарите.
Радвай се, прогонил от страната си латинските свещеници като пастори – наемници; радвай се, поставил за свещеници човеци, придобили добър чин и голямо дръзновение във вярата.
Радвай се, снел позорната дреха на езичеството от своя народ; радвай се, защото си го облякъл в белоснежната одежда на Христовото кръщение.
Радвай се, гръмогласна тръба на Светия Дух; радвай се, съкрушил основите на стара България, като втори Йерихон.
Радвай се, Борисе – Михаиле покръстителю на българския народ!

Кондак 11

Приеми тези хвалебни песнопения от нас грешните, божествени и благоверни княже, Борисе – Михаиле, и се помоли за нас, защото сега се намираш със светците и предстоиш пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което си извършил, полагайки основата на християнската вяра в пределите на отечеството ни и научавайки всички българи да пеят: Алилуия!

Икос 11

Светозарна звезда на България, залязла зад хълмовете на определените ти от Бога земни дни, си бил равноапостолни, за да изгрееш отново като всебългарско светило на небето, откъде светиш невидимо над нашия народ и молиш Царя на царете да го закриля в напасти и беди и да ръководи съдбините му през морето на годините към тихия залив на блажената вечност. Затова те прославяме с такъв зов:
Радвай се, богоблажени царю Борисе; радвай се, оставил временния престол, за да седнеш завинаги отдясно на Христа.
Радвай се, пренебрегнал царския жезъл, за да царуваш вечно с Господа на небесата; радвай се, защото бидейки кротък по сърце, ще наследиш и земята.
Радвай се, златосияйна корона на християнското благочестие; радвай се, царска порфира на смиреномъдрието.
Радвай се ти, чието сърце е било палат на Светия Дух; радвай се, жилище на ангели и архангели.
Радвай се, скиптър на Небесния Цар, дарен от Бога за победа над езичниците; радвай се, разрушил със силата на Кръста демонските коварства.
Радвай се, въведен в Царството Небесно от свети царе и самодържци; радвай се, защото върху тебе се явиха делата Божии.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 12

Благодат си получил, равноапостолни княже Борисе, да предпазваш с молитвите си почитателите на твоята памет от многото съвременни лъжехристи и лъжепророци, предтечи на идващия антихрист, желаейки да обезсилят кръщелната благодат на нашия народ и да го върнат към езическия живот, съгласно с княза на въздушната власт, който сега действа в синовете на неверието, които искат да заглушат богохвалната песен: Алилуия!

Икос 12

Възпявайки твоето светло успение, свети Борисе – Михаиле ние мислено се присъединяваме към честния лик на твоя син – цар Симеон, на блажените отци Наум, Климент, Константин, Григорий, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър, които погребаха пречестното ти тяло и заедно с тях ти зовем: ,,Отче и царю Борисе, бъди с нас и благослови нашите дела!’’ Така, победени от твоята любов, ти пеем:
Радвай се, крепък щите срещу съблазните на този век; радвай се, слънце, изгарящо прелестта на надигащите се лъжепророци.
Радвай се, огън, който изтребва новоезическите суеверия и заблуди; радвай се, мълния, която погубва враговете на светото Кръщение.
Радвай се, крепосте на нашата църква срещу измамите на богомерзкия антихрист; радвай се, наше тайно убежище и против неговите коварства.
Радвай се, наставниче на покаяние в тези усилни времена; радвай се, молитвениче за нас – обременените от тежки грехове.
Радвай се ти, който изправяш преломената тръст на унилите ни души; радвай се, защото раздухваш тлеещия лен на охладнелите ни души.
Радвай се, сине на евангелския гръм, поразил езическото зловерие; радвай се, тих повей на Светия Дух, издухал злосмрадието на идолопоклонничеството.
Радвай се, Борисе – Михаиле, просветителю на българския народ!

Кондак 13

О, свети равноапостолни князе Борисе – Михаиле покръстителю български! Погледни милостиво на нас, които ти се молим и чрез твоето крепко застъпничество пред Отца на светлините, просвети и нас, седящите в тъмнината на греха, та като започнем да ходим право в обновения живот, заедно с теб да пеем на Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух – во веки: Алилуия!

(Този кондак се чете три пъти, след това 1 икос и 1 кондак и накрая молитвата)

Молитва

О, прехвални и предивни равноапостоле, велики княже Борисе – Михаиле! Ти си отхвърлил езическото зловерие и нечестие, повярвал си в единния истински Триипостасен Бог, и приемайки светото кръщение, просветил си със светлината на Божествената вяра и благочестие цялата Българска страна. Като славим и благодарим на нашия премилосърден Творец и Спасител, ние славим и благодарим и на тебе, просветителю и отче наш, защото чрез тебе познахме спасителната Христова вяра и се кръстихме в името на Пресветата и Пребожéствена Троица. Чрез тази вяра сега ние имаме надежда да се избавим от справедливото божие осъждане на Неговия Страшен съд, от вечното робство на дявола и от вечните адски мъки. Чрез тази вяра имаме и добрата надежда да станем Божии чеда и наследим небесното блаженство. Ти си нашия пръв водач към Началника и Извършителя на нашето вечно спасение Господа Иисуса Христа. Ти си горещия молитвеник и ходатай за Българската държава, за нейните управници, за нейното войнство и за всички нейни люде. Нашият език е безсилен да изкаже величието и висотата на Божиите благодеяния, изляти чрез тебе върху нашата земя, върху нашите отци и праотци и над нас недостойните. О, всеблаги отче и просветителю наш! Погледни колко големи са нашите немощи и умоли премилосърдния Цар Небесен да не се прогневява над нас, защото поради слабост и зла воля грешим всеки ден, а да ни помилва и спаси, според, Своята милост, да насади в сърцето ни Своя спасителен страх, да просвети със Своята благодат нашия ум, за да разбираме пътищата Господни, да оставим пътеките на нечестието и суеверията, а да вървим единствено по пътя на спасението и истината, на неотклонното изпълнение на Божиите заповеди и на уставите на Светата Църква. Моли, благосърдечни княже, Човеколюбеца Бога, да излее върху нас Своите велики и богати милости: да ни избави от нашествия на другородци, от вътрешни неуредици, от ереси, разколи и секти, от глад, смъртоносни болести и от всяко зло. Да ни даде благоразтворение на въздуха и плодородие на земята, да дарува на пастирите ревност в служението им на народа и Църквата, а на всички люде – любов и страх Божий. Некръстените и неповярвалите вразуми, та и те да станат спасяващи се чеда на Православната Църква. Еретиците умъдри да оставят пагубните си заблуждения, враждуващите примири, на всички помогни според тяхната нужда. Скоро ни насочи към покаяние, за да се сподобим заедно с тебе в Царството Небесно да славим безначалната, единосъщна, животворяща и неразделна Троица, Отца и Сина и Светия Дух във вечни векове. Амин.

ΟΙ ΧΑΙΡΕΤΙΣΜΟΙ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΕΠΙ ΤΗ ΑΝΑΣΤΑΣΗ ΤΟΥ ΚΥΡΙΟΥ


Κοντάκιον  Ήχος πλ΄δ΄
-Τῇ Ὑπερμάχῳ-
Ὡς  Ζωηφόρος  Τοῦ Κυρίου ἡμῶν Μήτηρ, Τῶν   οὐρανῶν  ὑψηλοτέρα  ἀνεδείχθης, Ἀνυμνοῦμεν οἱ πιστοὶ καὶ μεγαλύνωμεν.
Ἀλλ’ ὡς φέρουσα Ζωῆς Κυρίου νάματα, Ἐκ θανάτου ψυχικοῦ ἡμὰς ἀνάστησον, Ἵνα κράζωμεν ,
Χαῖρε   Μήτηρ τῆς Ζωῆς ἡμῶν.

ΣΤΑΣΙΣ  ΠΡΩΤΗ
Ἄγγελος  ἑξαστράπτων τῷ μνημείῳ επέμφθη κηρύξαι τὴν Ἀνάστασιν πάντων, Χαῖρε  Μήτηρ τῆς Ζωῆς ημών(γ΄) καὶ  σὺν τῇ ἀσωμάτῳ  φωνῇ , Ἀναστάντα  θεωρῶν Σὲ Κύριε , ἐξίστατο καὶ ἵστατο βοῶν τῇ Θεοτόκῳ  ταῦτα.
Χαῖρε δι’ἧς τεθνηκότες ζωούνται
Χαῖρε δι’ἧς γαλαξίαι καινούνται.
Χαῖρε ἡ φωτίζουσα τὰ ταμεῖα τοῦ Ἅδου.
Χαῖρε ἡ συντρίψασα τοὺς μοχλοὺς τοῦ θανάτου.
Χαῖρε τοῦ Παραδείσου τῆς πύλης τὸ ῥόπτρον,
Χαῖρε τοῦ Βασιλέως τὸ πάναγνον  ῥόδον.
Χαῖρε δι’ἧς ὁ Ἀδὰμ τοῦ θανάτου ἀνίσταται
Χαῖρε δι’ἧς τῆς φθορᾶς οἱ Βροτοὶ ἀπηλλάγημεν
Χαῖρε τῶν Μαρτύρων τὸ ἔνδοξον κλέος
Χαῖρε ἡ λαμπρύνουσα τὸ ἡμέτερον γένος
Χαῖρε δι’ἧς ἡ Ζωὴ ἐκ τοῦ τάφου ἀνέτειλεν
Χαῖρε δι’ἧς τῶν πιστῶν αἱ καρδία ἀγάλλονται
Χαῖρε  Μήτηρ τῆς Ζωῆς ἡμῶν.

Βλέποντες οἱ ἐν Ἄδῃ, τοῦ Κυρίου τὴν ἀνείκαστον δόξαν, ἔκραξαν Αὐτῷ θαρσαλέως.Ὁ Θεὸς καὶ   Ζωῆς  χορηγός ,  πως κατεδέχθεις  ενθάδε  ἐλθεῖν ὡς κραταιὸς καὶ τὰ δεσμὰ τοῦ θανάτου συνθλᾶσαι;  Κράζοντες το
Ἀλληλούϊα

Γνῶσιν ἄγνωστον γνῶναι ,Ἰωάννης σὺν Πέτρῳ ζητοῦντες , ἔδραμον, σκοτίας ἔτι οὔσης, εἰς τὸ μνημεῖον.Καὶ θεωροῦντες κείμενα τὰ ὀθόνια μόνα, ἐβόων μετὰ δέους πρὸς τὴν Θεοτόκον
Χαῖρε τοῦ Παρακλήτου λαμπρὸν οἰκητήριον
Χαῖρε τῶν Ἀποστόλων τὸ μέγα ἐφύμνιον
Χαῖρε πύλη ἀδιόδευτος ὡς ὑπάρχεις ἀληθῶς
Χαῖρε ὄρος καὶ παλάτιον τοῦ Δεσπότου τοῦ παντὸς
Χαῖρε ὅτι βλυστάνεις τῆς ἁγνείας τὰ ἄνθη
Χαῖρε ὅτι  καὶ Μήτηρ καὶ Παρθένος ὑπάρχεις
Χαῖρε ἡ πικραίνουσα τοῦ θανάτου τὴν γεῦσιν
Χαῖρε ἡ γλυκαίνουσα τῶν πιστῶν τάς αἰσθήσεις
Χαῖρε ὅτι ὤλεσας τοῦ θανάτου τὸν θρόνον
Χαῖρε ὅτι ἤνοιξας Παραδείσου τάς θύρας
Χαῖρε δι’ἧς Ἀγγέλων τάξεις εὐφραίνονται
Χαῖρε δι’ἧς δαιμόνων θράση κατήργηνται
Χαῖρε  Μήτηρ τῆς Ζωῆς ἡμῶν.

Δύναμις Τοῦ Ὑψίστου ἐπεσκίασε τότε εἰς τοῦ Ἅδου τῶν χασμάτων τὰ ταμεῖα καὶ ἡ ἀφεγγὴς  αὐτοῦ τυραννὶς ἐσκυλεύθη τῷ Του Λόγου ἁγίῳ Φωτί, ἐν τῷ ψάλειν ἡμᾶς οὕτως
Ἀλληλούϊα

Ἔχουσα Θεανθρώπου τὴν ψυχὴν εἰς τὰ σπλάχνα, τῷ φόβῳ ἡ γῆ ἐκλονείτω. Τὸν γὰρ ἀχώρητον  παντί,  ἑαυτῇ οὐκ ἠδυνήθη  χωρεῖν καὶ ούτως  ἐβόα πρὸς Τὴν Θεοτόκον.
Χαῖρε ὅτι τὸ θνητὸν ἀφθαρσίας ἐνδύεις
Χαῖρε ὅτι τῶν ψυχῶν τὴν γαλήνην παρέχεις
Χαῖρε φωτὸς ἀϊδίου τὸ χρυσόπλοκον σέλας
Χαῖρε Ἁγίων Πατέρων τὸ πολύτιμον γέρας.
Χαῖρε  φέγγος ἀγλαόμορφον οὐρανοῦ τοῦ νοητοῦ.
Χαῖρε ἄνθος τὸ πανεύοσμον καὶ τοῦ κόσμου χαρμονή.
Χαῖρε μόνη χριστιανῶν ἡ στερεὰ προστασία
Χαῖρε τῶν ἀπιστούντων ἡ ἐπίμοχθος  ἀπορία .
Χαῖρε τῆς ἁμαρτίας τὸ κέρας συντρίβουσα,
Χαῖρε τῶν πιστῶν τάς καρδίας φαιδρύνουσα
Χαῖρε πλοκῆς ῥᾳδιούργων ἡ λύσις
Χαῖρε δεινῶν προβλημάτων ἡ ῥύστις.
Χαῖρε  Μήτηρ τῆς Ζωῆς ἡμῶν.

Ζάλην ένδοθεν έχων , πρεσβυτέρων ὁ δῆμος ,εὐθὺς  μηκτυρίζονται πάντες.Τῶν γὰρ θαυμάτων τὸ θαῦμα  μὴ δυναμένων ἔτι συγκαλύψαι, ἐπλήρωσαν ἀργύρια ἱκανὰ τοῖς στρατιώταις, μὴ εἰδότας   ψάλλειν
Ἀλληλούϊα.

ΣΤΑΣΙΣ ΔΕΥΤΕΡΑ
Ἤκουσαν οἱ Ποιμένες Τῆς Χριστοῦ Ἐκκλησίας τὴν Ἀνάστασιν Κυρίου ἐκ Τάφου. Καὶ νομίσαντες ὡς λῆρον αὐτήν, ἐδυσπίστουν τῶν Μυροφόρων τὴν φωνὴν ἅπαντες. Ἀλλ’ὡς ἑξῆς καὶ οὔτοι πιστεύσαντες ἐβόων πρὸς Τὴν Θεοτόκον