Πέμπτη, 27 Αυγούστου 2015

АКАТИСТ НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ФАНУРИЙ


Кондак 1

    Стълб на света и неустрашим войн Христов узнаваме днес в тебе ние, вярващите, преславни мъчениче Фанурие! Защото Всевишният Христос Господ те показа светилник на Своята църква, за да ти викаме:
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Икос 1

   Достигнал си края на твоите стремежи, като си достигнал напоследък това, което е преславно, като си се удостоил със светлина, с която сега просвещаваш всички, които те възхваляват, Фанурие, и разкриваш скритото като, че ли е налице, мъчениче! Заради това възхваляваме твоята преславна икона, виждайки в нея, като в огледало, твоите страшни мъчения и ти викаме:
   Радвай се ти,  който си пострадал за Христа!
   Радвай се ти, че си бил мъчен от тираните!
   Радвай се ти, неустрашим войне Христов!
   Радвай се, че си утвърдил вярата!
   Радвай се, че си придобил мъченически венец!
   Радвай се, че си заедно с ангелите!
   Радвай се, губителю на дяволските пълчища!
   Радвай се, светъл фар на света!
   Радвай се, непресъхващ извор на чудеса!
   Радвай се, носителю на светлина!
   Радвай се,  бързи помощниче!
   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 2

   Твоят свят живот, дълги години неизвестен, благовременно явен от Всеведеца Господ, славни Фанурие! Защото намерената в Родос твоя икона посочи на човеците, кой си бил ти, мъчениче. Заради това викаме на Господа, Който не забравя да даде разплата: Алилуя!

Икос 2

   Учудиха се всички, преславне, като видяха изобразени върху честната ти икона твоите преславни страдания, преди това неизвестни на никого. Заради това ти издигнаха и ти украсиха храм, в които възхваляваме Прославилия те с множество чудеса и дарове и ти викаме:
   Радвай се ти, който си бил пострадал като Стефан!
   Радвай се, че си бил пребит с камъни!
   Радвай се, истинно говореща уста!
   Радвай се, носителю на мироносно кадило!
   Радвай се, прогонителю на тъмнината!
   Радвай се, че си защитил вярата!
   Радвай се , че си приел дара на чудесата!
   Радвай се, че си освободил свещениците!
   Радвай се, утешителю на страдащите!
   Радвай се, освободителю на поробените!
   Радвай се, застъпниче на вярващите!
   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

 Кондак 3

   Чухме, Фанурие, за твоите чудеса и се ужасихме. Обхванати от радост и трепет, не знаем, какво да изречем. Но ти с горещите си молитви към Господа просвети ума ни да разберем великата Му сила, която показа в тебе, и да викаме:  Алилуя!

Икос 3

   Неизвестният  Родос, който славно се прослави,  като те намери, мъчениче, като благоуханна роза, се радва на благоуханието на твоите чудеса, Фанурие преславни, и прибягва под твоя покров. Като се покланяме благоговейно на образа на твоята икона, на знаците на твоите чудеса, които Господ ти е дарил, викаме ти:
   Радвай се ти, който си бил от тираните бичуван!
   Радвай се, че не си бил победен от езичниците!
   Радвай се , че не си се побоял от мъченията!
   Радвай се, че си обичал Христа!
   Радвай се, че доказа верността си чрез мъки!
   Радвай се, който от Него прие венци!
   Радвай се, подкрепителю на вярващите!
   Радвай се, надеждо на смирените!
   Радвай се, чудни небожителю!
   Радвай се, светилник светъл на земята!
   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 4

   "Защо с ласкателства бързаш да приспиш ревността на душата ми и любовта ми към Бога? Защото и косъм от главата ми не ще можеш да докоснеш. А за Господа те са преброени, а ти ще свършиш в страшни мъки и болки" – каза Фанурий на тирана, викайки:  Алилуия!

Икос 4

   С какви песни да се доближим до този, който се издига над всяка хвалебна песен? С какви похвални венци да увенчаем главата на този, чиято душа Ангели от небесата са украсили с небесна корона? Заради това с препълнени от умиление души на Фанурия, като на великомъченик викаме:
   Радвай се, че от тираните си бил осмиван!
   Радвай се, че жив си бил прободен!
   Радвай се, блажени, с красива душа!
   Радвай се, че във всичко си ни за полза!
   Радвай се, хвало на църквата и на света!
   Радвай се ти, който, устраши агаряните!
   Радвай се, че укроти тяхната злоба!
   Радвай се, помощ в тежки беди!
   Радвай се, пристанище на моето избавление!
   Радвай се, топли помощниче на бедните!
   Радвай се, наш горещ застъпниче!
   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Κυριακή, 16 Αυγούστου 2015

Ἀκολουθία ΠΑΝΑΓΙΑΣ ΔΑΜΑΝΔΡΙΟΥ Λέσβου

Ψαλλομένη τῇ 23η Αὐγούστου

 
Ποίημα Γεωργίου Γαλανόπουλου
 
ΜΙΚΡΟΣ ΕΣΠΕΡΙΝΟΣ
Ἱστῶμεν στίχους δ’ καὶ ψάλλομεν Στιχηρὰ Προσόμοια τῆς Εἰκόνος δ΄. Ἦχος α΄. Πανεύφημοι Μάρτυρες.
Ἀνέτειλε σήμερον φαιδρῶς, ἡμέρα ἑόρτιος, ἐν ᾗ πιστῶν σπεύδει ἄθροισμα, ψαλμοῖς τιμήσασθαι, ἐν τῇ Δαμανδρίου, μάνδρᾳ θαυματόβρυτον, Εἰκόνα Θεοτόκου τὴν ἔνθρονον, φωτὶ ἀστράπτουσαν, πόθῳ κράζον· Μητροπάρθενε, μὴ ἐλλίπῃς Υἱῷ Σου πρεσβεύουσα.(Δίς).
Πανήγυριν ἄγει ἱεράν, Δαμανδρίου πάνσεπτος, Μονὴ τιμῶσα ἐν ᾄσμασιν, Εἰκόνα πάντιμον, τῆς Μητρὸς Κυρίου, καὶ πίστοι φιλέορτοι, προστρέχουσιν αὐτὴν κατασπάσασθαι, καὶ ἐξαιτήσασθαι, καρδιῶν πόθων ἐκπλήρωσιν, καὶ τὰ κρείττω, ἃ δωρεῖ Πανύμνητε.
Εἰκών Σου Ἁγνὴ ἡ θαυμαστή, τὰς βαθμίδας κλίμακος, τοῖς ποθητῶς ἀναβαίνουσι, πρὸς θείαν μάνδραν Σου, ἀσπασθῆναι ταύτην, βρύει τὰ ἰάματα, ἰᾶται τοὺς νοσοῦντας καὶ δαίμονας, ἐλαύνει τάχιστα, ἐπομβρίᾳ τῶν χαρίτων Σου· διὸ ὕμνοις Σὲ Παρθένε μέλπομεν.
Δόξα. Ἦχος δ΄.
Δεῦτε ἅπαντες φιλέορτοι, τιμήσωμεν θεοτερπέσιν ᾠδαῖς, τὴν πανθαύμαστον Εἰκόνα τῆς Θεομήτορος, ἐν τῇ Δαμανδρίου Μονῇ, τὸ χαῖρε τοῦ Ἀρχαγγέλου ἀνακράζοντες, τῇ Κεχαριτωμένῃ Κόρῃ· καὶ γὰρ Αὕτη παρέχει τοῖς πιστοῖς, πλουσιόδωρον χάριν, εὐλογίαν καὶ ἁγιασμόν, ὡς εὐσυμπάθητος τῷ βροτείῳ φυράματι· διὸ ἀσπασώμεθα ταύτην, καὶ ἀρυσώμεθα ἐξ αὐτῆς, νοσημάτων θεραπείαν, πειρασμῶν ἐκλύτρωσιν, θλίψεων μάκρυσιν, καὶ πάντων τῶν δυσμενῶν ἀπαλλαγήν, αἰτούμενοι εὐλαβῶς, τὴν πρὸς τὸν μονογενῆ Της Υἱὸν πρεσβείαν, εἰς τὸ σωθῆναι τὰς ψυχὰς ἡμῶν.
Καὶ νῦν. Τῆς Ἑορτῆς.
Δεῦτε ἀνυμνήσωμεν λαοί, τὴν Παναγίαν Παρθένον ἁγνήν, ἐξ ἧς ἀρρήτως προῆλθε, σαρκωθεὶς ὁ Λόγος τοῦ Πατρός, κράζοντες καὶ λέγοντες· εὐλογημένη Σὺ ἐν γυναιξί, μακαρία ἡ γαστήρ, ἡ χωρήσασα Χριστόν. Αὐτοῦ ταῖς ἁγίαις χερσί, τὴν ψυχὴν παραθεμένη, πρέσβευε Ἄχραντε, σωθῆναι τὰς ψυχὰς ἡμῶν.
 
Εἰς τὸν Στίχον. Ἦχος β΄. Οἶκος τοῦ Ἐφραθᾶ.
Δεῦτε τὴν ἱεράν, Εἰκόνα τῆς Παρθένου, τιμήσωμεν ἐν ὕμνοις, χορεῖαι φιλεόρτων, τὸ χαῖρε ταύτῃ κράζοντες.
Στ. Ἡγίασε τὸ σκήνωμα αὐτοῦ ὁ Ὕψιστος.
Μάνδρα Σου ἡ σεπτή, τοῦ Δαμαδρίου Κόρη, ὑμνεῖ Σε γηθοσύνως· διὸ αὐτὴν μὴ παύσῃ, ἀεὶ τηρεῖν ἀσάλευτον.
Στ. Τὸ πρόσωπόν Σου λιτανεύσουσιν οἱ πλούσιοι τοῦ λαοῦ.
Χάριν Σου δὸς ἡμῖν, τοῖς κατασπαζομένοις, Ἁγνὴ τὴν Σὴν Εἰκόνα, πανευλαβῶς ἐκ πόθου, καὶ Ὀρθοδόξους φύλαττε.
Δόξα.
Τάξεων νοερῶν, πασῶν ἁγιωτέρα, ὑπερενδοξοτέρα, Παρθένε τοὺς τιμῶντας, Εἰκόνα Σου διάσωζε.
Καὶ νῦν. Τῆς Ἑορτῆς.
Πάντες Χριστιανοί, Σὴν Κοίμησιν ὑμνοῦσιν, Μητρόθεε Παρθένε, καὶ τὴν σεπτὴν μορφήν Σου, περιχαρῶς ἀσπάζονται.
 
Νῦν ἀπολύεις, Τρισάγιον, Ἀπολυτίκιον. Ἦχος γ΄. Θείας πίστεως.
Χαίροις ἄσπιλε, Παρθενομῆτορ, μάνδρας ἔφορε, τοῦ Δαμανδρίου, καὶ μοναζόντων χαρὰ πανευφρόσυνος, χειμαζομένων προστάτις ἀκοίμητε, πιστῶν ἐλπὶς καὶ πενήτων βοήθεια· ὅθεν δώρησαι, ψυχῆς τὰ κρείττω πρεσβείαις Σου, Θεὸν ἡμῶν εὐμενίζουσα, τοῖς μέλπουσιν ἐν ὕμνοις τὴν Εἰκόνα Σου.
Δόξα. Ἕτερον. Ἦχος α΄. Τῆς ἐρήμου πολίτης.
Τὴν σεπτήν Σου Εἰκόνα ὥσπερ δώρημα ἔνθεον, ὄλβον τῆς Μονῆς Δαμανδρίου, ἀσπαζόμεθα Ἄχραντε· θαυμάτων γὰρ ἐκβλύζει τοὺς κρουνούς, καὶ ῥύεται νοσοῦντας χαλεπῶς, καὶ τὴν ἴασιν παρέχει ἄμφω πιστοῖς, τοῖς χαῖρε ἐκβοῶσί Σοι· χαῖρε τῶν Ὀρθοδόξων ἡ χαρά, χαῖρε ἡμῶν ἡ μεσίτρια, χαῖρε σωτήριος ἐλπὶς τῶν τόκον προσκυνούντων Σου.
Καὶ νῦν. Ὁ αὐτός. Τῆς Ἑορτῆς.
Ἐν τῇ Γεννήσει τὴν παρθενίαν ἐφύλαξας, ἐν τῇ Κοιμήσει τὸν κόσμον οὐ κατέλιπες Θεοτόκε. Μετέστης πρὸς τὴν ζωήν, μήτηρ ὑπάρχουσα τῆς ζωῆς, καὶ ταῖς πρεσβείαις ταῖς Σαῖς λυτρουμένη, ἐκ θανάτου τὰς ψυχὰς ἡμῶν.
 
Ἀπόλυσις.
 
ΜΕΓΑΣ ΕΣΠΕΡΙΝΟΣ
Εὐλογήσαντος τοῦ Ἱερέως ὁ Προοιμιακός καὶ τό Μακάριος ἀνήρ. Εἰς δὲ τό Κύριε ἐκέκραξα ἱστῶμεν στίχους στ’ καὶ ψάλλομεν Στιχηρὰ Προσόμοια γ’ τῆς Ἑορτῆς. Ἦχος α΄. Ὢ τοῦ παραδόξου θαύματος.
Ὢ τοῦ παραδόξου θαύματος! ἡ πηγὴ τῆς ζωῆς, ἐν μνημείῳ τίθεται, καὶ κλῖμαξ πρὸς οὐρανόν, ὁ τάφος γίνεται. Εὐφραίνου Γεθσημανῆ, τῆς Θεοτόκου τὸ ἅγιον τέμενος. Βοήσωμεν οἱ πιστοί, τὸν Γαβριὴλ κεκτημένοι ταξίαρχον· Κεχαριτωμένη χαῖρε, μετὰ Σοῦ ὁ Κύριος, ὁ παρέχων τῷ κόσμῳ, διὰ Σοῦ τὸ μέγα ἔλεος.
Βαβαὶ τῶν Σῶν μυστηρίων Ἁγνή! τοῦ Ὑψίστου θρόνος, ἀνεδείχθης Δέσποινα, καὶ γῆθεν πρὸς οὐρανόν, μετέστης σήμερον. Ἡ δόξα Σου εὐπρεπής, θεοφεγγέσιν ἐκλάμπουσα χάριτι· Παρθένοι σὺν τῇ Μητρὶ τοῦ Βασιλέως πρὸς ὕψος ἐπάρθητε. Κεχαριτωμένη χαῖρε, μετὰ Σοῦ ὁ Κύριος, ὁ παρέχων τῷ κόσμῳ, διὰ Σοῦ τὸ μέγα ἔλεος. 
Τὴν Σὴν δοξάζουσι Κοίμησιν, Ἐξουσίαι θρόνοι, Ἀρχαὶ Κυριότητες, Δυνάμεις καὶ Χερουβίμ, καὶ τὰ φρικτὰ Σεραφίμ. Ἀγάλλονται γηγενεῖς ἐπὶ τῇ θείᾳ Σου δόξῃ κοσμούμενοι. Προσπίπτουσι βασιλεῖς, σὺν Ἀρχαγγέλοις Ἀγγέλοις καὶ μέλπουσι· Κεχαριτωμένη χαῖρε, μετὰ Σοῦ ὁ Κύριος, ὁ παρέχων τῷ κόσμῳ, διὰ Σοῦ τὸ μέγα ἔλεος.

Παρασκευή, 14 Αυγούστου 2015

АКАТИСТ НА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Кондак 1
На Тебе, избраната от всички родове Божия Майка и Царица, възлизаща от земята на Небето, ние, Твоите раби, принасяме благоговейни песни за Твоето пречестно Успение, Богородице. А Ти, Която имаш победа над смъртта, ни избави от всякакви смъртоносни беди, за да Ти зовем:
Радвай се, Обрадована, Която не ни оставяш в Твоето Успение.

Икос 1
Първият Ангел бе пратен да каже на Богородица за Нейното възлизане на небесата и предшестваше идването на Нейния Син и Бог при Нея, и радостно зовеше към Нея така:
Радвай се, обрадована Майко на Царя; радвай се, Небесна Царице, Майко на Бога и Господа на Небето и земята.
Радвай се, сподобена с величественото пришествие на Твоя Син и Бог при Тебе; радвай се, възвеличена с известието за Твоето отшествие при Него.
Радвай се, избрана от Бога от всички родове; радвай се, свято вместилище на Словото Божие.
Радвай се, изпълнение на пророческото слово; радвай се, пречестен венец на апостолите.
Радвай се, украшение на светителите и красота на свещениците; радвай се, красота и сила на царете.
Радвай се, възлизане на богомъдрите монаси в небесното царство; радвай се Ти, Която отваряш райските врати на християнския род, който вечно Те облажава.
Радвай се, Обрадована, Която не ни оставяш в Твоето Успение.

Кондак 2
Виждайки апостолския лик, взет по всесилна заповед на облаци от краищата на земята за Твоето Успение, Пренепорочна, свещеноначалниците Дионисий, небесен таинник, дивният Иеротей и Тимотей с боголепната чест на свещенството пееха на Бога: Алилуия.

Икос 2
Цялото разумно творение, най-висшите ангелски чинове, дойдоха със своя Цар, Който прие в Своите живоначални ръце душата на Своята Майка, а пламенният във вярата Петър изрече много неща за Нея и каза:
Радвай се, Майко на Твореца на света, възлизаща на Небесата; радвай се, по-пространна от небесата, издигаща се нагоре.
Радвай се, осветила четирите стихии с Твоето възлизане; радвай се, развеселила небесата с Твоето преминаване.
Радвай се, приета в прекрасния горен Иерусалим; радвай се, прерадостно влязла в неръкотворните храмове.
Радвай се, Царице на Херувимите и Серафимите; радвай се, Владичице на Архангелите.
Радвай се, прибежище и избавление на верните; радвай се, помощ и защита на Твоето наследие.
Радвай се, Ходатайко пред Бога за целия християнски свят; радвай се, всеблага Подателко на всички блага.
Радвай се, Обрадована, Която не ни оставяш в Своето Успение.

Τετάρτη, 12 Αυγούστου 2015

Τα εγκώμια της Παναγίας


1. Ἡ Ἁγνὴ ἐν τάφῳ, κατετέθης βαβαί, ἡ Θεὸν γαστρί σου χωρήσασα καὶ κυήσασα ἀφράστως ἐπὶ γῆς.
2. Ἀπορεῖ καὶ φύσις, καὶ πληθὺς νοερά, τὸ ἐν σοί, παρθενομῆτορ, μυστήριον, τῆς ἐνδόξου καὶ ἀρρήτου σου ταφῇς.
3. Βασιλὶς καὶ πόλου, καὶ τῆς γῆς ἀληθῶς, εἰ καὶ τάφῳ σμικροτάτω συγκέκλεισαι, ἐγνωρίσθης πάσῃ κτίσει Μαριάμ.
4. Γέφυρα ὑψούται, ἡ μετάγουσα πρίν, ἐκ θανάτου πρὸς ζωὴν τὴν ἀκήρατον, τοὺς θανόντας παραβάσει τὸν Ἀδάμ.
5. Δάκρυσι καὶ θρήνοις, γοεροῖς ἐπὶ σοί, πᾶσαι αἱ σαὶ φίλαι ἐκόπτοντο, τὴν μετάστασιν μὴ φέρουσαι τὴν σήν.
6. Ἔχαιρον χορείαι, Οὐρανίων Νοῶν, ἀπὸ γῆς σὲ φερομένην δεχόμεναι, εἰς οὐράνια σκηνώματα Ἁγνή.
7. Ζῶσα ἐν ὑψίστοις, ἀληθῶς Μαριάμ, ὑπὲρ πάντων πρεσβευτὴς ἡμῶν γέγονας, ἀξιώσαι ἐφροσύνης ἀληθῶς.
8. Ἡ λαμπὰς ἡ θεία, τοῦ ἀρρήτου φωτός, φρικτωρούσα οὐρανόθεν τοὺς δούλους σου, μὴ ἐλλείπης ἀγαθὴ τοὺς ἐπὶ γῆς.
9. Θρόνος τοῦ ὑψίστου γενομένη ἁγνή, ἀπὸ γῆς πρὸς οὐρανὸν μεταβέβηκας, μεταστᾶσα εἰς αἰώνιον ζωήν.
10. Ἱερέων πέλεις, καύχημα εὐλαβῶν, Ἐκκλησίας τὸ ἀκράδαντον στήριγμα, καὶ Ὁσίων Ἀσκητῶν ἡ ἀρωγός.
11. Κλῖμαξ ἡ ἁγία, ἢν προεῖδε σαφῶς, Ἰακὼβ δι’ ἧς κατέβη ὁ Ὕψιστος, ἀνυψούται ἀπὸ γῆς πρὸς οὐρανόν.
12. Λόγος τοῦ Ὑψίστου, ὁ ἀρρήτως τεχθεὶς ὑπὸ σοῦ, Θεοκυήτωρ, μετέστησεν ἐκ τῆς γῆς πρὸς τὴν ἀθάνατον ζωήν.
13. Μαριὰμ πῶς θνῄσκεις, πῶς τῷ τάφῳ οἰκεῖς, τῆς ζωῆς τὸν χορηγὸν ἡ γεννήσσασα, τοὺς νεκροὺς ἐξαναστήσαντα φθοράς;
14. Νύμφην τοῦ Ὑψίστου, καὶ Μητέρα σαφῶς, Ἰησοῦ τοῦ Θείου Λόγου γινώσκομεν, κἄν ἐν τάφῳ σὲ ὁρῶμεν ὡς φθαρτήν.
15. Ξένον τόκον εἶδον, ἀληθῶς οἱ πιστοί, καὶ τὸν νοῦν εἰς οὐρανὸν νῦν μετέθεσαν, ξενωθέντες τῆς ζωῆς τῆς κοσμικῆς.
16. Οὐρανὸς ὡς ἄλλος, ἀνεδείχθη Ἁγνή, δεξαμένη τὸ σὸν σκῆνος τὸ ἄχραντον, ἡ ἁγία καὶ σεπτὴ Γεθσημανῆ.
17. Πύλη σωτηρίας, ἐγεννήθης ἡμῖν, ἀρχηγὸς τῆς νοητῆς ἀναπλάσεως, κὰν ὑπείκεις τῇ τῆς φύσεως φθορά.
18. Ράβδος , ἡ τὸ ἄνθος, τὸ εὐῶδες Χριστόν, ἐξανθήσασα τῷ τάφῳ νῦν τέθαπται, ἵνα φύσῃ σωτηρίας τὸν καρπόν.
19. Σῦ γὰρ μόνη πέλεις. ἐν θνητοῖς ἀληθῶς, ἀναστάσεως τὸν τύπον ἐκλάμπουσα, σύ καὶ μόνη τῶν πταιόντων ἱλασμός.
20. Τάφος μὲν καλύπτει, τὸ σὸν σκῆνος , Ἁγνή, τὴν δὲ θείαν σου ψυχὴν χειριζόμενος, ὁ Υἱός σου ἀγκαλίζεται λαμπρῶς.
21. Ὕμνοις οὐρανίοις, ἐμελώδουν σεμνή, τὴν τριήμερον ταφήν σου οἱ ἄγγελοι, καὶ τὴν δόξαν ἐμεγάλυνον τὴν σήν.
22. Φέγγος οὐρανόθεν, δεξαμένη Ἁγνή, ἐχαρίτωσας ἡμᾶς τοὺς τιμῶντας σε, καὶ γεραίροντας τὴν κοίμησην τὴν σήν.
23. Χώραν ἀχωρήτου, τοῦ Θεοῦ Μαριάμ, χρηματίσασαν καὶ ἅγιον τέμενος, νῦν καλύπτει σὲ ἀγρὸς Γεθσημανῆς.
24. Ψάλλοντες τὸν τόκον, σοῦ τὸν θεῖον Ἁγνή, ἀνυμνοῦμεν οἱ πιστοὶ καὶ γεραίρομεν, σὲ τὸν ἔμψυχον ναὸν τόν τοῦ Θεοῦ.
25. Ὢ θαυμάτων ξένων, ὢ πραγμάτων καινῶν, ἡ πνοή μου τὸν δοτῆρα κυήσασα, ἄπνους κεῖται καὶ κηδεύεται νεκρά.
Δόξα
26. Ἀνυμνοῦμεν λόγε, σὲ τὸν πάντων Θεόν, σὺν Πατρὶ καὶ τῷ Ἁγίῳ σοῦ Πνεύματι, καὶ δοξάζομεν οἱ πάντες εὐσεβῶς.
Καὶ νῦν
27. Μακαρίζομέν σε, Θεοτόκε Ἁγνή, καὶ τιμῶμεν τὴν ἁγίαν σου Κοίμησιν, καὶ τὴν ὕψωσιν ἐκ γῆς, πρὸς οὐρανόν.

28. Ἡ Ἁγνὴ ἐν τάφῳ, κατετέθης βαβαί, ἡ Θεὸν γαστρί σου χωρήσασα καὶ κυήσασα ἀφράστως ἐπὶ γῆς.
ΣΤΑΣΙΣ ΔΕΥΤΕΡΑ

1. Ἄξιόν ἐστι, μεγαλύνειν σὲ τὴν Θεοδόχον, τὴν τῶν ἀρετῶν ταμεῖον ὑπάρξασα, καὶ χαρίτων ἁπασῶν τῶν τοῦ Θεοῦ.
2. Βάτον ἐν Σινᾶ, ἀκατάφλεκτον εἶδε σε πάλαι, Μωυσῆς γαστρί σου τὸ θεῖον πῦρ, ὡς χωρήσασα ἀφλέκτως Μαριάμ.
3. Γόνιμος ὡς γῆ, ἀεὶ δείκνυται Παρθενομῆτορ, πᾶσι τοῖς θερίζειν ἐθέλουσι, σωτηρίαν ἡ σεμνὴ Γεθσημανῆ.
4. Δῆλον οὖν ἡμῖν, ὢ Παρθένε μὴ ἰσχύειν δίχα, σοῦ τῆς μεσιτρίας ὀρθοβατεῖν, τοῖς πανσέπτοις ἴχνεσι τοῦ Χριστοῦ.
5. Ἔνθα οἱ χοροί, Ἀποστόλων τε καὶ τῶν Ἀγγέλων, ἵσταντο κυκλοῦντες ἐν ᾄσμασι, παριστάμεθα Παρθένε καὶ ἡμεῖς.
6. Ζώωσον Ἁγνή, τοὺς εἰς σὲ πιστῶς καταφυγόντας, διὰ τῆς ὑπὲρ αὐτῶν μεσιτίας σου, πρὸς τὸν ἄναρχον Υἱὸν καὶ Παντουργόν.
7. Ἤρω Μαριάμ, κατὰ φύσεως βροτείας νίκην, τὸν Χριστὸν ἀσπόρως κυήσασα, ἀλλὰ θνῄσκεις νόμῳ φύσεως βροτῶν.
8. Θαῦμα ἀληθῶς, πῶς ἡ ἄναδρος θηλάζει βρέφος, πῶς καὶ νεκροφόρος καθίστασαι, ἡ Μητρόθεος ἐκτὸς διαφθορᾶς.
9. Ἴθυνον ἡμᾶς, πρὸς λιμένας σωτηρίους, Κόρη, τοὺς χειμαζομένους ἐν κλύδωνι, ψυχοφθόρων παραπτώσεων δεινῷ.
10. Κλῖμαξ πρὸς Θεόν, ὁ σὸς τάφος Παναγία, πέλει ἄγουσα τοὺς πίστει ὑμνούντας σε, καὶ τιμῶντας σου τὴν Κοίμησιν σεπτῶς.
11. Λόγος τοῦ Πατρός, ἐπεσκήνωσεν ἐν σοὶ Παρθένε, καὶ πρὸς οὐρανὸν σὺ μετήγαγες,τοὺς τὴν κύησιν δοξάζοντας τὴν σήν.
12. Μέτοχοι ζωῆς, τῆς ἀφθάρτου τε καὶ ἀϊδίου, τῷ σῷ τόκῳ πάντες γεγόναμεν, δι’ ὃ ᾄδομεν τὸ χαῖρε σοι σεμνή.
13. Νόμοι ἐπὶ σοί, οἱ τῆς φύσεως Ἁγνὴ Παρθένε, σφόδρα παραδόξως καινίζονται, ὡς κυήσασα Θεὸν Ἐμμανουήλ.
14. Ξένον ἀληθῶς, τὸ μυστήριον τῆς σῆς κυοφορίας, Ἄχραντε ἀσπόρως γεννήσασα, καὶ θηλάσασα τὸν Κτίστην τοῦ παντός.
15. Ὅλον τὸν Ἀδάμ, προσλαμβάνει ἐκ γαστρός σου, θέλων ἐκτεμεὶν ῥιζόθεν παρακοήν, ὁ Υἱός σου τὴν φυείσαν ἐν ἡμῖν.
16. Πύλη νοητή, τῆς ἐν γῇ φανερωθείσης Κόρῃ, ἐκ τοῦ ὕψους θείας ἀνατολῆς, ἀνεδείχθης Θεονύμφευτε πιστοῖς.
17. Ῥήτορες δεινοί, οὐδὲ Ἄγγελοι Παρθενομῆτορ, σθένουσιν ἀξίως ὑμνήσαι σε, τὴν ὑπέρτιμον Μητέρα τοῦ Θεοῦ.
18. Σῶμα καὶ ψυχήν, ὑπερένδοξε Ἁγνὴ Παρθένε, ἄσπιλα Θεῶ διετήρησας, δι’ ὃ κάλλους ἠράσθη ὁ Χριστός.
19. Τόμος σὺ καινός, ἐν ὢ γέγραπτε ὁ θεῖος λόγος, βίβλῳ τῆς ζωῆς ὑμνούντας σε, ἐγγραφῆναι καθικέτευε Ἁγνή.
20. Ὕμνους καὶ ᾠδάς, ἐξοδίους ὥσπερ μύρα Κόρη, ἐπικήδεια σοι προσφέροντες, ἐξαιτούμεθα πταισμάτων ἱλασμόν.
21. Φόβῳ καὶ χαρά, καὶ ἡμεῖς ὥσπερ ἐκεῖνοι τότε, πάρεσμεν τῷ τάφῳ σου Ἄχραντε, ἐκπληττόμενοι τὴν κοίμησιν τὴν σήν.
22. Χαῖρε Μαριάμ, δι’ ἧς ἔλαμψε χαρὰ τῷ κόσμῳ, καὶ ἀρᾷ ἡ καθ’ ἡμῶν ἐξωστράκισται, τὸν Σωτῆρα κυησάσης ἐπὶ γῆς.
23. Ψάλλοντες τὸν σὸν, τόκον ἄσπιλε Παρθενομῆτορ, ἀνυμνολογοῦμεν γεραίροντες, σὲ τὸν ἔμψυχον ναὸν τόν τοῦ Θεοῦ.
24. Ὥσπερ οἱ νεκροὶ διὰ σοῦ ζωοποιούνται Κόρη, οὕτω καὶ ἡμᾶς ζωοποίησον, νεκρωθέντας πλημμελήμασι πολλοῖς.
Δόξα
25. Δόξα τῷ Πατρί, σὺν Υἱῷ τε καὶ τῷ Παναγίῳ Πνεύματι προσάγομεν εὐσεβῶς, τῇ Τριάδι τῇ Ἁγίᾳ καὶ σεπτή.
Καὶ νῦν
26. Ἄσμασι πιστοί, ὀρθοδόξοις τε καὶ εὐπροσδέκτοις, πάντες ἀνυμνήσωμεν σήμερον, τὴν Μητέρα τοῦ Θεοῦ δουλοπρεπῶς.

27. Ἄξιόν ἐστι, μεγαλύνειν σε τὴν Θεοδόχον, τὴν τῶν ἀρετῶν ταμεῖον ὑπάρξασα, καὶ χαρίτων ἁπασῶν τῶν τοῦ Θεοῦ.
ΣΤΑΣΙΣ ΤΡΙΤΗ

1. Αἱ γενεαὶ πᾶσαι, ὕμνον τῇ ταφῇ σου, προσάγουσι Παρθένε.
2. Βλέψας οὐρανόθεν, Θεὸς τῶν ὅλων Κτίστης, ἐν τῇ γάστρί σου ᾔκει.
3. Γνῶσιν ἐξαιτοῦμεν. τῆς σῆς κυοφορίας, προξένου σωτηρίας.
4. Δυσώπει τὸν Υἱόν σου, οἰκτείραι ἡμᾶς πάντας, ἐν τῇ μελλούσῃ κρίσει.
5. Ἐν οὐρανῷ ἐστάναι, νομίζομεν Παρθένε, ἑστῶτες τῷ Ναῷ σου.
6. Ζῶσι καὶ τεθνεῶσι, τοῖς ἐπὶ σὲ θαρροῦσιν, ἀντίληψιν σὺ δίδως.
7. Ἡ γῆ πανηγυρίζει, ὁ οὐρανὸς χορεύει, σοῦ ἄνω αἰρομένης.
8. Θανοῦσα ἀθανάτους, μετέβης πρὸς σκηνώσεις, ἐχθρὸς ἡ θανατούσα.
9. Ἵνα τὸ κάλλος βλέπεις, τοῦ σοῦ Υἱοῦ Παρθένε, πρὸς οὐρανοὺς μετέστης.
10. Καὶ ὄντως, ὢ Παρθένε, αἱ γενεαὶ πᾶσαι, μακαρίζουσί σε.
11. Λύτρωσιν παράσχου, Παρθένε Θεοτόκε, τοῖς σὲ ὑμνολογούσι.
12. Μόνη σύ προστάτις, πενήτων ὀρφανῶν τε, καὶ τῶν χήρων ὑπάρχεις.
13. Νέκρωσιν ὑπέστης, κυήσασα Παρθένε, τὸν νεκρωτὴν τοῦ Ἅδου.
14. Ξένον τόκον εἶδον, οἱ σὲ ὑμνολογοῦντες, ὡς μόνην Θεοτόκον.
15. Ὁ τάφος σου κηρύττει, Παρθένε τὴν ταφήν σου, καὶ τὴν μετάστασίν σου.
16. Πάντες οἱ λαοὶ σε, Δέσποιναν Παρθένε, καλοῦσι προσκυνοῦντες.
17. Ῥητόρων πολυφθόγγων, σοφίαν ἐτροπώσω, τῇ σῇ κυοφορία.
18. Σκιρτώσιν αἱ καρδίαι, τῶν εὐσεβούντων πάντων, ἐπὶ τῇ σῇ κηδεύσει.
19. Τὶς ἐξειπεῖν ἰσχύει, Παρθενομῆτορ μόνη, τάς θείας ἀρετάς σου.
20. Ὕψωσον Παρθένε, τῇ σῇ κυοφορία, τὸ κέρας Ὀρθοδόξων.
21. Φυλαὶ λοιπαὶ καὶ γλῶσσαι, τὸν τάφον σου κυκλοῦσι, σὲ ἀνυμνολογοῦντες.
22. Χριστιανῶν σε σκέπην, μάλιστα καὶ Μητέρα, κηρύττομεν οἱ πάντες.
23. Ψαύοντες σὴν κλίνην, σὲ ἀνυμνολογοῦμεν, Παρθενομῆτορ Κόρη.
24. Ὢ Μῆτερ καὶ Παρθένε, ἀπάλλαξον γεένης, τοὺς σὲ ὑμνολογούντας.
25. Ἔρραναν τὸν τάφον, μύροις τὸ σὸν σκῆνος, κηδεύσαντες Παρθένε.
26. Ἔρραναν τὸν τάφον, οἱ κηδεύσαντές σε, ἄνθεσι καὶ μύροις.
27. Ἔρραναν τὸν τάφον, μύροις Θεοτόκε, οἱ κηδεύσαντές σε.
Δόξα
28. Ὢ Τριὰς Ἁγία, Πατὴρ Υἱὸς καὶ Πνεῦμα, τοὺς λατρευτάς σου σῶσον.
Καὶ νῦν
29. Παναγία Μῆτερ, σκέπε καὶ φρούρει πάντας, τοὺς ἐπὶ σὲ θαρροῦντες.

30. Αἱ γενεαὶ πᾶσαι, ὕμνον τῇ ταφῇ σου, προσάγουσι Παρθένε.


ΕΥΛΟΓΗΤΑΡΙΑ
Εὐλογητή εἰ Δέσποινα, σκέπε, φρούρει τούς εἰς σέ ὑμνολογούντας
1. Τῶν Ἀγγέλων ὁ δῆμος, κατεπλάγη ὁρῶν σε, ἐν νεκροῖς λογισθεῖσαν, τῆν Σωτῆρα τῶν βροτῶν, Μαριάμ τετοκυῖαν, τόν σύν ἑαυτῷ τόν Ἀδάμ ἐγείραντα, καί ἐξ’ Ἄδου πάντας ἐλευθερώσαντα.

Εὐλογητή Πάναγνε, τήρει πάντας ἡμᾶς ἀκατακρίτους.
2. Τί θρηνεῖτε συμπαθῶς, ὠ γύναια, ἐπ’ ἐμοί θνήσκειν μελλούσῃ, ἡ Παρθένος τερπομένη ἔλεγε, πρός τάς γείτονας θρηνολογούσαις. παύσασθε ὑμεῖς τοῦ θρήνου καί ἤσθητε, καί θανοῦσα γάρ ὑμῶν οὐκ ἀφίσταμαι.

Εὐλογητή εἰ Ἄχραντε, σῶζε πάντας ἡμᾶς ἀναμαρτήτους.
3. Λίαν ταχύ, πρός σέ Κόρη ἔδραμον, οἱ Ἁπόστολοι θρηνολογοῦντες. μεταστῆναι πρός τά ἄνω μέλλουσαν καί είπον, θρήνου νῦν καιρός, τό πάθος πῶς οἴσομεν, ὀρφανίας τῆς σῆς, ὤ Παναμώμητε;

Εὐλογητή εἰ Πάνσεμνε, δίδου πᾶσιν ἡμῖν τήν σωτηρίαν.
4. Μυροφόρων Παρθένε, τάξιν ἀναλαβόντες, πρός τό μνὴμα σου ὕμνους εξοδίους προσκομίζομεν, ἀνυμνοῦντες σε Κόρη, τήν μετά νεκρῶν λογισθεῖσαν ὡς ἄνθρωπον, ὡς Θεοῦ δέ μεταστᾶσαν γεννήτριαν.

Δόξα
5. Προσκυνοῦμεν Πατέρα καί τόν τούτου Υἱόν τε, καί τό Ἅγιον Πνεῦμα, τήν Ἁγίαν Τριάδα, ἐν μιᾷ τῇ οὐσίᾳ, σύν τοῖς Σεραφείμ, κράζοντες τό Ἅγιος, Ἅγιος, Ἅγιος εἰ Κύριε.

Καί νῦν.
6. Ζωοδότην τεκοῦσα, ἁμαρτίας Παρθένε, τόν Ἀδάμ ἐλυτρώσω, χαρμονήν δέ τῇ Εὔᾳ, ἀντί λύπης παρέσχες, ρεύσαντα ζωῆς ἴθυνε πρός ταύτην δέ, ὁ ἐκ σοῦ σαρκωθείς Θεός καί ἄνθρωπος.

7. Ἀλληλούια, Ἀλληλούια, Ἀλληλούια Δόξα σοι ὁ Θεός. (τρίς)


http://agiosmgefiras.blogspot.com/search/label/%CE%9B%CE%95%CE%99%CE%A4%CE%9F%CE%A5%CE%A1%CE%93%CE%99%CE%9A%CE%91%20-%20%CE%98%CE%95%CE%99%CE%91%20%CE%9B%CE%91%CE%A4%CE%A1%CE%95%CE%99%CE%91

Τετάρτη, 5 Αυγούστου 2015

АКАТИСТ НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Кондак 1
Поборниче Воеводо и Царю на Славата, като гледаше Тебе, Твореца на небето и земята, преобразил се на Таворската планина със слава, цялото творение се удиви, небесата се разтърсиха и всички земнородни се възрадваха. А ние, недостойните, принасяме благодарствено поклонение на Твоето Преображение заради нас и с Петър от душа Ти зовем:
Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Икос 1
Неведомото за Ангелите и непристъпно за човеците Твое Божество, Светодавче Христе, с яркоблестящи мълнии и с лъчите на Твоята незалязваща светлина, си показал на Таворската планина на Твоите най-близки ученици. А те, изменили се с Божествен ужас, осенени от светъл облак и чули гласа на Отца, разумяха тайнството на Твоето въплъщение и Ти зовяха така:
Иисусе, Сине Божий безсмъртен, просвети ни със светлината на Твоето озарено лице; Иисусе, благи Боже всесилни, пробуди нас, спящите дълбок сън в бездната на греха.
Иисусе, живеещ в непристъпна светлина, изведи ни от областта на мрака; Иисусе, изпълнил целия свят с Твоята слава, въведи ни в райските обители.
Иисусе, Светлина на света, избави от лукавия свят нас, седящите в тъмнина; Иисусе, Слънце на Правдата, облечи в сила и правда нас, спящите в смъртна сянка.
Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 2
Като видя, Човеколюбче Господи, че Твоите ученици, още непросветени, не разбират, че Ти трябва да отидеш в Иерусалим и там много да пострадаш и да бъдеш убит, оттогава започна да им говориш, че трябва доброволно да претърпиш всичко това заради нашето спасение. Но те, не можейки още да мислят за онова, което е Божие, мислеха за това, което е човешко: затова Ти след шест дни взе Петър, Иаков и Иоан и ги възведе на Таворската планина, за да им покажеш преди Кръста Твоята Божествена Слава, та и по време на Твоите страдания разумно да Ти пеят: Алилуия.

Икос 2
Твоите ученици, Господи, не разбираха непостижимия смисъл на Твоето доброволно страдание. Затова преди Твоя кръст Ти в дълбока нощ възведе на високата планина най-добрите Си ученици, за да съзерцават чудото на Твоето страшно Преображение и неизменното благолепие на Твоето Божествено пришествие, та, когато Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание. А ние Ти зовем така:
Иисусе, възвел Твоите ученици от долината на високата планина, възведи и нас горе, за да се научим да търсим небесните наслаждения; Иисусе, отделил от житейските грижи и шумното многолюдие Петър и Зеведеевите синове, отдели и нашия ум от земните блага, за да се научим за избягваме пристрастията.
Иисусе, издигнал Своите приятели на превисоката планина с много трудове, научи и нас през всички дни да се подвизаваме с много труд и пот; Иисусе, показал в тишината на нощната молитва Твоето Преображение на учениците, сподоби и сега Твоите верни да се просвещават в нощта със сладостта на Твоите слова.
Иисусе, открил Твоята слава в Таворската тишина само пред трима свидетели, дай и сега на безмълвниците и пустинниците винаги да съзерцават Твоята слава; Иисусе, развеселил Тавор и Ермон за Твоето име, дай и на нас да възлезем на небето, призовавайки Твоето пресладко име.
Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 3
Облякъл със сила свише Твоите избрани апостоли, Иисусе, Ти си ги възвел на Тавор, за да се научат да търсят и да мислят за небесното, а не за земното, облечи и нас, прилепените към земята и винаги побеждавани от немощта на плътта, с Твоята сила и слава, та Твоята сила да се прояви в нашата немощ, за което с любов Ти пеем: Алилуия.

Икос 3
Като искаше преди Твоя Кръст и доброволно страдание отчасти да явиш на учениците славата на Твоето Божество, Христе, Спасителю наш, Ти избра само трима от живеещите на земята, за да бъдат зрители на Твоята Божествена слава, защото тези трима пред Твоите очи бяха най-добри от всички човеци: Петър, защото Те възлюби повече от другите и пръв от всички Те изповяда, че си Син Божий; Иаков, защото пръв от апостолите преклони главата си под меча заради бъдещите блага и така постави началото на Твоите мъченици; и Иоан, като девственик и повече от всички целомъдрено запазил чистота на плътта и духа и затова получил особена благодат повече от другите, за да види неизказаните откровения и Твоята Божествена слава. С тях приеми и нашите похвали към Тебе:
Иисусе, приел от Петър изповядване на вярата преди Твоето Преображение, приеми и моето топло изповедание; Иисусе, дал на него дръзновение да говори с Тебе, говори мирни и благи думи в сърцето ми.
Иисусе, нарекъл Зеведеевите синове синове на гърма заради тяхната пламенна любов, не ме поразявай с гърма на Твоя гняв; Иисусе, недопуснал същите ученици да низведат огън от небето върху самаряните, угаси и в мен огъня на страстите.
Иисусе, възведи ме с девственика Иоан в чистота на плътта и духа на горния Тавор; Иисусе, въведи ме в рая с мъжествения Иаков, пръв изпил Твоята чаша.
Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.