Πέμπτη 12 Φεβρουαρίου 2015

Акатист на Пресвета Богородица в чест на Нейната чудотворна икона "Иверска"

Кондак 1
На Тебе, Богородице, Поборнице Воеводо, ние, Твоите раби, принасяме похвални песни, защото с идването на Твоята честна икона ни се даде крепка защита, несъкрушима стена и неуморна стража. А Ти, Владичице, като имаш непобедима сила, покрий и ни защити от всички видими и невидими врагове, и ни избави от всяко душевно и телесно зло, за да Ти зовем:
Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Икос 1
Първият Ангел бе пратен да каже на Богородица, когато ѝ се падна по жребий апостолското служение на Иверската земя: “Не се отделяй от Иерусалим, защото жребият, който Ти се падна, ще се просвети в последните дни, а Ти ще се потрудиш в земята, в която Бог благоволи за Тебе”. Затова,
Радвай се Ти, чрез Която ще се благовести Евангелието; радвай се Ти, чрез Която ще бъде потъпкана идолската прелест.
Радвай се Ти, чрез Която ще се разруши властта на княза на тъмнината; радвай се Ти, чрез Която ще се утвърди Христовото Царство.
Радвай се, призоваване на падналите от тъмнината на идолослужението в светлината на Евангелието; радвай се, привеждане от робството на дявола в свободата на славата на Божии чеда.
Радвай се, бърза Служителко на Своя Син и Бог; радвай се, защото чрез послушание изцеляваш непослушанието на Ева.
Радвай се, висота на добродетелите; радвай се, дълбина на смиреномъдрието.
Радвай се Ти, чрез Която неверните познават Твореца; радвай се Ти, чрез Която верните се осиновяват на Отца.
Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 2
Светата Дева, видяла дивния и нов Божий промисъл за Себе Си, като Господня рабиня, винаги готова да изпълнява Неговата воля, въззова: Алилуия.

Икос 2
За да направи непостижимите ангелски думи разбираеми за Тебе, Пречиста, Господ насочи Твоя път към Атонската Гора, където Евангелието се проповядва от Теб, и така се яви Твоят жребий. А ние радостно зовем:
Радвай се, осветила Атон със Своето пришествие; радвай се, потъпкала идолите в него.
Радвай се, насадила там истинната вяра; радвай се, прогонила неверието.
Радвай се, избрала тази Гора за Свой жребий; радвай се, обещала благодат на това място.
Радвай се, Подателко на земни блага на верните, живеещи в нея; радвай се, Застъпнице за тяхното вечно спасение.
Радвай се, топла Ходатайко за живеещите в Твоя жребий; радвай се, заплаха за всичките им врагове.
Радвай се, обещала милостта на Своя Син да пребъдва на това място до края на вековете; радвай се, предсказала, че Неговата благодат неотстъпно ще пребивава там.
Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 3
Силата на Всевишния осени Света Гора по застъпничеството на Божията Майка и показа нейните долини и дебри като плодоносна нива за всички, желаещи да пожънат спасение в монашеско житие, пеейки: Алилуия.

Икос 3
Имайки промисъл за Своя жребий, хората от Иверската земя, на мястото, където Сама си пристигнала на Атон, Ти си устроила обител за техния род, търсещ спасение в тихо пристанище, и си пожелала да ѝ дариш Своята икона като щит и ограда, за да зоват всички:
Радвай се, изпратила проповедница на Евангелието в Иверската земя; радвай се, обърнала тази страна от идолската прелест към Христовата светлина.
Радвай се, клонка от неувяхващата Младочка, дарила дивната лоза Нина; радвай се, произрасла от нея гроздове на чудеса и блага вяра.
Радвай се, насадила духовна градина на Атон; радвай се, източила от нея струя на духовно просвещение за Иверската страна.
Радвай се, златословесна уста на Евтимий; радвай се, непобедима крепост на Торникий.
Радвай се, укрепление на всички благочестиви; радвай се, ограда на монасите.
Радвай се, тихо пристанище за търсещите спасение; радвай се, приготвила вечен покой за тях.
Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 4
Изпълнена с буря от помисли на съмнение, една честна вдовица от Никея се смути, виждайки светата и почитана икона на Божията Майка прободена с копие от воин иконоборец, и веднага източила кръв. И обзета от страх да не бъде поругана светата икона, тя със слъзна молитва я пусна в морето. Като я видя да се носи изправена по водата и да отива на Запад, въззова с веселие: Алилуия.

Икос 4
Монасите от Света Гора, като видяха явилия се в морето огнен стълб и пламък, достигащ до Небесата и сияещ като слънце, през нощта се затекоха към брега на морето, и видели светата икона на Божията Майка, носена по морето от сила свише, въззоваха към Благодатната:
Радвай се, Къпино, пророчески видяна от Законодателя; радвай се, огнен стълб, посочващ пътя на блуждещите в тъмнина.
Радвай се, лествице, достигаща от земята до Небето, по Която слезе Бог; радвай се, мост, превеждащ земните на Небето.
Радвай се, зора на тайнствения ден; радвай се, Звезда, явяваща Слънцето.
Радвай се, родила Неизказаната Светлина; радвай се, ненаучила никога как стана това.
Радвай се, облечена в слънце, сияеща с благодат и слава по цялата вселена; радвай се, мълния, просвещаваща душите и озаряваща умовете на верните.
Радвай се, светлина, светеща в мрака; радвай се, защото правиш да изгрее многосветлото просвещение.
Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 5
Като искаше да дадеш Своята Богопратена икона на Иверската обител, Майко Божия, Ти си казала на преподобния Гавриил: “Иди с лик монаси на брега на морето, влез във водата и вземи Моята икона”. А той, окрилен с вяра и любов, ходейки по водата като по суша, я взе в своите обятия, и достигнал съкровището, недостъпно за други, за наследство на монасите от своя иверски род, с веселие пееше: Алилуия.

Икос 5
Като видяха иверските монаси иконата на Божията Майка, много пъти изнасяна от храма от невидима сила и поставяна над манастирските врати, се ужасяваха и стояха, зовейки към Нея така:
Радвай се, благоволила да ни дариш Своята света икона; радвай се, обещала ни да я дадеш за наш покров.
Радвай се, показала Своята любов към нашата обител; радвай се, явила благ промисъл за нея.
Радвай се, наша Помощнице в чужда страна; радвай се, утешение в нашето странстване.
Радвай се, Божие благоволение към нас; радвай се, наше дръзновение към Бога.
Радвай се, защото ни избавяш от сълзи; радвай се, Защитнице на нас, сираците.
Радвай се, наша ограда; радвай се, едничка наша Радост.
Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 6
Ти си направила Гавриил проповедник на Своята воля, Владичице, и си му казала: не дойдох да бъда пазена от вас, но Аз да бъда ваша Пазителка не само в настоящия, но и в бъдещия век. Ето, давам ви знамение: докато виждате Моята икона в манастира, благодатта и милостта на Моя Син няма да отстъпи от вас, за да Му зоват всички: Алилуия.

Τρίτη 3 Φεβρουαρίου 2015

АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ПРЕД НЕЙНАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА “СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА”

Кондак 1
 На избраната Дева Мария, по-висшата от всички земни дъщери, Майка на Божия Син, Когото даде за спасението на света, с умиление зовем: погледни нашето многоскръбно житие, спомни си скърбите и болките, които си претърпяла като наша земнородна, и ни стори по Твоето милосърдие, за да Ти зовем:
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Икос 1
 Ангелът, който възвести на Витлеемските пастири за Рождеството на Спасителя на света, и с него множество небесни сили възхвалиха Бога, пеейки: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. А Ти, Майко Божия, нямаща къде глава да подслониш, защото нямаше място в страноприемницата, роди Своя Син Първенец в пещерата, пови Го в пелени и Го положи в ясли. А ние, познали скръбта на Твоето сърце, Ти зовем:
Радвай се Ти, Която със Своето дихание си стоплила Своя възлюбен Син; радвай се, повила в пелени Предвечния Младенец.
Радвай се, защото си хранила с мляко Носителя на вселената; радвай се, превърнала пещерата в небе.
Радвай се, защото си станала херувимски престол; радвай се, защото си останала Дева в раждането и след него.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 2
 Като видяха Предвечния Младенец, повит и лежащ в ясли, Витлеемските пастири дойдоха да Му се поклонят и казаха, каквото им бе възвестил Ангелът за Него, а Мариам слагаше всички тези думи в сърцето Си. След седем дни Иисус бе обрязан по Израилския закон като осемдневен човек. А ние, като възпяваме Твоето смирение и търпение, Богородице, пеем на вечния Бог: Алилуия.

Икос 2
 Имайки разум, утвърден в Бога и спазвайки закона Господен, в четиридесетия ден, когато се изпълниха дните на очистването, родителите Му донесоха Иисуса в Иерусалим, за да Го поставят пред Господа и да дадат за Него жертва според казаното в закона Господен. А ние ти зовем така:
Радвай се, принесла Създателя на вселената в Иерусалимския храм за изпълнение на закона; радвай се, радостно посрещната там от стареца Симеон.
Радвай се, едничка Чиста и Преблагословена между жените; радвай се, защото със смирение си носила Своя Кръст, украсен със скърби.
Радвай се, защото никога не си пристъпила Божията воля; радвай се, защото Сама си показала образ на търпение и смирение.
Радвай се, съсъде, изпълнен с благодатта на Светия Дух; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.