Кондак 1
На избраната Дева Мария, по-висшата
от всички земни дъщери, Майка на Божия Син, Когото даде за спасението на света,
с умиление зовем: погледни нашето многоскръбно житие, спомни си скърбите и
болките, които си претърпяла като наша земнородна, и ни стори по Твоето
милосърдие, за да Ти зовем:
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Икос 1
Ангелът, който възвести на
Витлеемските пастири за Рождеството на Спасителя на света, и с него множество
небесни сили възхвалиха Бога, пеейки: „Слава във висините Богу, и на земята
мир, между човеците благоволение”. А Ти, Майко Божия, нямаща къде глава да
подслониш, защото нямаше място в страноприемницата, роди Своя Син Първенец в
пещерата, пови Го в пелени и Го положи в ясли. А ние, познали скръбта на Твоето
сърце, Ти зовем:
Радвай се Ти, Която със Своето
дихание си стоплила Своя възлюбен Син; радвай се, повила в пелени Предвечния
Младенец.
Радвай се, защото си хранила с мляко
Носителя на вселената; радвай се, превърнала пещерата в небе.
Радвай се, защото си станала
херувимски престол; радвай се, защото си останала Дева в раждането и след него.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 2
Като видяха Предвечния
Младенец, повит и лежащ в ясли, Витлеемските пастири дойдоха да Му се поклонят
и казаха, каквото им бе възвестил Ангелът за Него, а Мариам слагаше всички тези
думи в сърцето Си. След седем дни Иисус бе обрязан по Израилския закон като
осемдневен човек. А ние, като възпяваме Твоето смирение и търпение, Богородице,
пеем на вечния Бог: Алилуия.
Икос 2
Имайки разум, утвърден в Бога и
спазвайки закона Господен, в четиридесетия ден, когато се изпълниха дните на
очистването, родителите Му донесоха Иисуса в Иерусалим, за да Го поставят пред
Господа и да дадат за Него жертва според казаното в закона Господен. А ние ти
зовем така:
Радвай се, принесла Създателя на
вселената в Иерусалимския храм за изпълнение на закона; радвай се, радостно
посрещната там от стареца Симеон.
Радвай се, едничка Чиста и
Преблагословена между жените; радвай се, защото със смирение си носила Своя
Кръст, украсен със скърби.
Радвай се, защото никога не си
пристъпила Божията воля; радвай се, защото Сама си показала образ на търпение и
смирение.
Радвай се, съсъде, изпълнен с
благодатта на Светия Дух; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в
радост претворяваща.
Кондак 3
Със сила свише си била
укрепявана, Майко Божия, когато си чула думите на стареца Симеон, който каза:
„Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на
противоречия, и на Сама Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на
много сърца”. Тогава голяма скръб прониза сърцето на Богородица, и горестно
въззова към Бога: Алилуия.
Икос 3
Като искаше да погуби
Младенеца, Ирод прати да избият всички деца във Витлеем и пределите му от две
години надолу според времето, което точно бе узнал от мъдреците; и по Божие
повеление, дадено насън на стареца Йосиф, цялото семейство отиде в Египет и
остана там седем години до смъртта на Ирод. Затова с умиление Ти зовем:
Радвай се, понесла цялата теснота на
странстването; радвай се, защото всички идоли в Египетската страна паднаха, не
можейки да понесат силата на Твоя Син.
Радвай се, защото си прекарала седем
години с нечестивите езичници; радвай се, защото си дошла в Назарет с
Предвечния Младенец-Дете и със Своя Обручник.
Радвай се, живяла в нищета със
стареца дърводелец Йосиф; радвай се, защото цялото Си време си прекарвала в
трудове.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 4
Буря от скръб обзе Пречистата
Майка, когато се връщаха от Иерусалим и не намериха Юношата Иисус по пътя.
Затова се върнаха да Го търсят, и след три дни Го намериха в храма да седи с
учителите, да ги слуша и запитва. И Майка Му рече: Чедо, защо ни направи
тъй? Ето, баща Ти и Аз твърде много се измъчихме да Те търсим. А Той им каза:
Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи
на Отца Ми? И Майка Му спазваше всички тези думи в Сърцето Си, зовейки към
Бога: Алилуия.
Икос 4
Чу Божията Майка, че Иисус
обхождаше цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше
Евангелието на Царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа; и
пръсна се слух за Него по цяла Сирия, и доведоха при Него всички немощни,
налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс, и разслабени, и Той
ги изцери. А Ти, Майко Божия, като знаеше пророчеството, си скърбяла в сърцето
Си, виждайки, че скоро ще дойде часът, в който Твоят Син ще Се принесе в жертва
за греховете на света. Затова Те облажаваме, многострадална Майко Божия, и
зовем:
Радвай се, защото си отдала Своя Син
за служение на иудейския народ; радвай се, скръбна по сърце, но покорна на
Божията воля.
Радвай се, защото си спасила света от
греховния потоп; радвай се, защото си потъпкала главата на древната змия.
Радвай се, защото си принесла Себе Си
в жива жертва на Бога; радвай се, Господ е с Тебе, Благословена.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 5
Проповядвайки Божието Царство
на земята, Иисус изобличаваше гордостта на фарисеите, които мислеха за себе си,
че са праведни. А те, като слушаха притчите Му, разбираха, че за тях говори и
търсеха да Го хванат, но се бояха от народа, защото Го имаше за пророк. Като
знаеше това, Богородица скърбеше за Своя възлюбен Син, боейки се да не Го
убият, и горестно зовеше: Алилуия.
Икос 5
Като видяха някои от иудеите
възкресението на Лазар, отидоха при фарисеите и им казаха какво стори Иисус, и
Каиафа, който бе първосвещеник тази година, рече: „За нас е по-добре един човек
да умре за народа, отколкото цял народ да погине”, и от този ден се съветваха
да Го убият. А ние, Пречиста, Ти зовем:
Радвай се, родила Спасителя на света;
радвай се, начало на нашето спасение.
Радвай се, предизбрана от рождение за
Майка на нашия Спасител; радвай се, Майко Божия, обречена на страдание.
Радвай се, Благословена, защото си
станала Небесна Царица; радвай се, Ти, Която винаги се молиш за нас.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 6
Избран за проповедник на Словото
Божие, а след това предател – Иуда Искариотски, един от дванайсетте апостоли,
отиде при първосвещениците да предаде своя Учител; а те, като чуха, се
зарадваха и обещаха да му дадат сребърници. А Ти, Майко Божия, в скръбта Си за
Своя възлюбен Син, си зовяла горчиво към Бога: Алилуия.
Икос 6
Настъпи последната вечеря за
Христовите ученици, на която Учителят им уми нозете, и с това им показа образ
на смирение, и им рече: „Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде”. А ние,
състрадавайки на скръбта на Божията Майка, Й зовем:
Радвай се, Майко Божия, изтерзана от
сърдечна печал; радвай се, защото всичко си претърпяла в тази долина на
скърбите.
Радвай се, защото си намирала
успокоение в молитвата; радвай се, радост на всички скърбящи.
Радвай се, утоляване на нашите
скърби; радвай се, защото ни спасяваш от тинята на греха.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 7
Като искаше да яви Своята любов
към човешкия род, Господ Иисус Христос на Тайната Вечеря, като благослови и
преломи хляба, даде на Своите ученици и апостоли и каза: „Вземете, яжте, това е
Моето Тяло”, и като взе чашата и благодари, им даде и рече: „Това е Моята Кръв
на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове”. А ние,
като благодарим на милостивия Бог за Неговото неизказано милосърдие към нас, Му
пеем: Алилуия.
Икос 7
Ново знамение на Своята милост
показа Господ на Своите ученици, като обеща да им прати Утешителя, Духа на
Истината, Който изхожда от Отца и ще свидетелства за Него. А на Тебе, Божия
Майко, два пъти осветена от Светия Дух, зовем:
Радвай се, жилище на Светия Дух;
радвай се, всесветъл чертоже.
Радвай се, пространно вместилище на
Бог Слово; радвай се, защото си произвела Божествения бисер.
Радвай се, защото ни отваряш райските
врати със Своето Рождество; радвай се, защото си ни явила знамението на Божията
милост.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 8
Странно и прискръбно е да
слушаме, че Иуда Искариотски с целувка предаде своя Учител и Господ; четата
войници, хилядникът и иудейските слуги хванаха Иисуса и Го свързаха, и Го
отведоха при първосвещеника Анна, а след това при Каиафа. А Божията Майка,
очаквайки смъртната присъда на Своя възлюбен Син, зовеше към Бога: Алилуия.
Икос 8
Тогава иудеите отведоха Иисуса
от Каиафа в преторията при Пилат, говорейки за Него, че е злодей. Пилат, като
Го разпита, им каза, че не намира никаква вина в Него. А ние Ти зовем:
Радвай се, защото си имала изтерзано
от скръб сърце; радвай се, защото си проливала сълзи за Своя Син.
Радвай се, защото си претърпяла
всичко без ропот като Божия рабиня; радвай се, стенеща и ридаеща.
Радвай се, Царице на небето и земята,
приемаща молитвите на Своите раби; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата
печал в радост претворяваща.
Кондак 9
Всички родове Те облажават,
по-честна от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, Владичице и Майко
на нашия Избавител, донесла радост на целия свят със Своето Рождество; а после
изпитала велика скръб, виждайки Своя възлюбен Син, предаден на поругание, удари
и смърт. А ние, Пречиста, Ти принасяме умилено пение и пеем на Всемогъщия Бог:
Алилуия.
Икос 9
Многословните витии не могат да
изброят всички страдания, понесени от Тебе, Спасителю наш, когато войните
сплетоха венец от тръни и го поставиха на главата Ти, и Те облякоха в
багреница, казвайки: „Радвай се, Царю Иудейски”, и Те биеха по страните. А ние,
Майко Божия, виждайки Твоите страдания, Ти зовем:
Радвай се, защото си видяла измъчван
Този, Когото си хранила със Своето мляко; радвай се, защото си Го видяла в
багреница и трънен венец.
Радвай се, защото си състрадавала на
Неговото страдание; радвай се, защото си Го видяла оставен от всички Негови
ученици.
Радвай се, защото си Го видяла осъден
от неправедните съдии; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в
радост претворяваща.
Кондак 10
Като искаше да спаси Иисуса,
Пилат рече на иудеите: „Ние имаме обичай да пускаме по един затворник; искате
ли да ви пусна Иудейския Цар?”. Но всички завикаха в един глас: „Не Него, а
Варава!”. Като възпяваме милосърдието на Бога, отдал Своя Единороден Син на
кръстна смърт, Му зовем: Алилуия.
Икос 10
Стена и ограда бъди, Владичице,
за нас, изнемогващите от скърби и болести. Защото Ти и Сама си страдала,
слушайки иудеите да викат: „Разпни Го!”. А сега чуй нас, които Ти зовем:
Радвай се, Майко на милосърдието,
изтриваща всяка сълза от лицата на люто страдащите; радвай се, защото ни
подаваш сълзи на умиление.
Радвай се, защото спасяваш погиващите
грешници; радвай се, непосрамваща Застъпнице за християните.
Радвай се, защото ни избавяш от
страстите; радвай се, защото подаваш утеха на съкрушеното сърце.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 11
Пение всеумилно принасяме на
Спасителя на света, отиващ на доброволно страдание и носещ Своя Кръст към
Голгота; а при Иисусовия Кръст стояха Майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.
Иисус, като видя Майката и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на Своята
Майка: „Жено, ето Син Ти!” После каза на ученика: „Ето Майка ти!” И от оня час
ученикът Я прибра при себе си. А Ти, Майко Божия, гледайки Своя Син и Господ,
страдащ на Кръста, горестно си зовяла към Бога: Алилуия.
Икос 11
„Светлина Моя, Боже предвечни и
Творче на всички твари, и Господи, как търпиш страдание на Кръста?” – плачеше
чистата Дева и говореше за Твоето странно Рождество: „Сине Мой, повече от
всички майки бях възвеличена, но горко Ми, защото като Те гледам разпнат сега,
утробата Ми гори”; а ние, гледайки към Тебе, проливаме сълзи и Ти зовем:
Радвай се, лишена от радост и
веселие; радвай се, видяла доброволните страдания на Своя Син на Кръста.
Радвай се, защото си видяла уязвено
Твоето възлюбено Чедо; радвай се, Агнице, гледала Своето Чедо, водено като
Агнец на заколение.
Радвай се, защото си видяла
Избавителя от душевните и телесните язви целия уязвен; радвай се, защото си
видяла Своя Син, Възкръснал от мъртвите.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 12
Благодат ни подай, Всемилостиви
Спасителю, изпуснал Духа Си на Кръста и разкъсал ръкописанието на нашите
съгрешения. „Ето, Моята блага Светлина, Моят Бог угасна на Кръста” – говореше
Девата и стенеше. „Побързай, Иосифе, да отидем при Пилат и да измолим да снеме
от дървото твоя учител. Като Те видях уязвен, гол и без слава да висиш на
дървото, Чедо Мое, меч прониза душата Ми, както предрече праведният Симеон”, -
казваше Божията Майка и зовеше: Алилуия.
Икос 12
Възпявайки Твоето милосърдие,
Човеколюбче, се покланяме на Твоята богата милост, Владико. „Като искаше да
спасиш Своето създание, Ти прие смърт”, - рече Пречистата, но с Твоето
Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас. А ние с Пречистата Твоя Майка
зовем:
Радвай се, защото си видяла мъртъв и
бездиханен преблагия Господ; радвай се, защото си целувала тялото на Своя
възлюбен Син.
Радвай се, защото си видяла Своята
Светлина като гол и уязвен мъртвец; радвай се, защото си предала на гроб Своя
Син.
Радвай се, защото си обвила тялото Му
с нова плащаница; радвай се, защото си Го видяла Възкръснал.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия,
нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 13
О, Всевъзпявана Майко,
изнемогваща от скръб при Кръста на Своя Син и Бог, чуй нашите въздишки и сълзи,
и избави от скърби, болки и вечна смърт всички, които се уповават на Твоето
неизказано милосърдие, и зоват към Бога: Алилуия.
(Този кондак се чете три пъти. След
това се чете икос 1 и кондак 1.)
Молитва
О, многострадална Майко Божия,
ти стоиш по-високо от всички земни дъщери по Своята чистота и по множеството
страдания, понесени от Тебе на земята, приеми многоболезнените ни въздишки и ни
запази под покрова на Твоята милост. Защото нямаме друго прибежище и топло
застъпничество, освен Тебе, но, като имаща дръзновение към Родилия се от Тебе,
помогни ни и ни спаси със Своите молитви, та безпрепятствено да достигнем до
Небесното Царство, където с всички светии да възпяваме единия Бог в Троица,
сега и всякога, и във вечни векове. Амин.
Тропар
Смекчи нашите зли сърца,
Пресвета Богородице, премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и
избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се
умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания
и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на
стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в
ожесточение на сърцето си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти
наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.
Δεν υπάρχουν σχόλια:
Δημοσίευση σχολίου