АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ЧЕСТ НА НЕЙНАТА ИКОНА "ТРОЕРУЧИЦА" - 28 юни

Кондак 1

На Тебе, Поборнице Воеводо, обрадвана от Бога Приснодево Богородице, посетила Атонската Гора с явяването на Своята чудотворна икона и даряваща много милости от нея на християнския род, възгласяме похвално пение. А Ти, Майко Божия, като имаш непобедима сила и майчина грижа за нас, побързай ни на помощ и ни избави от всякакви беди, за да Ти зовем:

Радвай се, наша Помощнице, помагаща ни с Твоята Троеручна икона.

Икос 1

Земен ангел и небесен човек, преподобният Иоан Дамаскин от топла любов към Тебе, Богомайко и Владичице, се погрижи за Твоята света икона, благоговейно я постави в своята келия и в усърдни молитви Ти говореше пред нея:

Радвай се, родила вечната Радост, Спасителя на света; радвай се, потъпкала всепагубния ад със силата на Твоето Рождество.

Радвай се, изпълнила пророческите думи; радвай се, загладила престъплението на Адам и Ева.

Радвай се, безболезнено носила на ръката Си Единия от Троица; радвай се, неопалимо вместила в утробата Си огъня на Божеството.

Радвай се, наша Помощнице, помагаща ни с Твоята Троеручна икона.

Кондак 2

Преподобният Иоан Дамаскин, като видя своята десница, много писала в защита на честта и поклонението на светите икони, безмилостно отсечена по клевета от царя иконоборец, я изпроси от неверния мъчител, и като я допря до отсеченото място, със сълзи се молеше за изцеление пред Твоята честна икона, Пречиста Дево. А Ти, всеблага и всесилна Застъпнице за нашия род, скоро си чула неговата молитва, застанала си пред него насън и си му дарила изцеление на отсечената ръка, за да пее с благодарност на Бога: Алилуия.

Икос 2

Човешкият разум не може да постигне силата на благодатните изцеления, чудесно явени от Твоята икона, Майко Божия, нито да обясни великото чудо - как отсечената десница на преподобния за една нощ стана здрава и цяла и на нея остана само червен белег от язвата, оставен от Благата Лечителка, Която слуша от нас такива похвали:

Радвай се, бърза Утешителко на скърбящите души; радвай се, радостотворна Посетителко на болезнуващите сърца.

Радвай се, ободряваща безнадеждните страдалци с надежда за изцеление; радвай се, приемаща на Своите ръце болните, оставени от лекарите.

Радвай се, свръхестествено направила здрава и цяла отсечената десница на Божия избраник; радвай се, защото няма нищо невъзможно за Тебе, милосърдна Ходатайко, Която винаги се застъпваш за нас.

Радвай се, наша Помощнице, помагаща ни с Твоята Троеручна икона.

Кондак 3

Познал силата на десницата на Всевишния в изцелението на своята отсечена десница, богогласният Иоан Те възпя с дивни песни, Всеблага Владичице, и в памет на великото чудо постави на Твоята целебна икона подобие на своята отсечена ръка. Затова и днес тази Твоя света икона се нарича “Троеручица”, и с трите ръце, изобразени на нея, изразява тайнството на Света Троица, а с чудесата, подавани от нея, прави всички да възхваляват Господа: Алилуия.

Икос 3

Имайки голяма ревност по Бога, духоносният песнописец на светата Църква и неин Божествен прославител, сладкият преподобен Иоан до края на живота си прославяше с хвалебно пение Твоята дивна милост към него, Богородителко, и в памет на славното чудо носеше на главата си плата, в който бе обвита отсечената ръка, а Твоята многоцелебна икона остави след себе си на светата Лавра на преподобния Сава Освещени като богато наследство, та всички верни да възпяват изобразената на нея Изцелителка на душите и телата така:

Радвай се, могъща победителко на враговете на светата Православна вяра; радвай се, покровителко на проповедниците на Евангелското учение.

Радвай се, защита и похвала на благочестивите християни; радвай се, утешение на боголюбивите монаси.

Радвай се, добра помощнице на подвизаващите се против света, плътта и дявола; радвай се, изрядна покровителко на ревнителите за целомъдрието и чистотата.

Радвай се, наша Помощнице, помагаща ни с Твоята Троеручна икона.

АКАТИСТ НА СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Кондак 1.

Избрани проповедници на невинния Агнец, за нас заклан – Христос Бог, преславни апостоли Петре и Павле, вие със своето богопознание целия свят осветихте и с благодатни води обилно го напоихте. И сега с любов погледнете на ония, които усърдно почитат вашата памет; изпълнете ни с духа на премъдростта, а сърцата ни във вярата утвърдете, та непрестанно да ви възнасяме благодарност и с умиление да казваме:

Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!

Икос 1.

Блажени апостоли Петре и Павле, вие на земята се показахте като ангели - благовестници, бяхте повикани на апостолска служба от самия Виновник на нашето спасение, Господ Иисус Христос, вие цялата земя преминахте като проповядвахте на евреите и на езичниците Христа Разпнатия – Божия Сила и Божия Премъдрост. Затова и ние, осветени от светостта на вашето учение, със сърца и устни възгласяме към вас така:

Радвайте се, звезди светозaрни, които от Изток засветихте и на всички хора пътят към Христос показвате!

Радвайте се, непоколебими стълбове и твърдини на Христовата Църква!

Радвайте се, понеже от Христос сте приели властта да свързвате и развързвате нашите грехове!

Радвайте се, понеже с вашите свети послания ни призовавате към вярата и надеждата в Бога!

Радвайте се, понеже с вашия живот оставихте пример за онези, които грешат, и да се обърнат!

Радвайте се, понеже с думи и дела ни показахте възвишеността на истинската любов!

Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!

Кондак 2.

Апостоле Петре, Господ, когато те видя на Галилейското море, където заедно с твоя брат Андрей хвърляхте мрежи в морето, ви рече: „Елате с мене и ще ви направя ловци на хора”. И вие в този час оставихте мрежите и тръгнахте след Него. Затова, красота на Вселенската Църква, със своето молитвено застъпничество, направи да бъдем бързи в извършването на Божиите заповеди и да отхвърляме греха, бидейки младенци за злото, всички да достигнем състояние на мъж съвършен, като пеем на Бога: Алилуия!

Икос 2.

Божественият разум те просветли, Павле, избран съсъд Божий, когато ти с голямо ревност за бащините предания, бързаше към Дамаск да гониш Христовата Църква. Тъкмо тогава внезапно те освети светостта на славата Господня и дойде глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш?” А ти, като ослепя телесно, с духът си съзря силата и славата на разпнатия Христос, Който тъмнината освети и с любов изгради Своята Църква. Това твоя дух заплени и ти с покаяние послушно рече: „Господи, какво искаш да направя?” След това, като прие призива на апостолството от самия Господ и като се кръсти с вода и Дух от блажения Ананий, ти по чуден начин стана избран благодатен съд и немълчалив свидетел на нашия Спасител, от Когото научаваме да ти възгласяме така:

Радвай се, светлост на Църквата, която по чуден начин от Неизказаната Светост е запалена, за да осветява пътя на езичниците!

Радвай се, защото в живота ти по чуден начин знаци на силата Божия са се проявили и така устата на непокорните завинаги си затворил!

Радвай се, избран съсъде, който себе си смирено си нарекъл най-малък между апостолите и пръв между грешниците!

Радвай се, защото като херувим тайновидец дори до третото небе с вяра и любов си се въздигнал!

Радвай се, защото като огнен серафим, заради ревността към Бога, си бил непрестанно измъчван и гонен!

Радвайте се, Петре и Павле, гръмогласни тръби на благовестието, които разрушихте основите на стария свят, като на втори Йерихон!

Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!

Akathist to the African Martyrs

 When the Lord deemed it fitting He called His saints out of the African lands: holy Perpetua, Felicity, Saturus, Saturnius, Revocatus and Secundulus, to witness to their faith through suffering death. Thus, we have as an inheritance the flourishing tree of Orthodoxy, for they shed their blood, watering the seedling. Wherefore we cry aloud:

Rejoice, Holy Martyrs Perpetua, Felicity, and your companions

As a catechumen, O holy Perpetua, thou wast taken captive and while in prison thy father besought thee to denounce Christ. But boldly thou didst proclaim that thou couldst be called by no other name but Christian. Wherefore we marvel at thy conviction and cry out to thee thus:

Rejoice, thou who art a shining example for all catechumens

Rejoice, thou who chose the heavenly over thine earthly father

Rejoice, thou who refused to be called anything other than a Christian

Rejoice, being freed from the bondage of sin through baptism while yet in prison

Rejoice, for being informed by the Spirit thou prayed only for endurance of the flesh

Rejoice, Married Matron mother of a son

Rejoice, thou who wast tempted by womanly anxiety for thy suckling child

Rejoice, thou who wast ministered to by the holy deacons Tertius and Pomponius

Rejoice, thou who didst commend thy son to the care of thy mother

Rejoice, thou who didst comfort thy brother, a catechumen in the faith

Rejoice, thou who didst look upon the dungeon as a palace

Rejoice, Bold One asking the Lord whether thou wouldst die a martyr’s death

Rejoice, Holy Martyrs Perpetua, Felicity and your companions

Beholding a heavenly vision, holy Perpetua wast informed of her martyrdom. She was found worthy to see with spiritual eyes the contest of salvation. And looking upon the bronze ladder she didst see holy Saturus going up ahead of her, calling after her to follow. Wherefore we call to her: Alleluia

АКАТИСТ НА СВЕТИТЕ БЛАГОВЕРНИ КНЯЗ ПЕТЪР И КНЯГИНЯ ФЕВРОНИЯ МУРОМСКИ

Кондак 1

На избраните чудотворци и велики угодници Господни на град Муром, застъпници и всегдашни наши молитвеници, светите благоверни княз Петър и княгиня Феврония, да поднесем с благодарение това похвално пение като ви умоляваме усърдно: вие, които имате дързновение пред Господа с благомощните си молитви, освободете ни от всякакви беди и ни направете наследници на Царството Небесно, за да ви пеем радостно: Радвайте се, свети и преславни чудотворци, Петре и Февроние.

Икос 1

Показахте ни се същински земни ангели и човеци небесни, блажени Петре и Февроние, още от младини сте имали чистота в мислите си като на Бога сте се уповавали във всичко, в чистота и благочестие през дните на вашия живот сте се подвизавали, като ни оставихте за пример Богоугодно си житие, та ние, които сме озарени от вашите чудеса, да ви възпяваме с тези похвали:

Радвайте се, че от младостта си Христа сте възлюбили и на Него от душа сте служили; радвайте се, на целомъдрието пазители, на душевната и телесна чистота поръчители.

Радвайте се, че още тук на земята сте приготвили вашите души и тела за обиталище на Светия Дух; радвайте се,изпълнители на Божествената премъдрост и разум.

Радвайте се,че като безплътни, макар и носещи плът, заедно сте живели; радвайте се,защото чест, подобаваща на ангелите, по достойнство сте възприели.

Радвайте се, че от земята на Небето сте се издигнали и там заедно с Ангелите пред Светата Троица се молите;радвайте се, че заедно с безплътните чинове Трисветата песен възгласяте.

Радвайте се, че на Небесата и на земята от Господа сте прославени; радвайте се, намерили во веки светло място на вечно упокоение.

Радвайте се, на град Муром съкровище пребогато; радвайте се, извор на непрестанни чудеса.

Радвайте се, свети и преславни чудотворци Петре и Февроние.

Кондак 2

Като видя княз Петър знамението от гнева Божий, чрез възвръщането на болестта му, поради неизпълнение на дадения от него обет, да влезе в брачен съюз с премъдрата Феврония, побърза да изпълни обещаното и се съчета с нея в законен брак пред Господа. Като поживяха в съпружество целомъдрено и Богоугодно, блажените имаха единомислие, макар и идващо от две тела, но така те и благоугодиха Богу; затова и ние, заедно с Ангелите ги прославяме и им пеем: Алилуя.

Икос 2

С разум Богопросветен сте били озарени, свети Петре и Февроние, явили сте любовта си към бедните и немощните, на обижданите и безпомощните застъпници се показахте и с много други добродетели благоукрасихте времето от своето княжеско управление. Затова ви възпяваме така:

Радвайте се, блажени и триблажени, че поживяхте в Боголюбие и благоверие запазихте; радвайте се, преизпълнени с милост и състрадание.

Радвайте се, че на безпомощните, бързо на помощ се отзовавате; радвайте се, благи утешители на тези, които страдат безутешно.

Радвайте се, че сираците и вдовиците в телесните им нужди не оставяте; радвайте се, истински застъпници в напасти и беди.

Радвайте се, изкусни лечители на душевните ни и телесни болести; радвайте се утешители на сърбящите сърца.

Радвайте се, че своята любов към Бога, към ближните си проявихте; радвайте се, че вашето княжеско управление праведно и Богоугодно извършвахте.

Радвайте се, на православните князе и на град Муром утвърдители; радвайте се, на земята Руска и на православните християни истински застъпници.

Радвайте се, свети и преславни чудотворци Петре и Февроние.

Кондак 3

Като си бил укрепяван от силата на Божията благодат блажени княже Петре, поискал си да оставиш своето Отечество като по искане на горделивите боляри да напуснеш благочестивата Феврония ти не си пожелал да се разделиш с нея. За това Бог те прослави и така устрои, че заедно с твоята съпруга, отново да се върнеш на престола на Муромското княжество, давайки ни пример и на нас как да съблюдаваме Божиите заповеди, за да ти подражаваме в святото пазене на съпружеските обети, възпявайки на подвигоположника Христа: Алилуя.

Ἀκολουθία Ὁσίου ΙΩΑΝΝΟΥ τοῦ Ξένου

Ψαλλομένη τῇ 20^η Σεπτεμβρίου

ΜΕΓΑΣ ΕΣΠΕΡΙΝΟΣ

Μετά τόν Προοιμιακόν τό  Μακάριος ἀνήρ· εἰς δὲ τὸ Κύριε ἐκέκραξα ἱστῶμεν στίχους η΄ καὶ ψάλλομεν προσόμοια τῆς ἑορτῆς τοῦ Σταυροῦ δ΄ καὶ τοῦ Ὁσίου δ΄. Ἦχος πλ. β΄. Ὅλην ἀποθέμενοι.

Ὅλην τὴν διάνοιαν, διαπαντὸς τῷ Κυρίῳ, Πάτερ ἀναθέμενος, καὶ τοῖς Τούτου ἵχνεσιν ἠκολούθησας, τῆς σαρκὸς ἅπασαν, προσπάθειαν μάκαρ, ἀπεκρούσω τὴν ἐγκράτειαν, περιελόμενος, τῆς ψυχῆς ζωώσας τὸ φρόνημα· διὸ τῆς ἀλήκτου, τρυφῆς κατηξιώθης ἐν Χριστῷ, ἐν παῤῤησίᾳ δεόμενος, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Αἴγλην τὴν τρισήλιον, φωτιστικῶς δεδεγμένος, Ἰωάννη πάνσοφε, αἰσθητῶς ὡς ἥλιος διελήλυθας, τὰ τῆς γῆς πέρατα, διασπείρων πᾶσι, τὰς ἀκτίνας τῶν θαυμάτων σου, διό σὲ ἔνδοξε, ἐν τοῖς σοῖς ἀγῶσιν ἐδόξασεν, ὡς θεῖον καὶ θεόληπτον, ὁ Θεὸς τῆς δόξης καὶ Κύριος· ὅθεν τὰς ἰάσεις, ἀφθόνως παρεχόμενος ἡμῖν, ἐν παῤῤησίᾳ δεόμενος, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Δεῦτε προσκυνήσωμεν, πιστοὶ ἐν οἴκῳ Κυρίου, ὅπου τὸ πανάγιον, σῶμα τεθησαύρισται, τοῦ παμμάκαρος, ὅ τερπνοῖς ᾄσμασι, ἐν ψαλμοῖς καί ὕμνοις, τιμήσωμεν κραυγάζοντες τοὺς ἐν ἀνάγκαις, ἐλέησον, καὶ κλύδωνος ἐξάρπασον, καὶ τῆς καταιγίδος τῶν θλίψεων, ἵνα τὴν τερπνήν σου, καὶ πάντιμον δοξάζωμεν σωρόν, καὶ τὴν σὴν κόνιν σεβόμεθα, μύρον ἀναβλύζουσαν.

Πλοῦτον ἀναφαίρετον, ἔχει σε νῆσος ἡ Κρήτη, μάκαρ ἀξιάγαστε, φαειναῖς αὐγάζοντα ταῖς λαμπρότησιν, ἥν καὶ νῦν βράβευσον, τὴν εἰρήνην Πάτερ, καὶ τροπαίων αὐτὴν ἔμπλησον, ἐχθρῶν τὴν ἔπαρσιν, καὶ παρεμβολὰς κάμψας βέλεσι, πρεσβείαις σου Πάτερ ἡμῶν, καὶ τῆς συμπαθοῦς μεταδόσεως, λῆσον τὰς καρδίας, ἡμῶν τῶν ἀνυμνούντων σε πιστῶς, ἐν παῤῤησίᾳ δεόμενος, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Δόξα. Ἦχος πλ. α΄.

Ὅσιε Πάτερ, τῆς φωνῆς τοῦ Εὐαγγελίου τοῦ Κυρίου ἀκούσας, τὸν κόσμον κατέλιπες, τὸν πλοῦτον καὶ τὴν δόξαν, εἰς οὐδὲν λογισάμενος, ὅθεν πᾶσι ἐβόας· ἀγαπήσατε τὸν Θεόν, καὶ εὑρήσετε χάριν αἰώνιον. Μηδὲν προτιμήσητε τῆς ἀγάπης Αὐτοῦ, ἵνα ὅταν ἔλθῃ ἐν τῇ δόξῃ Αὐτοῦ, εὐρήσητε ἀνάπαυσιν μετὰ πάντων τῶν Ἁγίων. Οὗ ταῖς ἱκεσίαις Χριστέ, φύλαξον καὶ σῶσον τὰς ψυχάς ἡμῶν.

Καὶ νῦν. Τῆς ἑορτῆς.
 

Εἴσοδος, Φῶς ἱλαρόν, τὸ Προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ Ἀναγνώσματα.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα (ι´ 7, γ´ 13-16, ἐκλογή).

Μνήμη δικαίου μετ᾿ ἐγκωμίων, καὶ εὐλογία Κυρίου ἐπὶ κεφαλὴν αὐτοῦ. Μακάριος ἄνθρωπος, ὃς εὗρε σοφίαν, καὶ θνητός, ὃς εἶδε φρόνησιν. Κρεῖσσον γὰρ αὐτὴν ἐμπορεύεσθαι, ἢ χρυσίου καὶ ἀργυρίου θησαυρούς. Τιμιωτέρα δέ ἐστι λίθων πολυτελῶν· πᾶν δὲ τίμιον, οὐκ ἄξιον αὐτῆς ἐστιν. Ἐκ γὰρ τοῦ στόματος αὐτῆς ἐκπορεύεται δικαιοσύνη, νόμον δὲ καὶ ἔλεον ἐπὶ γλώσσης φορεῖ. Τοιγαροῦν ἀκούσατέ μου, ὦ τέκνα, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ· καὶ μακάριος ἄνθρωπος, ὃς τὰς ἐμὰς ὁδοὺς φυλάξει. Αἱ γὰρ ἔξοδοί μου, ἔξοδοι ζωῆς, καὶ ἑτοιμάζεται θέλησις παρὰ Κυρίου. Διὰ τοῦτο παρακαλῶ ὑμᾶς, καὶ προΐεμαι ἐμὴν φωνὴν υἱοῖς ἀνθρώπων. Ὅτι ἐγὼ ἡ Σοφία κατεσκεύασα βουλὴν καὶ γνῶσιν καὶ ἔννοιαν ἐγὼ ἐπεκαλεσάμην. Ἐμὴ βουλὴ καὶ ἀσφάλεια, ἐμὴ φρόνησις, ἐμὴ δὲ ἰσχύς. Ἐγὼ τοὺς ἐμὲ φιλοῦντας ἀγαπῶ, οἱ δὲ ἐμὲ ζητοῦντες, εὑρήσουσι χάριν. Νοήσατε τοίνυν ἄκακοι πανουργίαν, οἱ δὲ ἀπαίδευτοι ἔνθεσθε καρδίαν. Εἰσακούσατέ μου καὶ πάλιν, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ, καὶ ἀνοίγω ἀπὸ χειλέων ὀρθά. Ὅτι ἀλήθειαν μελετήσει ὁ λάρυγξ μου, ἐβδελυγμένα δὲ ἐναντίον ἐμοῦ χείλη ψευδῆ. Μετὰ δικαιοσύνης πάντα τὰ ῥήματα τοῦ στόματός μου· οὐδὲν ἐν αὐτοῖς σκολιόν, οὐδὲ στραγγαλιῶδες. Πάντα εὐθέα ἐστὶ τοῖς νοοῦσι, καὶ ὀρθὰ τοῖς εὑρίσκουσι γνῶσιν. Διδάσκω γὰρ ὑμῖν ἀληθῆ, ἵνα γένηται ἐν Κυρίῳ ἡ ἐλπὶς ὑμῶν, καὶ πλησθήσεσθε Πνεύματος.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα.

Στόμα δικαίου ἀποστάζει σοφίαν, γλῶσσα δὲ ἀδίκου ἐξολεῖται. Χείλη ἀνδρῶν δικαίων ἐπίστανται χάριτας, στόμα δὲ ἀσεβῶν καταστρεφήσεται. Ζυγοὶ δόλιοι βδέλυγμα ἐνώπιον Κυρίου, στάθμιον δὲ δίκαιον δεκτὸν αὐτῷ. Οὗ ἐὰν εἰσέλθῃ ὕβρις ἐκεῖ καὶ ἀτιμία, στόμα δὲ ταπεινῶν μελετᾷ σοφίαν. Τελειότης εὐθέων ὁδηγήσει αὐτούς, καὶ ὑποσκελισμὸς ἀθετούντων προνομεύσει αὐτούς. Οὐκ ὠφελήσει ὑπάρχοντα ἐν ἡμέρᾳ θυμοῦ, δικαιοσύνη δὲ ῥύσεται ἀπὸ θάνατον. Ἀποθανὼν δίκαιος ἔλιπε μετάμελλον, πρόχειρος δὲ γίνεται καὶ ἐπίχαρτος ἀσεβῶν ἀπώλεια. Δικαιοσύνη ἄμωμον ὀρθοτομεῖ ὁδούς, ἀσέβεια δὲ περιπίπτει ἀδικίᾳ. Δικαιοσύνη ἀνδρῶν ὀρθῶν ῥύσεται αὐτούς, τῇ δὲ ἀβουλίᾳ ἁλίσκονται παράνομοι. Τελευτήσαντος ἀνδρὸς δικαίου, οὐκ ὄλλυται ἐλπίς, τὸ δὲ καυχηματῶν ἀσεβῶν ὄλλυται. Δίκαιος ἐκ θήρας ἐκδύνει, ἀντ’ αὐτοῦ δὲ παραδίδοται ὁ ἀσεβής. Ἐν στόματι ἀσεβῶν παγὶς πολίταις, αἴσθησις δὲ δικαίου εὔοδος. Ἐν ἀγαθοῖς δικαίων κατώρθωται πόλις, καὶ ἐν ἀπωλείᾳ ἀεβῶν ἀγαλλίαμα. Ἐν εὐλογίᾳ εὐθέων ὑψωθήσεται πόλις, στόματα δὲ ἀσεβῶν κατασκαφήσεται. Μυκτηρίζει πολίτας ἐνδεεῖς φρενῶν, ἀνὴρ δὲ φρόνιμος ἡσυχίαν ἄγει.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (δ´ 7-15).

АКАТИСТ НА СВ. ИОАН ШАНХАЙСКИ И САН ФРАНЦИСКИ

Глас 8, Кондак 1

Избрани чудотворче и велики служителю Христов, който изливаш в последните времена неизчерпаеми потоци от вдъхновение и множество от чудеса, ние Те възхваляваме с обич и Ти викаме: Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Икос 1

Бидейки ангел в плът, Ти си ни явил в последните времена славата на Бога, който всякога бди над човеците. Гледайки красотата на Твоите добродетели, ние, твоите чеда сега Ти викаме:

Радвай се Ти, който си живял в целомъдрие от най-ранно детство!

Радвай се Ти, който всякога си пребивавал в страх Божи и си изпълнявал Неговата свята воля!

Радвай се Ти, в чиито безчислени добродетели Бог ни откри славата Си!

Радвай се Ти, който тайнствено си чувал надалече молитвите на изпадналите в беда!

Радвай се Ти, който си бил изпълнен с любов към твоите люде и си направил всичко възможно за тяхното спасение!

Радвай се Ти, който носиш радост на всички които Ти се молят с вяра и любов!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 2

Гледайки богатството и разнообразието на твоите добродетели, о свети първосвещениче, ние виждаме в Теб жив източник на съвременните Божии чудеса. С любовта си и с чудните си дела Ти насърчваш всички нас, които с вяра викаме към Бога: Алилуия!

Икос 2

Изпълнен с любов, Ти си бил същинска крепост на богословието, о свети отче, и познанието си за Бога си предал с любов на страдащите човеци. Научи да познаваме истинския Бог с любов и нас, които сега Ти викаме с благоговение:

Радвай се, твърда крепост на Православната вяра!

Радвай се, драгоценен съсъд на даровете на Светия Дух!

Радвай се, справедлив обвинител на безверието и

лъжеученинията!

Радвай се, ревностен изпълнител на Божиите заповеди!

Радвай се, строги подвижнико, който не е познал почивка!

Радвай се, любещи пастирю на стадото Христово!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 3

По Божията милост, ти си се проявил като баща на сираците и наставник на младежите, като си ги възпитавал в страх Божи и си ги приготвял за служба на Бога. Затова и ние, твоите чеда, като те гледаме с любов, викаме с благодарност към Бога: Алилуя!

Икос 3

Не ние на земята, а небесните жители би следвало да те

хвалят, защото нашите думи са безсилни да възпеят твоите

дела. Въпреки това, принясяйки пред Бога нашите скромни

дарове, ние Те славим така:

Радвай се Ти, който винаги си запазвал чедата си с Твоите

непрестанни молитви!

Радвай се Ти, който винаги си защитавал стадото си със силата на Кръстния знак!

Радвай се Ти, чиято любов не е познала граници между

държави и разлика между раси!

Радвай се, светило пресветло, обичано от всички!

Радвай се, пример на духовно смирение!

Радвай се, извор на духовна утеха за всички нуждаещи се!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 4

Смутени от Твоите благочестиви дела и любов, ние грешните не знаем как достойно да те възхваляваме, о първосвещениче Иоане! Ти си пропътувал до края на света, за да спасиш своите люде и да проповядваш светото Евангелие на тези които са в тъмнина. Благодарейки на Бога за твоите апостолски трудове, ние Му викаме: Алилуя!

Икос 4

Гледайки твоя живот, людете от различни земи се удивляваха на милостта с която Бог ни е дарил, дори и в тези последни времена. Ние също, удивлявайки се, казваме с благоговение:

Радвай се, просветление на тези които живеят в тъмнината на неверието!

Радвай се ти, който си последвал своите люде в най-далечния изток и запад!

Радвай се, чудесен фонтан, излят от Бога!

Радвай се, любещ назидател на заблудените!

Радвай се, скорошно утешение на разкаялите се грешници!

Радвай се, подкрепа на онези които вървят по правия път!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 5

БЛАГОДАРСТВЕН АКАТИСТ " СЛАВА БОГУ ЗА ВСИЧКО "

Митрополит Трифон Туркестанов

Кондак 1

Нетленни Царю на вековете, държащ в десницата Си всички пътища на човешкия живот със силата на спасителния Твой промисъл. Благодарим Ти за всички знайни и съкровени Твои благодеяния, за земния живот и за небесните радости на Твоето бъдещо царство. Дарявай и занапред Твоите милости на нас, пеещите: Слава на Тебе, Боже, во веки.

Икос 1

Аз се родих слабо и безпомощно дете в света, но Твоят Ангел разпростираше светли криле и пазеше люлката ми. Оттогава Твоята любов сияе над всички мои пътища и чудно ме води към светлината на вечността. Славно са явени щедрите дарове на Твоя Промисъл от първия ми ден и до днес. Благодаря и зова с всички познали Те.

Слава на Тебе, призовалия ме към живота;
Слава на Тебе, явилия ми красотата на вселената;
Слава на Тебе, разтворилия пред мен небето и земята
като вечна книга на мъдростта;
Слава на Твоята вечност сред временния свят;
Слава на Тебе за тайните и явни Твои милости;
Слава на Тебе за всяка моя скръбна въздишка;
Слава на Тебе за всяка стъпка на живота, за всеки миг радост;
Слава на Тебе, Боже, во веки.

Кондак 2

Господи, колко е хубаво на гости у Тебе: благоуханен вятър, планини, достигащи небето, води като безкрайни огледала, отразяващи златото на лъчите и лекотата на облаците. Цялата природа тайнствено шепти, цялата е пълна с ласки и птиците и животните носят печата на Твоята любов. Благословена е майката земя с нейната бързопрехождаща красота, пробуждаща скръб по вечното отечество, където в нетленна красота звучи: Алилуя!

Икос 2
Ти ме въведе в този живот като в очарователен рай. Ние видяхме небето като дълбока синя чаша, в чиито лазур звънят птичи песни, слушахме умиротворяващия шум на лесовете и сладкозвучната музика на водите, хранехме се с благоуханните и сладки плодове и с ароматен мед. Хубаво е при теб на земята, радостно е на гости у Тебе.

Слава на Тебе за празника на живота;
Слава на Тебе за благоуханието на момини сълзи и рози;
Слава на Тебе за разнообразието на цветя и плодове;
Слава на Тебе за бисерното сияние на утринната роса;
Слава на Тебе за усмивката на светлото пробуждане;
Слава на Тебе за земния живот, предвестник на небесния;
Слава на Тебе, Боже, во веки.

Кондак 3
Чрез силата на Светия Дух е уханието на всяко цвете, тихия полъх на аромата, нежността на окраската, красотата на Великото в малкото. Хвала и чест на животворящия Бог, разпростиращ поляните, като разцъфнал килим, увенчаващ полята със златото на класовете и с лазура на полските треви, а душата – с радостта на съзерцанието. Веселете се и му пейте: Алилуя!

Икос 3
Колко си прекрасен в тържеството на пролетта. Когато възкръсва цялото създание и на хиляди гласове зове към Тебе: Ти си източникът на живота, Ти си победителят на смъртта.
Сред лунна светлина и песен на славеи долините стоят в своите белоснежни сватбени премени. Цялата земя е Твоя невеста, тя очаква нетленния жених. Ако Ти и тревата обличаш така, то как ли ще преобразиш нас в бъдещиявек на възкресението, как ли ще се просвветят нашите тела, как ли ще засияят нашите души!

Слава на Тебе, извелия от тъмнотата на земята разнообразни цветове, вкус и аромат;
Слава на Тебе за радушието и ласките на цялата природа;
Слава на Тебе за това, че си ни обградил с хиляди Твои създания;
Слава на Тебе за дълбината на Твоя разум, отпечатана в целия свят;
Слава на Тебе, благоговейно целувам следите на Твоите незрими стъпки;
Слава на Тебе, запалилия напред ярката светлина на вечния живот;
Слава на Тебе, за надеждата за безсмъртна, идеална, нетленна красота;
Слава на Тебе, Боже, во веки.

Кондак 4

Ἀκολουθία τῶν ἐν Κίνᾳ Ἁγίων ΝΕΟΜΑΡΤΥΡΩΝ

Ψαλλομένη τῇ 11^η Ἰουνίου

ΕΣΠΕΡΙΝΟΣ

Εἰς τὸ Κύριε ἐκέκραξα ἱστῶμεν στίχους στ΄ καὶ ψάλλομεν τὰ κάτωθι. Ἦχος δ΄. Ὁ ἐξ Ὑψίστου κληθείς.

Χαίροις ὦ Πάτερ Μητρόφανες μεγάλως, ὡς καλῶς ποιμάνας σύ, ποίμνην Χριστοῦ ποτέ, καιρῷ εἰρήνης καὶ οὐ φυγών, ἐμφανισθέντων, λύκων καθάπερ ποιοῦσι μισθωτοί, ᾗ συμπαριστάμενος, πολλὰς συνέταξας, περὶ σὲ πρόβατα· ὅτε δέ, ἄγριοι λύκοι, καὶ κατεσπάρασσον ὡς καλὸς ποιμήν, ἦρχες ἐκείνων ἑπομένων σοι, ἔνθα μία ἡ ποίμνη καὶ εἷς ποιμήν, ὁ ζωῆς αἰωνίου, δοὺς λειμῶνος τὴν ἀπόλαυσιν. (Δίς).

Ὁ παλαιὸς πάλαι δράκων Νεομάρτυς, λόγχη ἀληθείας σύ,ὃν ἐξεκέντησας, τῇ ἀπωλείᾳ ἐῤῥίφθη ὡς, οἰκεῖν τῷ σκότει, αἱρετισάμενος καὶ θαμβούμενος, σοῦ ἐκ θείας λάμψεως, καὶ γὰρ οὐκ ἔφερεν, εἰς κόσμον ὃν ὑπετόπασεν, ἴδιον κτῆμα, Σταυρὸν Χριστοῦ τε καὶ τὴν ἀλήθειαν, ἀξιωθῆναι τοῦ σεβάσματος, προσκυνῆσαι βιάζων σὲ εἴδωλα, καὶ σὲ κτείνας ἐκτάνθη, τῇ στεῤῥᾷ ὁμολογίᾳ σου. (Δίς).

Ὅτε ἀθλήσας ἐν Κίνᾳ σου τὸ αἷμα, Μάρτυς σὺ ἐξέχεας,νέα καὶ ἄφθαρτος, ἡ δυναστεία τῆς χάριτος, Χριστοῦ ἀνῆλθε, σὺ δ’ ἀνακτόροις ναίεις παντάνακτος, τοῖς ἀχειροτεύκτοις τε, χρυσῷ καὶ χρώμασι, λίθοις τιμίοις ὁ Ὕψιστος, οἷς ἐφίδρυσας, ὡς θεμελίοις ἐν οἷς τ’ ἐνώκησε, δικαιοσύνη καὶ ἀλήθεια,ὁ ἑσμὸς ἔνθα μέλπει τρισάγιον, τῶν στολὰς ἐκπλυνάντων, ἑαυτῶν Ἀμνοῦ τῷ Αἵματι.

Προσενεγκεῖν μὴ θελήσαντες εἰδώλοις, Μάρτυρες θυμίαμα, σώματα ἴδια, Χριστῷ θυσίαν εὐπρόσδεκτον, ὥσπερ εὐῶδες, ὑμεῖς θυμίαμα προσηνέγκατε, μὴ καταπτοούμενοι, πάσας τὰς ἀπειλάς, ἀξιωθέντες ᾀσμάτων τε,θείων Ἀγγέλων, μεθ’ ὧν πρεσβεύετε πρὸς τὸν Κύριον, ἐλεηθῆναι τοὺς γεραίροντας,χοϊκῇ ἡμᾶς γλώσσῃ τὴν εἴσοδον, τὴν ὑμων φωτοστέπτων, Ἀθλοφόρων εἰς παράδεισον.

Δόξα. Ἦχος γ΄.

Σκιρτῶσα αἰνεσάτω τὸν Κύριον πᾶσα ἡ γῆ, ἄσατε τῷ ἀποκαλύψαντι τὴν ἀλήθειαν Αὐτοῦ, πάντα τὰ ἔθνη. Χαῖρε ὦ γῆ τῆς Κίνας, σὺ γὰρ τὴν σωτηρίαν Αὐτοῦ ἑώρακας, ὁ χοῦς σου τῷ αἵματι, τῶν γηγενῶν Μαρτύρων σου ἐβράχη, καὶ τὸ πένθος κατεστάλη, ὑπὸ τῆς ἀληθείας τοῦ Χριστοῦ. Τὰ τέκνα σου τὰ ἄρτι, ὑπὲρ Χριστοῦ μαρτυρήσαντα, νῦν αὐλίζονται, εἰς τὰς αὐλὰς τοῦ Κυρίου, καὶ μεσιτεύουσι τῷ παντοδυνάμῳ, ὑπὲρ τοῦ κόσμου ὃν ἔπλασε.

Καὶ νῦν. Θεοτοκίον.

Πῶς μὴ θαυμάσωμεν, τὸν θεανδρικόν σου Τόκον Πανσεβάσμιε; πεῖραν γὰρ ἀνδρὸς μὴδεξαμένη Πανάμωμε, ἔτεκες ἀπάτορα Υἱὸν ἐν σαρκί, τὸν πρὸ αἰώνων ἐκ Πατρὸς γεννηθέντα ἀμήτορα, μηδαμῶς ὑπομείναντα τροπήν, ἢ φυρμόν, ἢ διαίρεσιν, ἀλλ' ἑκατέρας οὐσίας τὴν ἰδιότητα, σώαν φυλάξαντα. Διὸ Μητροπάρθενε Δέσποινα, αὐτόν ἱκέτευε σωθῆναι, τὰς ψυχὰς τῶν ὀρθοδόξως, Θεοτόκον ὁμολογούντων σε.

Εἴσοδος, Φῶς ἱλαρόν, τὸ Προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ Ἀναγνώσματα.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα (ι´ 7, γ´ 13-16, ἐκλογή).

Μνήμη δικαίου μετ᾿ ἐγκωμίων, καὶ εὐλογία Κυρίου ἐπὶ κεφαλὴν αὐτοῦ. Μακάριος ἄνθρωπος, ὃς εὗρε σοφίαν, καὶ θνητός, ὃς εἶδε φρόνησιν. Κρεῖσσον γὰρ αὐτὴν ἐμπορεύεσθαι, ἢ χρυσίου καὶ ἀργυρίου θησαυρούς. Τιμιωτέρα δέ ἐστι λίθων πολυτελῶν· πᾶν δὲ τίμιον, οὐκ ἄξιον αὐτῆς ἐστιν. Ἐκ γὰρ τοῦ στόματος αὐτῆς ἐκπορεύεται δικαιοσύνη, νόμον δὲ καὶ ἔλεον ἐπὶ γλώσσης φορεῖ. Τοιγαροῦν ἀκούσατέ μου, ὦ τέκνα, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ· καὶ μακάριος ἄνθρωπος, ὃς τὰς ἐμὰς ὁδοὺς φυλάξει. Αἱ γὰρ ἔξοδοί μου, ἔξοδοι ζωῆς, καὶ ἑτοιμάζεται θέλησις παρὰ Κυρίου.Διὰ τοῦτο παρακαλῶ ὑμᾶς, καὶ προΐεμαι ἐμὴν φωνὴν υἱοῖς ἀνθρώπων. Ὅτι ἐγὼ ἡ Σοφία κατεσκεύασα βουλὴν καὶ γνῶσιν καὶ ἔννοιαν ἐγὼ ἐπεκαλεσάμην. Ἐμὴ βουλὴ καὶ ἀσφάλεια, ἐμὴ φρόνησις, ἐμὴ δὲ ἰσχύς. Ἐγὼ τοὺς ἐμὲ φιλοῦντας ἀγαπῶ, οἱ δὲ ἐμὲ ζητοῦντες, εὑρήσουσι χάριν. Νοήσατε τοίνυν ἄκακοι πανουργίαν, οἱ δὲ ἀπαίδευτοι ἔνθεσθε καρδίαν. Εἰσακούσατέ μου καὶ πάλιν, σεμνὰ γὰρ ἐρῶ, καὶ ἀνοίγω ἀπὸ χειλέων ὀρθά. Ὅτι ἀλήθειαν μελετήσει ὁ λάρυγξ μου, ἐβδελυγμένα δὲ ἐναντίον ἐμοῦ χείλη ψευδῆ. Μετὰ δικαιοσύνης πάντα τὰ ῥήματα τοῦ στόματός μου· οὐδὲν ἐν αὐτοῖς σκολιόν, οὐδὲ στραγγαλιῶδες. Πάντα εὐθέα ἐστὶ τοῖς νοοῦσι, καὶ ὀρθὰ τοῖς εὑρίσκουσι γνῶσιν. Διδάσκω γὰρ ὑμῖν ἀληθῆ, ἵνα γένηται ἐν Κυρίῳ ἡ ἐλπὶς ὑμῶν,καὶ πλησθήσεσθε Πνεύματος.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (δ´ 7-15).

Δίκαιος, ἐὰν φθάσῃ τελευτῆσαι, ἐν ἀναπαύσει ἔσται. Γῆρας γὰρ τίμιον οὐ τὸ πολυχρόνιον, οὐδὲ ἀριθμῷ ἐτῶν μεμέτρηται. Πολιὰ δέ ἐστι, φρόνησις ἀνθρώποις, καὶ ἡλικία γήρως, βίος ἀκηλίδωτος. Εὐάρεστος Θεῷ γενόμενος,ἠγαπήθη· καὶ ζῶν μεταξὺ ἁμαρτωλῶν, μετετέθη. Ἡρπάγη, μὴ κακία ἀλλάξῃ σύνεσιν αὐτοῦ, ἢ δόλος ἀπατήσῃ ψυχὴν αὐτοῦ. Βασκανία γὰρ φαυλότητος ἀμαυροῖ τὰ καλά, καὶ ῥεμβασμὸς ἐπιθυμίας μεταλλεύει νοῦν ἄκακον. Τελειωθεὶς ἐν ὀλίγῳ, ἐπλήρωσε χρόνους μακρούς· ἀρεστὴ γὰρ ἦν Κυρίῳ ἡ ψυχὴ αὐτοῦ· διὰ τοῦτο ἔσπευσεν ἐκ μέσου πονηρίας. Οἱ δὲ λαοὶ ἰδόντες καὶ μὴ νοήσαντες, μηδὲ θέντες ἐπὶ διανοίᾳ τὸ τοιοῦτον, ὅτι χάρις καὶ ἔλεος ἐν τοῖς ὁσίοις αὐτοῦ, καὶ ἐπισκοπὴ ἐν τοῖς ἐκλεκτοῖς αὐτοῦ.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (γ´ 1-9).

Δικαίων ψυχαὶ ἐν χειρὶ Θεοῦ, καὶ οὐ μὴ ἅψηται αὐτῶν βάσανος. Ἔδοξαν ἐν ὀφθαλμοῖς ἀφρόνων τεθνάναι, καὶ ἐλογίσθη κάκωσις ἡ ἔξοδος αὐτῶν, καὶ ἡ ἀφ’ ἡμῶν πορεία σύντριμμα· οἱ δέ εἰσιν ἐν εἰρήνῃ. Καὶ γὰρ ἐν ὄψει ἀνθρώπων ἐὰν κολασθῶσιν, ἡ ἐλπὶς αὐτῶν ἀθανασίας πλήρης. Καὶ ὀλίγα παιδευθέντες, μεγάλα εὐεργετηθήσονται· ὅτι ὁ Θεὸς ἐπείρασεν αὐτούς, καὶ εὗρεν αὐτοὺς ἀξίους ἑαυτοῦ. Ὡς χρυσὸν ἐν χωνευτηρίῳ ἐδοκίμασεν αὐτούς, καὶ ὡς ὁλοκάρπωμα θυσίας προσεδέξατο αὐτούς. Καὶ ἐν καιρῷ ἐπισκοπῆς αὐτῶν ἀναλάμψουσι, καὶ ὡς σπινθῆρες ἐν καλάμῃ διαδραμοῦνται.Κρινοῦσιν ἔθνη, καὶ κρατήσουσι λαῶν, καὶ βασιλεύσει αὐτῶν Κύριος εἰς τοὺς αἰῶνας. Οἱ πεποιθότες ἐπ᾿ αὐτόν, συνήσουσιν ἀλήθειαν, καὶ οἱ πιστοὶ ἐν ἀγάπῃ προσμενοῦσιν αὐτῷ· ὅτι χάρις καὶ ἔλεος ἐν τοῖς ὁσίοις αὐτοῦ, καὶ ἐπισκοπὴ ἐν τοῖς ἐκλεκτοῖς αὐτοῦ.

Εἰς τὴν Λιτήν. Ἦχος α΄.

Κύριε, ἐκπληρωθήτω ὁ ψαλμὸς ὁ λέγων· εἴδοσαν πάντα τὰ πέρατα τῆς γῆς, τὸ σωτήριον τοῦ Θεοῦ ἡμῶν. Σὺ γὰρ προσελάβου, καὶ ἐκ γῆς τῆς Κίνας, νέους ὁμολογητὰς καὶ Μάρτυρας, τῆς πρὸς Σὲ ἀμωμήτου ὀρθοδόξου πίστεως,πρὸς οὓς ἀθροισθέντες νῦν βοῶμεν· χαῖρε ὦ Μητρόφανες, καλλὲ τοῦ Χριστοῦ καὶ πιστὲ θεράπον, ὁ φιλοπόνως ἐργασάμενος, ἐν τῷ τοῦ Κυρίου σου ἀμπελῶνι, ὃν καὶ τῷ αἵματί σου κατήρδευσας· χαῖρε, ὦ στρατιῶτα Ἡσαΐα, ὁ πλῆγμα ξίφους δεξάμενος,καὶ πεσεῖν ἀναγκάσας, τὰ τοῦ ἀνθρωποκτόνου ἐχθροῦ, μισάνθρωπα τάγματα· χαῖρε ὦ Ἰωάννη, ὁ ἐν τῷ ἁπαλῷ νεανικῷ σου σώματι, καθυποστὰς βασάνους, και μυκτηρίσας τῇ καρτερίᾳ σου, τὸν ἀρχέκακον ἐχθρόν. Σὺν τοῖς συνάθλοις σου τῷ Χριστῷ,μεσίτευσον ὑπὲρ ἡμῶν.

Ὁ αὐτός.

Πεπλήρωται Κύριε, ὁ ψαλμὸς ὁ λέγων· ταραχθήσονται ἔθνη, καὶ φοβηθήσονται τα πέρατα, ἀπὸ τῶν σημείων σου. ᾨκονόμησας τῇ προνοίᾳ σου, ἔνδοξον γενέσθαι, τὴν ἐκ τοῦ βίου ἔξοδον, τῶν σῶν Νεομαρτύρων, καὶ τοῖς πιστοῖς σου πανευφρόσυνον. Δι’ ὃ καὶ ἡμεῖς αυτοῖς νῦν βοῶμεν· χαῖρε ὦ Μαρία,μετὰ γὰρ τῶν παρθένων ἠκολούθησας, τῇ Ἀειπαρθένῳ Θεοτόκῳ, καὶ προσήχθης Χριστῷ,τῷ Βασιλεῖ καὶ Θεῷ· χαῖρε ὦ Παῦλε, ὅτι τῆς ἀγάπης τοῦ Χριστοῦ, οὐδὲν σὲ χωρῖσαι ἴσχυσε· χαῖρε ὦ Ἴα, ἡ τῇ ὀρθῇ ὁμολογίᾳ σου, τὸν σινικὸν δολιχόσχημον δράκοντα, ὥσπερ ξίφει κατασφάξασα. Χριστῷ σὺν τοῖς συνάθλοις σου, μεσίτευε ὑπὲρ ἡμῶν.

Ὁ αὐτός.

Ἀληθὴς ὁ λόγος Σου Κύριε ὁ λέγων· καὶ ἄλλα πρόβατα ἔχω, ἃ οὐκ ἔστιν ἐκ τῆς αὐλῆς ταύτης. Ταῦτα γὰρ τῆς φωνῆς σου ἤκουσαν, καὶ ὡς γνωρίμῳ Σοι ἠκολούθησαν, τυθέντα Σοι προθύμως, πρὸς ἃ βοῶμεν λέγοντες· χαῖρε ὦ Κλήμη, ὁ τῆς ἀγάπης σου πρὸς Χριστόν, σοφώτερος ὅλων τῶν σοφῶν, τῶν ὑπὸ τῶν προγόνων σου τιμωμένων γεγονώς· χαῖρε ὦ Ἄννα, ἡ μὴ φοβηθεῖσα, ὡς εἶπεν ὁ Κύριος, ἀπὸ τῶν ἀποκτεινόντων τὸ σῶμα, τὴν δὲ ψυχὴν ἀποκτεῖναι μὴ δυναμένων· χαίρετε ὦ Ματθαῖε καὶ Βίτε, οἱ ὁμομήτριοι ἀδελφοί, ὑπὲρ Χριστοῦ τῷ ξίφει οἱ σφαγέντες, οὗ καὶ κατὰ τὴν χάριν, διὰ τοῦ μαρτυρίου, ἀδελφοὶ γεγόνατε, ἀεὶ πρὸς Χριστὸν πρεσβεύετε, ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Δόξα. Ἦχος α΄.