Elder Paisios Apolytikion, Kontakion

Apolytikion in the First Tone

The offspring of Farasa, and the adornment of Athos, and the imitator of the former righteous, equal in honor, O Paisios let us honor O faithful, the vessel full of graces, who hastens speedily to those who cry out: glory to Him Who gave you strength, glory to Him Who crowned you, glory to Him Who grants through you healings for all.

Kontakion in the Plagal of the Fourth Tone

The most-famed ascetic of the Holy Mountain, and the newly-enlightened light of the Church, let us praise him with hymns with all our heart, for he leads the faithful towards a perfect life, filling them with rivers of gifts, therefore we cry out: Hail, O Father Paisios.

   Synaxarion

On the this day (July 12th), the memory of our venerable Father Paisios the New, of the Holy Mountain, who reposed in peace in the year 1994.

Verses

Paisios, the tree of Mount Athos,

You were shown to be full of fruit, O Most-venerable one.

On the twelfth, Paisios reposed.

Megalynarion

Rejoice the communicant with the Venerable, the pride of Athos, the adornment of Monastics, Rejoice the new teacher of the Church, O godly-minded Paisios, our boast.

Akathist to our Holy Father Paisius the Athonite

Kontakion 1

Let us believers with one voice all praise him who was sent by God in these times of trial for our comfort and guidance, Paisius the wonderful, who struggled graciously and pleasingly for the Master, burning with love for the whole world and pledged his heart for us and for our salvation. And let us call out to him in thanksgiving, saying: Rejoice, Blessed Father Paisius, enlightener of the latter times!

Ikos 1

God ordained that thou wast born in the blessed land of Cappadocia, the cradle of a countless multitude of saints, to whom thou too wast added in perfect worthiness, shining forth together with them and unceasingly guiding us to repentance. Therefore we praise thee with great joy, saying:

Rejoice, for thou didst make thyself a precious follower of the saints of Cappadocia!
Rejoice, for thou didst wholly liken thyself to them as a true bearer of God!
Rejoice, most fair and fragrant flower, who hast blossomed for our enlightenment!
Rejoice, wellspring of heavenly grace, who refreshest the whole world!
Rejoice, sweetest food, who fillest the souls that are starved of right teaching!
Rejoice, receptacle that hast gathered all our weaknesses, troubles and sorrows!
Rejoice, pillar of fire, who art the unshakable support of those that desire to gain salvation!
Rejoice, star that shinest in the firmament of the Church, guiding us to the everlasting mansions!
Rejoice, for thou wast shown to be a blessing of God and a sign of His ineffable mercy!
Rejoice, Blessed Father Paisius, enlightener of the latter times!

Kontakion 2

O Blessed Father, thou wast chosen from thy mother's womb to give thyself up to God in all things and thus become a precious vessel unto Him, for the salvation and guidance of all that put their hope in thee. To Him, Who worked great wonders and mercy through thee, for such a blessing we all sing with joy the song: Alleluia!

Ikos 2

The baptism which thou, O Father, didst receive from the hands of the saint of God, Arsenius, was a sign of God’s grace resting on thee. For seeing thy many gifts in spirit, from thine early infancy he blessed thee to be his disciple and bear his name. Therefore, despite our unworthiness, we honour thee, saying:

Rejoice, for thou wast found worthy to be baptized by Saint Arsenius the Cappadocian!
Rejoice, for he foresaw all that was to come to pass with thee!
Rejoice, for his spirit rejoiced, seeing such blessed fruit sprung forth from the flock that he shepherded!
Rejoice, for on account of this he cared for thee unceasingly through all his earthly life!
Rejoice, for even after departing to heaven he did not forsake thee, but all the more interceded for thee!
Rejoice, for thou too didst honour him as befitting, piously reckoning him to be thy father in Christ!
Rejoice, for thou didst struggle heartily for his glorification, gathering testimonies of his wondrous life!
Rejoice, for the Saint of God blessed thee to find his most beloved relics, which became a fount of countless healings!
Rejoice, for lovingly thou didst lay his revered body in the monastery founded by thee at Souroti!
Rejoice, Blessed Father Paisius, enlightener of the latter times!

Kontakion 3

Moving to Greece because of the tyrannical Turkish persecution, thy parents came to the land of Konitsa, and, sacrificing thyself, O father, thou didst begin to ascend the godly ladder of perfection. For even since childhood, thou wast shown to be to be a guiding light for all those around thee, who, seeing thy precious gifts, glorified God, saying: Alleluia!

Ikos 3

Акатист на Пресвета Богородица пред Нейната икона "Отрада или Утешение"

Кондак 1

Облажаваме Те, Пречиста Дево и Майко, победна радост и похвала на небесните сили, и изправяне на целия човешки род! А Ти, едничко наше упование, изпрати благодатна отрада на душите ни, за да Те възпяваме, почитайки Твоята дивна икона:

Радвай се, Майко Божия, нетленна Невесто, светла наша Отрада!

Икос 1

Ангелските ликове се удивляват, гледайки Твоята Атонска икона, на която Ти, Пречиста Дево и Майко, с дясната Си ръка кротко отклоняваш десницата на Младенеца от Твоите нетленни уста: какво е това знамение на иконата? А ние ще речем, пеейки така:

Радвай се, Дево, Майко на Всевишния; радвай се, дивен рай на благодатта.

Радвай се, наша небесна отрада; радвай се, крепка надежда на човеците.

Радвай се, защото Твоята икона възвестява спасение на цялата земя; радвай се, защото Твоят взор утешава намиращите се в тлението.

Радвай се, небесна светлина, озаряваща мъглата на нашите дни; радвай се, нетленен цвят, оживяващ нашите тленни дела.

Радвай се, защото се молиш на Твоя Син за целия свят; радвай се, защото гориш в топла молитва като светилник.

Радвай се - радостно Ти възклицаваме; радвай се - в песни Те възпяваме.

Радвай се, Майко Божия, нетленна Невесто, светла наша Отрада!

Кондак 2

Земният ум недоумява как да постигне Твоите тайни, Пречиста, Богоблажена Дево! Ти в чиста утроба по действие на Духа безсеменно си приела Словото на Отца и си съединила Бога с човеците, и повеляваш на всички да пеят песен: Алилуия.

Икос 2

Ти осеняваш свише с Твоя покров Атонската Гора, Дево, дадена Ти по жребий от Твоя Син, и дивно я запазваш от беди и напасти. Атонските обители се славят с чудеса от Твоите икони и с приятни гласове Те хвалят:

Радвай се, Дево, Отрада в печали; радвай се, Скоропослушнице в скърби.

Радвай се, Одигитрия за пътешестващите; радвай се, Вратарнице на свещените храмове.

Радвай се, добра Предвъзвестителко за униващите в беда; радвай се, истинно Утешение на всички, прибягващи към Тебе.

Радвай се, богатство на бедните, елеоносна Жена; радвай се, защото тайно благоволиш към четящите акатист.

Радвай се, защото чудно си казала на стареца в келията: “Радвай се!”; радвай се, живоносна Майко.

Радвай се, защото е достойно да Те възпяваме; радвай се, защото по дълг Те облажаваме.

Радвай се, Майко Божия, нетленна Невесто, светла наша Отрада!

Молитва към Ангела-пазител от св. Макарий Велики

Светий Ангеле,

който покровителствуваш окаяната ми душа

и изпълнения ми със страсти живот,

не изоставяй мене грешния,

нито отстъпвай от мене, заради невъздържанието ми.

Не давай място на лукавия демон да ме завладее

чрез насилване на това смъртно тяло.

Укрепи бедствуващата ми и слаба ръка

и ме настави по пътя към спасение.

О, светий Ангеле Божий,

пазителю и покровителю на окаяната ми душа и тяло,

прости ми всичко, с каквото те оскърбих

през всички дни на моя живот

и ако нещо съгреших през изтеклата нощ,

закриляй ме през днешния ден

и ме запази от всяко вражеско изкушение,

та с никакъв грях да не прогневя Бога;

и моли се за мене на Господа да ме утвърди в Своя страх

и да ме направи достоен раб на Своята благост.

Амин.

АКАТИСТ НА ЛЕУШИНСКАТА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА „АЗ СЪМ С ВАС И НИКОЙ НЕ ЩЕ УСТОИ СРЕЩУ ВАС!”

 Да принесем похвални дарове на Нея - Пресветата Владичица на света, Дева Богородица, Избраницата на всички родове. На Тебе, Богородице, Която въздигаш падналите, изцеляваш болните, вразумяваш маловерните, ободряваш униващите, избавяш ни от видимите и невидимите врагове и ни учиш да вярваме в благодатната сила на Твоите свети икони, пеем с благодарност, с умилено сърце и уста:  Радвай се, Майко наша Небесна, Която с Твоите слова: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас!" даряваш благодатна сила на нашите души! 

Икос 1

Ангелите на Небесата възпяват Твоето величие и съвършенство, о, Майко и Дево, защото роди за нас Всемилостивия Бог и Спасител. И ние на земята им подражаваме, и макар и с грешни устни, Те славословим дръзновено така:  Радвай се, нестихващо удивление на Небесното Жителство!  Радвай се, всерадостно поклонение на земнородните!  Радвай се, Ти, Която разпръсваш злобата и духовната тъма!  Радвай се, съвършенство на мира и любовта за всички, които просят закрила от Тебе!  Радвай се,  защото се молиш на Твоя Син да ни помилва - грешните!  Радвай се, защото изливаш от Твоята икона милост за нас!  Радвай се, Майко наша Небесна, Която с Твоите слова: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас!" даряваш благодатна сила на нашите души! 

Кондак 2

Като видя с духовните си очи бъдещите времена на страшното богоборство, светият праведен Йоан Кронщадски благослови изографисването на светата Твоя икона, Богородице, та тя да бъде в помощ и застъпничество на скърбящите, които й се покланят и с надежда за спасение призовават Твоя Син, пеейки: Алилуия. 

Икос 2

Акатист на св. Иоан Шанхайски и Сан Франциски

Глас 8, Кондак 1

Избрани чудотворче и велики служителю Христов, който изливаш в последните времена неизчерпаеми потоци от вдъхновение и множество от чудеса, ние Те възхваляваме с обич и Ти викаме: Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Икос 1

Бидейки ангел в плът, Ти си ни явил в последните времена славата на Бога, който всякога бди над човеците. Гледайки красотата на Твоите добродетели, ние, твоите чеда сега Ти викаме:

Радвай се Ти, който си живял в целомъдрие от най-ранно детство!

Радвай се Ти, който всякога си пребивавал в страх Божи и си изпълнявал Неговата свята воля!

Радвай се Ти, в чиито безчислени добродетели Бог ни откри славата Си!

Радвай се Ти, който тайнствено си чувал надалече молитвите на изпадналите в беда!

Радвай се Ти, който си бил изпълнен с любов към твоите люде и си направил всичко възможно за тяхното спасение!

Радвай се Ти, който носиш радост на всички които Ти се молят с вяра и любов!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 2

Гледайки богатството и разнообразието на твоите добродетели, о свети първосвещениче, ние виждаме в Теб жив източник на съвременните Божии чудеса. С любовта си и с чудните си дела Ти насърчваш всички нас, които с вяра викаме към Бога: Алилуия!

Икос 2

Изпълнен с любов, Ти си бил същинска крепост на богословието, о свети отче, и познанието си за Бога си предал с любов на страдащите човеци. Научи да познаваме истинския Бог с любов и нас, които сега Ти викаме с благоговение:

Радвай се, твърда крепост на Православната вяра!

Радвай се, драгоценен съсъд на даровете на Светия Дух!

Радвай се, справедлив обвинител на безверието и

лъжеученинията!

Радвай се, ревностен изпълнител на Божиите заповеди!

Радвай се, строги подвижнико, който не е познал почивка!

Радвай се, любещи пастирю на стадото Христово!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 3

По Божията милост, ти си се проявил като баща на сираците и наставник на младежите, като си ги възпитавал в страх Божи и си ги приготвял за служба на Бога. Затова и ние, твоите чеда, като те гледаме с любов, викаме с благодарност към Бога: Алилуя!

Икос 3

Не ние на земята, а небесните жители би следвало да те

хвалят, защото нашите думи са безсилни да възпеят твоите

дела. Въпреки това, принясяйки пред Бога нашите скромни

дарове, ние Те славим така:

Радвай се Ти, който винаги си запазвал чедата си с Твоите

непрестанни молитви!

Радвай се Ти, който винаги си защитавал стадото си със силата на Кръстния знак!

Радвай се Ти, чиято любов не е познала граници между

държави и разлика между раси!

Радвай се, светило пресветло, обичано от всички!

Радвай се, пример на духовно смирение!

Радвай се, извор на духовна утеха за всички нуждаещи се!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 4

Смутени от Твоите благочестиви дела и любов, ние грешните не знаем как достойно да те възхваляваме, о първосвещениче Иоане! Ти си пропътувал до края на света, за да спасиш своите люде и да проповядваш светото Евангелие на тези които са в тъмнина. Благодарейки на Бога за твоите апостолски трудове, ние Му викаме: Алилуя!

Икос 4

Гледайки твоя живот, людете от различни земи се удивляваха на милостта с която Бог ни е дарил, дори и в тези последни времена. Ние също, удивлявайки се, казваме с благоговение:

Радвай се, просветление на тези които живеят в тъмнината на неверието!

Радвай се ти, който си последвал своите люде в най-далечния изток и запад!

Радвай се, чудесен фонтан, излят от Бога!

Радвай се, любещ назидател на заблудените!

Радвай се, скорошно утешение на разкаялите се грешници!

Радвай се, подкрепа на онези които вървят по правия път!

Радвай се, о свети първосвещениче Иоане, чудотворче на последните времена!

Кондак 5

Като си противодействал на разрушителните сили на природата, Ти си се явил посредник на Божието всемогъщество, о свети първосвещениче, запазвайки своите люде от смъртоносен вятър и бури, по Твоите молитви и със силата на кръстния знак. Запази сега и нас, които с почуда викаме към Господа: Алилуя!

Aγίου Αρτεμίου Παρακλητικός κανών

(Ἔκδοσις Ἱ. Κελλίου Ἁγ. Ἀρτεμίου, Σκήτη Ἁγίας Ἄννης, Ἅγιο Ὄρος, 2005)

Ὁ Ἱερεύς ἄρχεται τῆς Παρακλήσεως μέ τήν δοξολογικήν ἐκφώνησιν:

Εὐλογητός ὁ Θεός ἡμῶν, πάντοτε, νῦν καί ἀεί καί εἰς τούς αἰῶνας τῶν αἰώνων.

Ὁ χορός: Ἀμήν.
Ἤ μή ὑπάρχοντος Ἱερέως, ἡμεῖς τό:

Δι’ εὐχῶν τῶν Ἁγίων Πατέρων ἡμῶν, Κύριε Ἰησοῦ Χριστέ ὁ Θεός, ἐλέησον καί σῶσον ἡμᾶς, Ἀμήν.

Ψαλμός ρμβ’ (142).
Κύριε εἰσάκουσον τῆς προσευχῆς μου, ἐνώτισαι τήν δέησίν μου ἐν τῇ ἀληθείᾳ Σου, εἰσάκουσον μου ἐν τῇ δικαιοσύνῃ Σου καί μή εἰσέλθης εἰς κρίσιν μετά τοῦ δούλου Σου, ὅτι οὐ δικαιωθήσεται ἐνώπιόν Σου, πᾶς ζῶν. Ὅτι κατεδίωξεν ὁ ἐχθρός τήν ψυχήν μου, ἐταπείνωσεν εἰς γῆν τήν ζωήν μου. Ἐκάθισέ με ἐν σκοτεινοῖς, ὡς νεκρούς αἰῶνος καί ἠκηδιάσεν ἐπ’ ἐμέ τό πνεῦμα μου, ἐν ἐμοί ἐταράχθη ἡ καρδία μου. Ἐμνήσθην ἡμερῶν ἀρχαίων, ἐμελέτησα ἐν πᾶσι τοῖς ἔργοις Σου, ἐν ποιήμασι τῶν χειρῶν Σου ἐμελέτων. Διεπέτασα πρός Σέ τάς χείρας μου, ἡ ψυχή μου ὡς γῆ ἄνυδρός Σοι. Ταχύ εἰσακουσόν μου, Κύριε, ἐξέλιπε τό πνεῦμα μου. Μή ἀποστρέψης τό πρόσωπόν Σου ἀπ’ ἐμοῦ καί ὁμοιωθήσομαι τοῖς καταβαίνουσιν εἰς λάκκον. Ἀκουστόν ποίησόν μου τό πρωΐ τό ἔλεός Σου, ὅτι ἐπί Σοί ἤλπισα. Γνώρισόν μοι, Κύριε, ὁδόν ἐν ἧ πορεύσομαι, ὅτι πρός Σέ ἦρα τήν ψυχήν μου. Ἐξελοῦ με ἐκ τῶν ἐχθρῶν μου, Κύριε, πρός Σέ κατέφυγον, δίδαξόν με τοῦ ποιεῖν τό θέλημά Σου, ὅτι Σύ εἶ ὁ Θεός μου. Τό Πνεῦμα Σου τό ἀγαθόν ὁδηγήσει με ἐν γῇ εὐθείᾳ, ἕνεκεν τοῦ ὀνόματός Σου, Κύριε, ζήσεις με. Ἐν τῇ δικαιοσύνῃ Σου ἐξάξεις ἐκ θλίψεως τήν ψυχήν μου καί ἐν τῷ ἐλέει Σου ἐξολοθρεύσεις τούς ἐχθρούς μου. Καί ἀπολεῖς πάντας τούς θλίβοντας τήν ψυχήν μου, ὅτι ἐγώ δοῦλος Σου εἰμί.


Καί εὐθύς ψάλλεται τετράκις ἐξ’ ὑπαμοιβῆς, μετά τῶν οἰκείων στίχων:

Θεός Κύριος καί ἐπέφανεν ἡμῖν, εὐλογημένος ὁ ἐρχόμενος ἐν ὀνόματι Κυρίου.

Στίχ. α’. Ἐξομολογεῖσθε τῷ Κυρίῳ καί ἐπικαλεῖσθε τό ὄνομα τό Ἅγιον Αὐτοῦ.
Θεός Κύριος καί ἐπέφανεν ἡμῖν, εὐλογημένος ὁ ἐρχόμενος ἐν ὀνόματι Κυρίου.
Στίχ. β’. Πάντα τά ἔθνη ἐκύκλωσάν με καί τό ὀνόματι Κυρίου ἠμυνάμην αὐτούς.
Θεός Κύριος καί ἐπέφανεν ἡμῖν, εὐλογημένος ὁ ἐρχόμενος ἐν ὀνόματι Κυρίου.

Στίχ. γ’. Παρά Κυρίου ἐγένετο αὕτη καί ἔστι θαυμαστή ἐν ὀφθαλμοῖς ἡμῶν.
Θεός Κύριος καί ἐπέφανεν ἡμῖν, εὐλογημένος ὁ ἐρχόμενος ἐν ὀνόματι Κυρίου.

Τὰ παρόντα τροπάρια. Ἦχος α΄. Τοῦ λίθου σφραγισθέντος.

Ποικίλαις βασάνοις ἐναθλήσας μακάριε, ὡς στεῤῥῶς ἀδάμας τὸν παραβάτην κατήσχυνας, καὶ γὰρ ἐν πέτρᾳ μεγίστῃ πιεσθείς, διὰ τὴν πέτραν Χριστὸν καὶ οἰκισθείς, στέφος ἐδέξω τοῦ μαρτυρίου, Μεγαλομάρτυς Ἀρτέμιε· δόξα τῷ ἐνισχύσαντι ἡμᾶς, δόξα τῷ στεφανώσαντι, δόξα τῷ ἐνεργοῦντι διὰ σοῦ πᾶσιν ἰάματα.

Δόξα. Ἦχος πλ. α΄. Τὸν συνάναρχον Λόγον.

Τῶν αἱμάτων τῷ λύθρῳ ἐπισταζόμενος, τῷ Κυρίῳ παρέστης Μάρτυς Ἀρτέμιε, ον ἱκέτευε ἀεὶ κατοικτειρῆσαί με, τὸν ἀτόποις λογισμοῖς, καὶ ἐργασίαις πονηραῖς, ἀφρόνως κατεγνωσμένον, ἵνα πιστῶς εὐφημῶ σε, τῇ προστασίᾳ σου φρουρούμενος.

Καὶ νῦν. Θεοτοκίον.
Οὐ σιωπήσομέν ποτε Θεοτόκε, τὰς δυναστείας Σου λαλεῖν οἱ ἀνάξιοι, εἰμὴ γὰρ Σὺ προΐστασο πρεσβεύουσα, τίς ἡμᾶς ἐῤῥύσατο ἐκ τοσούτων κινδύνων; Τίς δὲ διεφύλαξεν, ἕως νῦν ἐλευθέρους; Οὐκ ἀποστῶμέν Δέσποινα ἐκ Σοῦ, Σοὺς γὰρ δούλους σώζεις ἀεί, ἐκ παντοίων δεινῶν.