Πέμπτη 29 Σεπτεμβρίου 2016

Akathist Hymn to the Virgin of Kazan

Kontakion 1
Our Lady of Kazan, most blessed and all-holy, we venerate your glorious icon which was brought to Russia from Constantinople in the thirteenth century. You are our treasure, Virgin Mary, and where our treasure is our heart is. Your wonderworking icon is a precious fortune, a wealth of intercession for the Godly-minded who bow before you – as we do today, amid the agonizing events of our own Time of Troubles. In humility we therefore declare:
Rejoice, Virgin of Kazan, Protectress of the repentant and merciful.
 Ikos 1
We flee to you, Mother of God of Kazan, and beg you to save us from the Tatars of our time and from all enemies of the Holy Church. May their cruel yoke not be upon us, no matter the number of our sins which we now put behind us – for today we celebrate your icon and we turn to you in repentance. Receive us even as your Son, Jesus Christ, received the Penitent Woman who wept as His feet, that we may thrive in your fearlessness and bring you these praises:
Rejoice, imperishable wealth of the persecuted.
Rejoice, enduring prosperity that cannot be plundered.
Rejoice, unrivaled treasure of true believers.
Rejoice, unshakable courage that will not be silenced.
Rejoice, cause of gladness even in the Time of Troubles.
Rejoice, cause of cheerfulness for the clean of heart.
Rejoice, reason for hope even in the gloomiest hour.
Rejoice, reason for confidence in the course of salvation.
Rejoice, conqueror of the anguish of sinfulness.
Rejoice, vanquisher of the agony of time and place.
Rejoice, stronghold of truth.
Rejoice, guardian of righteousness.
Rejoice, Virgin of Kazan, Protectress of the repentant and merciful.
 Kontakion 2
The centuries advance, holy Virgin of Kazan, yet your intercession is ageless and your blessings are perpetual. The city of Kazan was destroyed by fire in the sixteenth century, but your glorious icon was hidden and kept safe from the ravages of this world and from the corrosion of time’s passing. Nothing and nobody can impede the intentions of the Mother of God, and we therefore implore you to preserve us from unfaithfulness during our Time of Troubles. In thanksgiving for your valor in spiritual battle, we say: Alleluia.
 Ikos 2
Your hidden icon was located through the visionary dreams of Matrona, a 10-year old girl, who said the icon was buried beneath the ashes of calamity – safe from the Tatars and all atrocities committed under the guise of justice and morality. Matrona and her mother dug up the icon from beneath a burned-down house, and its original beauty had been miraculously preserved. Blessed Virgin of Kazan, we entreat you to honor us also with your immaculate presence, that we may bring rightful praises to you:

Акафист святому пророку Ааарону и первосвященнику

Кондак 1
Избранный Богом на служение первосвященническое, святый славне пророче Аароне, прославяюще возвеличившаго тя Господа, тебе, яко первому архиерею Всевышняго, похвалныя песни возсылаем, ты же, предстояй ныне пред лицем Божиим, Емуже жертвы и всесожжения приносил еси, поминай нас у престола Его, да зовем Ти:
Радуйся святый пророче Аароне, первосвященниче Господень и первый       архиерее Бога Всевышняго.

Икос 1
Ангелов Творец и властей Владыка в деснице Своей содержаяй вся народы и промыслительно ими управляяй, егда изволи извести народ Свой Израиля из рабства египетскаго, избра тя славне Аароне чрез раба Своего Моисея в первосвященники Себе, дабы предстроять ти пред Ним во святилище и возносити Ему жертвы и всесожжения, молитвы и прошения о людех. Мы же восхваляя Бога за сие, приносим ти таковая:
Радуйся, народа богоизбранного отрасле пречестная.
Радуйся, родителей благочестивых чадо благословенное.
Радуйся, великому Моисею сродник явивыйся.
Радуйся, споборник и соратник в нелегком деле народоправления тому бывый.
Радуйся, святых праотцев ветве многоплодная.
Радуйся, колена Левина прозябение священное.
Радуйся, святый пророче Аароне, первосвященниче Господень и первый      архиерее Бога Всевышняго.

Кондак 2
Егда по велению Божию возвратися Моисей во Египет, дабы извести народ избранный в землю обетованную, юже Господь дати праотцем обещася, ты же, пророче Аароне, сретил его, и предвкушая скорое избавление от рабства египетскаго, в радости вопиял Всевышнему: Аллилуия!

Икос 2
Егда же нечестивый фараон повеле умервщляти младенцы мужеска полу, дабы истребити народ израильский, ты, славне Аароне, во младенчестве силою Божией сохранен был еси и в житии твоем тяготу и труд рабский с соплеменники твоими разделяя, скорбя и моляся о народе твоем. Сия ведуще, мы недостойнии воспеваем ти таковая:
Радуйся, гибели во младенчестве от слуг фараоновых избежавый.
Радуйся, слою Божией от неистовства фараона сохраненный.
Радуйся, скорби и тяготы народа твоего разделивый.
Радуйся, с люди твоими много лишений претерпевый.
Радуйся, сретением со сродником твоим Моисеем обрадованный светло.
Радуйся, извещением о грядущем избавлении от рабства египетскаго возвеселивыйся радостно.
Радуйся, святый пророче Аароне, первосвященниче Господень и первый      архиерее Бога Всевышняго.

Кондак 3
Яви Господь пред лице фараона Моисея яко Бога, тебе же славне Аароне яко пророка, во еже дивная и страшная знамения силою Его сотворити. Мы же чудящеся промышлению Божию о тебе, вопием Создателю: Аллилуия!

Σάββατο 24 Σεπτεμβρίου 2016

Aκολουθία Παναγίας Μυρτιδιώτισσας (24 Σεπτεμβρίου)


Τῇ ΚΔ΄ Σεπτεμβρίου ἀνάμνησης ποιούμεθα τῆς θαυμαστῆς ἐν Μυρτιδίοις τῶν Κυθήρων εὑρέσεως τῆς ἱερᾶς καὶ σεβασμίας Εἰκόνος τῆς Παναγίας.
Ο ΜΙΚΡΟΣ ΕΣΠΕΡΙΝΟΣ
Μετά τὸν Προοιμιακὸν Ψαλμόν, εἰς τὸ «Κύριε, ἐκέκραξα» ἱστῶμεν στίχους δ΄ καὶ ψάλλομεν τὰ παρόντα Στιχηρὰ Προσόμοια.
Ἦχος πλ. β΄. Ὅλην ἀποθέμενοι.
Μίαν συγκροτήσαντες, σὺν τοῖς Ἀγγέλοις χορείαν, τὴν τοῦ Κόσμου Δέσποιναν, ἀρρυπώτοις χείλεσιν, εὐφημήσωμεν, πρὸς Αὐτὴν ἔνθεον, ἐκβοῶντες ὕμνον, Χαῖρε Κόρη παντευλόγητε, Κυθήρων σέμνωμα, καὶ τῶν Κυθηραίων διάσωσμα˙ λιμὴν καὶ καταφύγιον, τῶν ἐν τοῖς κινδύνοις καὶ θλίψεσι. Χαῖρε ἡ ἀρρήτως, Εἰκόνα φανερώσασα τὴν Σήν, ἐν Μυρτιδίοις καὶ χάριν Σου, ἐκ ταύτης προχέουσα.
λβον ἀναφαίρετον, τῶν Κυθηραίων ἡ Νῆσος, θησαυρόν τε Πάντιμον, τὴν σεπτὴν Εἰκόνα Σου, κατεπλούτησε˙ δαψιλῶς βρύεις γάρ, ἐξ αὐτῆς Παρθένε, τὰ ἰάματα τοῖς κάμνουσι, καὶ χάριν ἄφθονον, πᾶσι τοῖς ἐν πίστει προστρέχουσι, Τεμένει τῷ πανσέπτῳ Σου, ὅπερ κατὰ χρέος ἀνήγειραν, παῖδες Κυθηραίων, εἰς δόξαν Σου Παρθένε καὶ τιμήν, καὶ τῆς ἀχράντου Εἰκόνος Σου, λαμπρὸν ἐνδιαίημα.
Νὲαν συστησάμενοι καὶ πανυπὲρλαμπρον ὄντως ἑορτὴν δοξάζομεν, τῆς σεπτῆς Εἰκόνος Σου, τὴν φανέρωσιν· μυρσινῶν τόπῳ γάρ, πρὸ μακροῦ Παρθένε, κεκρυμμένην θείοις κρίμασι, ποιμένι σώφρονι, ποίμνην ἐν ἐρήμοις ποιμαίνοντι ἀρρήτως ἀπεκάλυψας, τούτῳ ὑπὲρ φύσιν φωνήσασα˙ ὧδε που εὑρήσεις, Εἰκόνα Μου τὴν θείαν καὶ δραμών, τοῖς Κυθηραίοις ἀνάγγελλε, χαρᾶς εὐαγγέλια.
γειρας παράλυτον, ἐν τῷ πανσέπτω Ναῷ Σου, Μυρτιδίων Δέσποινα, παρὰ Σοῦ τὴν ἴασιν, ἐξαιτούμενον· ἐν νυκτὶ μόνος γάρ, παρὰ των οἰκείων, κατελείφθη καὶ δεόμενος, φωνὴν ἀκήκοεν, ἐκ τῆς σεβασμίας Εἰκόνος Σου, τὴν ἴασιν βραβεύουσαν, τούτῳ τῆς ψυχῆς καὶ τοῦ σώματος˙ ὅθεν ἐξανέστη, εὐθέως καὶ σκιρτῶν ὥσπερ δορκάς τὸ ὑπὲρ ἔννοιαν θαῦμά Σου, τρανῶς διεκήρυττε.
Δόξα. Καὶ νῦν. Ἦχος πλ. β΄.
Δεῦτε ψυχικῶς ἀγαλλόμενοι, ὕμνον τῇ Παρθένῳ βοῆσωμεν, καὶ τὴν Αὐτῆς σεβασμίαν Εἰκὸνα χείλεσιν ἁγνοῖς προσκυνὴσωμεν λέγοντες· Χαῖρε ἡ Πολιοῦχος καὶ Προστάτις τῶν Κυθηραίων˙ Χαῖρε ἡ τῶν ἐν λύπαις χαρά, καὶ τῶν νοσούντων ἡ ἵασις˙ Χαῖρε ἡ Νῆσον πᾶσαν ἀεὶ εὐεργετοῦσα, καὶ δυσχερῶν καὶ κινδύνων ἀεὶ διασώζουσα. Μὴ διαλείπῃς ἱκετεύειν Χριστὸν τὸν Θεόν, ὑπὲρ ἡμῶν Θεοτόκε δεόμεθα, τῶν Σὲ Προστάτιν εἰδότων, καὶ ἐλπίδα ἀκαταίσχυντον.

Σάββατο 17 Σεπτεμβρίου 2016

Akathist to Saint Seraphim Rose of Platina

Kontakion 1 
Chosen vessel of Christ, Blessed Father Seraphim, we offer to thee a song of thanksgiving and praise, as we contemplate thy God-pleasing activity and sacrifice. As you now behold the risen Lord, on His throne of glory, you intercede for our pitiful generation. Wherefore we sinners cry out:
Rejoice, Holy Father Blessed Seraphim, radiant lamp of Christ illuminating the last times!
Ikos 1 
During thy earthly sojourn you traded the corruptible riches of a dying world for the inexpressible, infinite riches of the Heavenly King. Renouncing all ties to the earth you sought to acquire the mind and faith of the Holy Fathers of the Orthodox Church, and transmit this grace unto the salvation of many. Honoring thy exploits we praise thee thusly:
Rejoice, seeker of the Truth above all else!
Rejoice, thou who rejected the many temptations of the wide path to perdition!
Rejoice, thou who confessed the Lord Jesus Christ before the world!
Rejoice, thou who exposed the subtle snares of the enemy!
Rejoice, thou who sought the grace and illumination of the Kingdom within!
Rejoice, thou who renounced the created and sought the Uncreated Light!
Rejoice, Holy Father Blessed Seraphim, radiant lamp of Christ illuminating the last times!
Kontakion 2 
Seeing the delusion and folly that passes as the wisdom of this world, you chose the way of Christ and became truly wise. And like a modern Blessed Augustine, you then sought to understand the mystery of the Kingdom of God and the kingdom of man. And desiring His Kingdom, we sing with you to him:
Alleluia!
Ikos 2 
Having avoided the dread abyss of apostasy you raised the cry of salvation unto a thirsty world. Answering to your call we sing to thee:
Rejoice, thou who made clear the path of salvation to darkened modern man!
Rejoice, humble servant who followed Tradition as it was handed down to thee!
Rejoice, philosopher who saw history rest in God's hand!
Rejoice, repentant heart that sought forgiveness of sins!
Rejoice, venerator of Orthodox monarchs!
Rejoice, thou who exposed the error of God-rejecting humanity!
Rejoice, Holy Father Blessed Seraphim, radiant lamp of Christ illuminating the last times!
Kontakion 3 
Finding thyself with a incurable illness in thy youth, you entreated the Holy Mother of God for healing to have time to produce fruit for her Holy Son. And because you found that mercy, we sing to the Lord Jesus Christ:
Alleluia!
Ikos 3 
Having sought ascetic labor as a healing from sin, you have been exalted from on high. You now plead to the Eternal Judge of mankind for your spiritual children and for all who cry to you such things as these:
Rejoice, thou who was purified by sufferings!
Rejoice, thou who sought mercy from the Mother of God to do her Son's work!
Rejoice, thou who sought to walk the narrow path that leads to life!
Rejoice, thou who, unlike the lawyers of old, helped others to walk that path!
Rejoice, thou who shone with the radiance of the Kingdom of Heaven!
Rejoice, tho who humbly accepted your place in the succession of the righteous which was allotted thee by the Holy Trinity!
Rejoice, Holy Father Blessed Seraphim, radiant lamp of Christ illuminating the last times!
Kontakion 4
Having been born in a land separated from the saving truth of Orthodoxy, you labored to present to the west Holy Saints of its own as a lamp out of error. And we, benefitting from thy labors, join the hymn to the Holy Trinity by singing:
Alleluia!
Ikos 4
Having witnessed in thy youth the modern wonderworker, St. John Maximovitch of San Francisco, saving souls like a modern St. Martin of Tours, you followed his example by thy love for the saints of the west. Rejoicing in their light we cry:
Rejoice, thou who glorified God's saints such as St. Gregory of Tours!
Rejoice, thou who followed the path such as St. Herman of Alaska!
Rejoice, thou who indicated the way into the Kingdom of Heaven for many such as St. Innocent!
Rejoice, native born holy vessel such as St. Peter the Aleut!
Rejoice, light to new lands such as St. John Maximovitch!
Rejoice, holy guardian of the Sacred such as Father Gerasim of Alaska!
Rejoice, Holy Father Blessed Seraphim, radiant lamp of Christ illuminating the last times!
Kontakion 5
Seeing many around thee fall into the errors of both the left and right, thou resolved to follow the blessed Royal middle path that leads to the Kingdom of Truth. And we, attempting to follow thy steps, praise the Lord with this song:
Alleluia!
Ikos 5
Desiring to understand how one can remain faithful to Christ in a time when the love of many has gone cold, you found that only suffering endured with pain of heart for Christ's sake leads to salvation. And we, groaning with sufferings cry out:
Rejoice, pastor who taught in word and deed!
Rejoice, true Christian who took up his cross and followed Christ!
Rejoice, teacher who learned from the Saints!
Rejoice, exponent of spiritual sobriety!
Rejoice, thou who condemned the errors of compromise!
Rejoice, man of understanding who rebuked the modern Pharisees!
Rejoice, Holy Father Blessed Seraphim, radiant lamp of Christ illuminating the last times!
Kontakion 6

Παρασκευή 16 Σεπτεμβρίου 2016

АКАТИСТ НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

Кондак 1

Дойдете, христоименни люде, да съставим похвала на честния Кръст, на който Христос, Царят на славата, като простря ръце, ни възведе в първото блаженство, от което отпаднахме, прелъстени от змията. А ти, о, пресвети Кръсте, като имаш присъщата на тебе сила на Разпнатия Христос, спасявай ни и запазвай от всякакви беди, нас, които с любов ти зовем: Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Икос 1

Ангелските ликове като Божии служители, стоящи около Кръста, прославят доброволното страдание на Жизнодателя Христос. А ние, избавени от вечна смърт чрез Неговите страдания, като подражаваме на горните сили, радостно зовем:
Радвай се, Кръсте, защото на тебе Христос, нашият Бог, доброволно прострял ръце, извърши нашето спасение; радвай се, защото чрез разпнатия на тебе Христос престъплението на Адам и Ева, прострели ръце към забраненото дърво, се изглади.
Радвай се, защото чрез издигнатия на тебе като престъпник Законодател древната клетва бе потъпкана; радвай се, защото чрез извършеното на тебе странно тайнство човешкият род се избави от смърт и тление.
Радвай се, защото чрез Пострадалия и Умрял на тебе жилото на смъртта се съкруши; радвай се, защото чрез Неговите страдания Бог се примири с човеците.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 2

Като видя падналите човеци, Господи, Ти се въплъти и доброволно претърпя кръст и смърт за нашия род, за да избавиш от вечна смърт изповядващите Те като Син Божий и пеещи Ти: Алилуия.

Икос 2

Човешкият разум не може да постигне великата тайна на Твоето въплъщение, Христе, и на Твоето доброволно страдание за нас: как Ти, безстрастният Бог, си претърпял кръстна смърт като човек, и това оръдие на Твоята смърт си направил извор на живот и спасение за всички, благочестиво вярващи в Тебе и хвалебно възпяващи:
Радвай се, Кръсте, на който се извърши тайнството, предопределено от векове; радвай се, защото на тебе стана нашето изкупление, многоразлично описано в образи и сенки.
Радвай се, защото умрелият на тебе Жизнодател източи кръв и вода, с които се умиват нашите грехове; радвай се, защото с капките от Неговата пресвета кръв се очистват греховните струпеи от душите ни.
Радвай се, Кръсте, възжелан от християните като дърво на живота сред Божия рай; радвай се ти, който умно ни храниш с плодовете на безсмъртието и ободряваш с надежда за вечен живот нашето малодушие.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 3

Твоят Кръст, макар и видимо дърво, е облечен с Божествена сила и вещественото на този свят умно извършва чудото на нашето спасение, като ни подбужда да Ти пеем: Алилуия.

Икос 3

Като имаме пред очите си пресветия Кръст, със светолепно поклонение го почитаме заради разпнатия на него Спасител Христос, целуваме го и зовем:
Радвай се, Кръсте, прославен от Христовото послушание и страдание; радвай се, възвеличен от издигането на тебе на Сина Божий, Който издигна целия род от Адамовото падение.
Радвай се, защото чрез сбъдналото се на тебе страшно тайнство земята се ужаси и затрепери сякаш искаше да погълне законопрестъпните; радвай се, защото от заклания на тебе Агнец Божий храмовата завеса се раздра и ветхозаветната жертва престана.
Радвай се, Кръсте, защото чрез разпадналия се под тебе камък коравосърдечният еврейски род поради неверие отпадна от Бога и се лиши от благодатта на свещенството и царството; радвай се, защото чрез помрачилото се слънце в Христовото страдание нощта на многобожието премина и възсия светлината на вярата.
Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 4

Дишащи буря от злоба и движени от завист, иудейските първосвещеници скриха в земята Твоя Кръст, Христе Боже, за да не бъде изобличение на тяхното безумие. Но той като скъпо съкровище възсия от недрата на земята, намерен по усърдието на благочестивата царица Елена и явен за радост на целия свят, с богоприятна песен: Алилуия.

Σάββατο 10 Σεπτεμβρίου 2016

Χαιρετισμοί Νεομ. ΝΙΚΟΛΑΟΥ, ΙΩΑΝΝΟΥ καί ΣΤΑΜΑΤΙΟΥ τῶν Σπετσῶν

Ποίημα Ἀρχιμ. Νικοδήμου Ἀεράκη
Κοντάκιον. Ἦχος πλ. δ΄. Τῇ Ὑπερμάχῳ στρατηγῷ.
Τοὺς Νεομάρτυρας Σπετσῶν ἀνευφημήσωμεν, ἐν ἐγκωμίοις καὶ ᾠδαῖς οἱ ἑορτάζοντες, τὸ μαρτύριον αὐτῶν ἐν τῇ νήσῳ Χίῳ· τὸν Νικόλαον ὁμοῦ σὺν τοῖς ὁμαίμοσιν, Ἰωάννῃ Σταματίῳ τε τιμήσωμεν, ἀνακράζοντες·
Νεομάρτυρες χαίρετε.
γγελοι σὺν ἀνθρώποις, ἀγαλλόμενοι θείως, ὑμνοῦσι τῶν Σπετσῶν θείους γόνους (ἐκ γ΄)·Νικόλαον Σταμάτιόν τε, καὶ Ἰωάννην τοὺς εὐκλεεῖς Μάρτυρας, ἐνθέοις ἐγκωμίοις καὶ ἡμεῖς τιμήσωμεν λαμπρῶς βοῶντες·
Χαίρετε, Ἅγιοι Νεομάρτυρες·
χαίρετε,  ἔνδοξοι Χριστομάρτυρες.
Χαίρετε, προστάται Σπετσῶν οὐρανόσταλτοι·
χαίρετε,  ἐνδόξων Μαρτύρων οἱ πρόβολοι.
Χαίρετε, θεοφώτιστοι τῶν Μαρτύρων μιμηταί·
χαίρετε,  θεοκίνητοι ἀσεβούντων τιμηταί.
Χαίρετε, Ἐκκλησίας θαυμαστοὶ Ἀθλοφόροι·
χαίρετε,  ἀντιχρίστων ἐλεγκταὶ χριστοφόροι.
Χαίρετε, πιστῶν θεοδώρητα πρότυπα·
χαίρετε,  ἐνθέων προγόνων ἀντίτυπα.
Χαίρετε, δι’ ὧν ὁ Χριστὸς ἐδοξάσθη·
χαίρετε, δι’ ὧν ἡ Ἑλλὰς ἐτιμήθη.
Νεομάρτυρες χαίρετε.
Βλέποντες οἱ ἐν Σπέτσαις, τῶν Ἁγίων τὴν δόξαν, φασὶ πρὸς τὸν Χριστὸν εὐγνωμόνως· τῶν Μαρτύρων Σου ἡ προσφορά, ἐνισχύει τὴν πίστιν ἡμῶν Κύριε, τῶν πόθῳ Σε τιμώντων, καὶ ψαλλόντων Σοι ἀπαύστως οὕτως·
Ἀλληλούϊα.
Γνώμην ἔχοντες μίαν, ὡμολόγουν ἐνθέως, Χριστὸν ἐν παῤῥησίᾳ οἱ θείοι, καὶ ἐν ζήλῳ θερμῷ, τὸν τῶν Μαρτύρων ἐπεπόθησαν θάνατον, διὸ ἐν οὐρανοῖς στεφθέντες, ἐν γῇ ἀκούουσι ταῦτα·
Χαίρετε, πολλῶν ἀθλουμένων μύσται·
χαίρετε,  πιστῶν πρὸς Χριστὸν οἱ δεῖκται.
Χαίρετε, Ἐκκλησίας Σπετσῶν καλλωπίσματα·
χαίρετε,  Ὀρθοδόξων πιστῶν τὰ σεβάσματα.
Χαίρετε, οἱ ἀναβάντες τὴν οὐράνιον κλίμακα·
χαίρετε,  οἱ καταδείξαντες πιστοῖς θείαν γέφυραν.
Χαίρετε, Νεομαρτύρων πολυθαύμαστον κλέος·
χαίρετε,  θεομαχούντων ἀνερμήνευτον δέος.
Χαίρετε, οἱ τὸν Λόγον Θεοῦ ἀγαπήσαντες·
χαίρετε,  οἱ τὴν πίστιν Χριστοῦ ἀναδείξαντες.
Χαίρετε, ἀθέων νικήσαντες πλάνην·
χαίρετε,  Κυρίου κηρύξαντες πίστιν.
Νεομάρτυρες χαίρετε.
Δύναμιν τοῦ Σωτῆρος, ἐπεζήτησαν ζήλῳ, οἱ Μάρτυρες εἱρκτῇ δεδεμένοι, ἀποστείλαντες Πλάτωνι, τῷ τῆς Χίου Ἀρχιερεῖ, τὴν αὐτῶν ἐξαγόρευσιν, μετέλαβον τῶν Ἀχράντων Μυστηρίων, ψάλλοντες τό·
Ἀλληλούϊα.

Τετάρτη 24 Αυγούστου 2016

АКАТИСТ НА СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ НЕОФИТ

, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ·WEDNESDAY, 29 JUNE 2016
  Кондак 1.
Избрани проповедници на невинния Агнец, за нас заклан – Христос Бог, преславни апостоли Петре и Павле, вие със своето богопознание целия свят осветихте и с благодатни води обилно го напоихте. И сега с любов погледнете на ония, които усърдно почитат вашата памет; изпълнете ни с духа на премъдростта, а сърцата ни във вярата утвърдете, та непрестанно да ви възнасяме благодарност и с умиление да казваме: Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  
Икос 1.
Блажени апостоли Петре и Павле, вие на земята се показахте като ангели - благовестници, бяхте повикани на апостолска служба от самия Виновник на нашето спасение, Господ Иисус Христос, вие цялата земя преминахте като проповядвахте на евреите и на езичниците Христа Разпнатия – Божия Сила и Божия Премъдрост. Затова и ние, осветени от светостта на вашето учение, със сърца и устни възгласяме към вас така: Радвайте се, звезди светозaрни, които от Изток засветихте и на всички хора пътят към Христос показвате! Радвайте се, непоколебими стълбове и твърдини на Христовата Църква! Радвайте се, понеже от Христос сте приели властта да свързвате и развързвате нашите грехове! Радвайте се, понеже с вашите свети послания ни призовавате към вярата и надеждата в Бога! Радвайте се, понеже с вашия живот оставихте пример за онези, които грешат, и да се обърнат! Радвайте се, понеже с думи и дела ни показахте възвишеността на истинската любов! Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  
Кондак 2.
Апостоле Петре, Господ, когато те видя на Галилейското море, където заедно с твоя брат Андрей хвърляхте мрежи в морето, ви рече: „Елате с мене и ще ви направя ловци на хора”. И вие в този час оставихте мрежите и тръгнахте след Него. Затова, красота на Вселенската Църква, със своето молитвено застъпничество, направи да бъдем бързи в извършването на Божиите заповеди и да отхвърляме греха, бидейки младенци за злото, всички да достигнем състояние на мъж съвършен, като пеем на Бога: Алилуия!  
Икос 2.
Божественият разум те просветли, Павле, избран съсъд Божий, когато ти с голямо ревност за бащините предания, бързаше към Дамаск да гониш Христовата Църква. Тъкмо тогава внезапно те освети светостта на славата Господня и дойде глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш?” А ти, като ослепя телесно, с духът си съзря силата и славата на разпнатия Христос, Който тъмнината освети и с любов изгради Своята Църква. Това твоя дух заплени и ти с покаяние послушно рече: „Господи, какво искаш да направя?” След това, като прие призива на апостолството от самия Господ и като се кръсти с вода и Дух от блажения Ананий, ти по чуден начин стана избран благодатен съд и немълчалив свидетел на нашия Спасител, от Когото научаваме да ти възгласяме така: Радвай се, светлост на Църквата, която по чуден начин от Неизказаната Светост е запалена, за да осветява пътя на езичниците! Радвай се, защото в живота ти по чуден начин знаци на силата Божия са се проявили и така устата на непокорните завинаги си затворил! Радвай се, избран съсъде, който себе си смирено си нарекъл най-малък между апостолите и пръв между грешниците! Радвай се, защото като херувим тайновидец дори до третото небе с вяра и любов си се въздигнал! Радвай се, защото като огнен серафим, заради ревността към Бога, си бил непрестанно измъчван и гонен! Радвайте се, Петре и Павле, гръмогласни тръби на благовестието, които разрушихте основите на стария свят, като на втори Йерихон! Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  
Кондак 3.
Силата на Всевишния, която се в слабост разпознава, се изля над тебе Павле, диаманте на вярата, като благодат върху благодат, защото истината си казал, когато си възкликнал: “Всичко мога с Иисус Христос, Който власт ми дава“. И наистина си проповядвал Евангелието с проявлението на Духа и силата, като си творил големи и неизразими дела, славни и пречудни. Така езичниците се учеха на богопознание, твърдите си сърца в елея на милосърдието потапяха и всички пръснати овце отвсякъде се сбраха със стадото на Единия Пастир и се научиха изкусно да му пеят: Алилуия! 
 Икос 3.
Като имаше смела любов към Господа, ти – апостоле Петре, си тръгнал по развълнуваните води като по суша. Но като се уплаши от съмнението, започна да потъваш, но все пак не си потънал в морската шир, защото към Спасителя си обърнал ръце и очи, като си Му се молил от дълбочината на сърцето: Господи, спаси ме! И в този час протегнатата ти за помощ ръка е хванал Христос, Спасителя наш. Така и ние в тази земна долина, заплашвани от опасности и в битките със страстите потопени, обръщаме очи към тебе, който към тихото пристанище ни водиш и с благодарност ти възгласяме така: Радвай се, скъпоценен камък на вярата, защото от Крайъгълния Камък си избран и утвърден! Радвай се, храме на Светия Дух, защото от него с различни дарове си прекрасно украсен! Радвай се, простодушен рибарю, изпълнен с Божията мъдрост, на която никой от хората не може да се противи! Радвай се, очевидецо на Божията сила, защото от Господа навеки си прославен повече от всички царе и славни хора на земята! Радвай се, светило неугасимо, равно на апостол Павел ! Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  
Кондак 4.

АКАТИСТ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Кондак 1
На избраните угодници Божии, на всички светии, просияли от века по целия свят и приели венците на славата в Небесата, принасяме похвално пение. Като имате голямо дръзновение пред Господа, освободете ни от всякакви беди, та хвалебно да ви призовем: радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.
Икос 1
Ангелският събор, намален поради падението на гордите ангели, но възпълван от вас, всички светии, светло тържествува в деня на вашата памет, и цялата вселена свиква за духовно веселие. Подражавайки на ангелите, ние с радост ви зовем:
Радвайте се, светии, от века предузнати от Бога и определени за слава небесна; радвайте се, от всички родове, места и времена избрани за служение на Господа.
Радвайте се вие, които с подвизи на благочестие оправдахте своето избиране; радвайте се, понеже с примера на вашите добри дела ни показвате правия път към Небето.
Радвайте се, вие, които преди писания Божи закон, по закона на съвестта праведно живяхте; радвайте се, вие, които под сянката на закона живота си благочестиво завършихте.
Радвайте се, вие, които в новата благодат светло просияхте с добродетели; радвайте се, задето в тези последни времена Богу благоугодихте и награда с първите получихте.
Радвайте се вие, които от земните скърби преминахте в небесния покой; радвайте се вие, които се удостоихте със съзерцание на неизразимата слава Божия.
Радвайте се, вие, които с безплътните ликове непрестанно възхвалявате Пресветата Троица; радвайте се, че винаги Я молите за всички, които ви почитат.
Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.
Кондак 2
Православната Христова Църква, виждайки многочислените ликове на светиите, които като прекрасни райски цветя я украсяват, светло почита тяхната памет и величае Пречистата Божия Майка заедно с Родения от нея Христос Бог, като Му пее хвалебна песен: Алилуя.
Икос 2
Свети угодници Божии, изпросете от Господа просвещение за нашия разум, та отхвърляйки земните пристрастия, да възнесем сърцата и мислите си към наследените от вас и обещани на нас райски селения, и да ви пеем радостно:
Радвайте се, старозаветни праотци и патриарси, родоначалници по плът на Христа, Сина Божий; радвайте се, понеже с Божието благословение вашите родове се преумножиха като звезди небесни.
Радвайте се, вие, които сред мрака на древното беззаконие вашата права вяра в истинския Бог съхранихте; радвайте се, вие, които с надежда очаквахте обещания Изкупител.
Радвайте се, защото от вашия пламък възсия пре-светлата свещ – Богородица Мария; радвайте се, защото от нея се роди Победителят на смъртта и ада.
Радвайте се вие, които чрез вярата в идващия Христос спасение приехте; радвайте се, че така вместо древното проклятие, благословение получихте.
Радвайте се, вие, които и в ада Христовото пришествие очаквахте; радвайте се, вие, които от адските мъки бяхте от Него избавени.
Радвайте се вие, които на небесата със слава бяхте възведени; радвайте се, затова че заедно с ангелските ликове във вечните обители на небесния Отец бяхте поселени.
Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.
Кондак 3
Осенени със силата на Всевишния, о светии, вие дръзновено се опълчихте против началствата и властите на поднебесната злоба и побеждавайки техните коварства, добре завършихте всички ваши добри начинания, като възпявахте всесилния Човеколюбец Бог: Алилуя.
Икос 3
Свети пророци, като имате преславни обители в дома на небесния Отец и се просвещавате от вечно-съществуващата светлина на Божието лице, вие наистина се наслаждавате на неизказано блаженство заедно с всички светии; а ние, земните, желаейки да бъдем също нему причастни, ви възпяваме така:
Радвайте се, свети пророци, още преди раждането си от Бога избрани; радвайте се, вие, които вярно се потрудихте за Него преди Христовото въплъщение.
Радвайте се, вие, които още от младенческа възраст с благодатта на Светия Дух бяхте осветени; радвайте се, вие, пратени от Господа да вразумявате заблудените синове Израилеви.
Радвайте се, вие, които предвъзвестихте славното Христово раждане от Девата; радвайте се, звезди, предхождащи пришествието на истинското Слънце.
Радвайте се, дръзновени изобличители на законопрестъпните царе Израилеви; радвайте се, вие, които всяко човешко беззаконие с меча на словото Божие безпощадно посякохте.
Радвайте се, верни раби Господни, всяка Негова заповед изпълнили; радвайте се, неустрашими вестители на истината пред властите.
Радвайте се, вие, които много скърби в света претърпяхте; радвайте се, задето с всички избраници тържествувате на небесата във вечна слава.
Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.
Кондак 4

Acatistul Domnului nostru Iisus Hristos

Condac 1: Glasul al 8-lea:
Apărătorule cel mai mare și Doamne, Biruitorul iadului, izbăvindu-ne de moartea cea veșnică, cele de laudă aducem Ție noi, robii Tăi și zidirea Ta. Ci, ca Unul ce ai îndurări nenumărate, de toate nevoile ne izbăvește pe noi, care-Ți cântăm: Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-ne!
Icos 1:
Făcătorule al îngerilor și Doamne al puterilor, deschide-mi mie, nepriceputului, mintea și limba, spre lauda preacu­ratului Tău nume, precum ai deschis auzul și limba celui surd și gângav de demult, ca să grăiesc și eu acestea:
Iisuse preaminunate, mirarea îngerilor;
Iisuse preaputernice, izbăvirea strămoșilor;
Iisuse preadulce, slava patriarhilor;
Iisuse preaslăvite, tăria ocârmuitorilor;
Iisuse preaiubite, plinirea prorocilor;
Iisuse preaminunate, întărirea mucenicilor;
Iisuse prealine, bucuria călugărilor;
Iisuse preamilostive, dulceața preoților;
Iisuse preaîndurate, înfrânarea pustnicilor;
Iisuse preadulce, bucuria cuvioșilor;
Iisuse preacurate, mintea cea întreagă a celor curați cu fecioria;
Iisuse cel mai înainte de veci, mântuirea păcătoșilor;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!
Condac 2:
Văzând, Doamne, pe văduva care plângea foarte și, precum atunci, milostivindu-Te, ai înviat pe fiul ei pe care îl ducea să-l îngroape, așa înviază și sufletul meu cel omorât cu păcatele, Iubitorule de oameni, și Te milostivește spre mine, care-ți cânt: Aliluia!
Icos 2:
Înțelesul cel greu de pătruns, căutând Filip să-l înțeleagă, grăia: Doamne, arată nouă pe Tatăl. Iar Tu ai zis către dânsul: Atâta vreme ai fost cu Mine și n-ai cunoscut că Tatăl este întru Mine și Eu întru Tatăl? De aceea, Ție, Celui ce ești necuprins, cu frică Îți grăim:
Iisuse, Dumnezeule cel mai înainte de veci;
Iisuse, Împăratul cel preaputernic;
Iisuse, Stăpânul cel îndelung-răbdător;
Iisuse, Mântuitorul cel preamilostiv;
Iisuse, Păzitorul meu cel preabun;
Iisuse, curățește păcatele mele;
Iisuse, ridică fărădelegile mele;
Iisuse, iartă nedreptățile mele;
Iisuse, Nădejdea mea, nu mă lăsa pe mine;
Iisuse, Ajutorul meu, nu mă lepăda pe mine;
Iisuse, Ziditorul meu, nu mă uita pe mine;
Iisuse, Păstorul meu, nu mă pierde pe mine;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!
Condac 3:
Iisuse, Care ai îmbrăcat cu putere de sus pe apostolii Tăi, care ședeau în Ierusalim, îmbracă-mă și pe mine, cel golit de toate faptele cele bune, cu căldura Duhului Tău celui Sfânt, și-mi dă să-Ți cânt cu dragoste: Aliluia!
Icos 3:
Iisuse, Cel ce ai mulțime de îndurări, Care ai chemat pe vameși și pe păcătoși și pe cei necredincioși, nu mă trece cu vederea acum pe mine, cel asemenea lor; ci, ca niște mir de mult preț, primește cântarea aceasta:
Iisuse, puterea cea nebiruită;
Iisuse, mila cea fără de sfârșit;
Iisuse, frumusețea cea prealuminată;
Iisuse, dragostea cea nebiruită;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu celui viu;
Iisuse, miluiește-mă pe mine, păcătosul;
Iisuse, auzi-mă pe mine, cel zămislit întru fărădelegi;
Iisuse, curățește-mă pe mine, cel născut în păcate;
Iisuse, învață-mă pe mine, netrebnicul;
Iisuse, luminează-mă pe mine, întunecatul;
Iisuse, curățește-mă pe mine, întinatul;
Iisuse, scoate-mă pe mine, desfrânatul;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!
Condac 4:
Vifor de gânduri îndoielnice având înăuntru, Petru se afunda; iar văzându-Te, Iisuse, fiind cu trup și umblând pe apă, Te-a cunoscut pe Tine Dumnezeu adevărat și, primind mâna Ta cea mântuitoare, a zis: Aliluia!
Icos 4:
Auzit-a orbul, Doamne, că Tu treci pe cale și a strigat: Iisuse, Fiul lui David, miluiește-mă; și chemându-l i-ai deschis ochii. Luminează cu mila Ta și ochii cei cugetători ai inimii mele, ai celui ce grăiesc:
Iisuse, ziditorul celor de sus;
Iisuse, răscumpărătorul celor de jos;
Iisuse, pierzătorul celor de dedesubt;
Iisuse, înfrumusețătorul făpturilor;
Iisuse, mângâierea sufletului meu;
Iisuse, luminătorul minții mele;
Iisuse, veselia inimii mele;
Iisuse, sănătatea trupului meu;
Iisuse, Mântuitorul meu, mântuiește-mă;
Iisuse, luminătorul meu, luminează-mă;
Iisuse, izbăvește-mă de tot chinul;
Iisuse, mântuiește-mă pe mine, nevrednicul;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!
Condac 5:
Precum ne-ai răscumpărat pe noi de demult din blestemul Legii cu sângele cel izvorâtor din Dumnezeu, Iisuse, așa ne scoate și din lanțurile cu care șarpele ne-a împiedicat, prin patimile cele trupești, prin îndemnările spre desfrânare și prin trândăvia cea rea, pe cei care-ți cântăm: Aliluia!
Icos 5:
Văzând pruncii evreilor în chip omenesc pe Cel ce a zidit pe om cu mâinile și, cunoscându-L pe El a fi Stăpânul, s-au nevoit cu stâlpări a-I plăcea Lui, strigând: Osana! Iar noi aducem Ție cântare, grăind:
Iisuse, Dumnezeul cel adevărat;
Iisuse, Fiul lui David;
Iisuse, Împăratul cel preaslăvit;
Iisuse, Mielul cel nevinovat;
Iisuse, Păstorul cel prealuminat;
Iisuse, păzitorul prunciei mele;
Iisuse, îndreptătorul tinereților mele;
Iisuse, lauda bătrâneților mele;
Iisuse, nădejdea cea de la moartea mea;
Iisuse, viața mea de după moarte;
Iisuse, liniștea mea la judecata Ta;
Iisuse, dorirea mea, nu mă rușina pe mine atuncea;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!
Condac 6:
Vestirea și graiurile propovăduitorilor celor de Dumnezeu purtători plinind-o, Iisuse, pe pământ Te-ai arătat și cu oamenii ai viețuit, Cel ce ești neajuns, și durerile noastre le-ai ridicat, de unde, cu rănile Tale noi tămăduindu-ne, ne-am deprins a-Ți cânta: Aliluia!
Icos 6:

Rsărit-a în lume lumina adevărului Tău și s-a izgonit înșelăciunea cea diavolească, Mântuitorul nostru, că idolii nerăbdând tăria Ta au căzut, iar noi dobândind mântuire, mulțumire Îți aducem, cântând așa:
Iisuse, adevărul cel ce izgonești înșelăciunea;
Iisuse, lumina cea mai presus de toate luminile;
Iisuse, Împărate, întăritorul tuturor tăriilor;
Iisuse, Dumnezeule, Cel ce petreci întru milă;
Iisuse, pâinea vieții, satură-mă pe mine, cel flămând;
Iisuse, izvorul înțelepciunii, adapă-mă pe mine, cel însetat;
Iisuse, veșmântul cel de veselie, îmbracă-mă pe mine, cel întinat;
Iisuse, acoperământul cel de bucurie, acoperă-mă pe mine, nevrednicul;
Iisuse, dătătorul celor care cer, dă-mi să plâng pentru păcatele mele;
Iisuse, Cel ce afli pe cei care Te caută, află și sufletul meu;
Iisuse, deschizătorul celor ce bat, deschide inima mea cea ticăloasă;
Iisuse, răscumpărătorul păcătoșilor, curățește fărădelegile mele;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!
Condac 7:
Vrând să descoperi taina cea ascunsă din veac, ca un miel spre junghiere Te-ai adus, Iisuse, și ca o oaie fără de glas înaintea celor ce o tund, și ca un Dumnezeu din morți ai înviat și cu slavă la ceruri Te-ai înălțat și ne-ai ridicat pe noi, care-Ți cântăm: Aliluia!
Icos 7:
Arătat-a făptură minunată, arătându-Se nouă, Făcătorul; că din Fecioară, mai presus de fire, S-a întrupat și din mor­mânt a înviat, nestricând pecețile, și la apostoli prin ușile încuiate a intrat cu trupul. Drept aceea, minunându-ne, cu credință strigăm:
Iisuse, Cuvântul cel necuprins;
Iisuse, Cuvântul cel nevăzut;
Iisuse, puterea cea neajunsă;
Iisuse, înțelepciunea cea mai presus de cuget;
Iisuse, Dumnezeirea cea de necuprins în scris;
Iisuse, domnia cea nenumărată cu anii;
Iisuse, împărăția cea nebiruită;
Iisuse, stăpânirea cea fără de sfârșit;
Iisuse, tăria cea preaînaltă;
Iisuse, puterea cea veșnică;
Iisuse, Făcătorul meu, miluiește-mă;
Iisuse, Mântuitorul meu, mântuiește-mă;
Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!
Condac 8:
Văzând străină întruparea lui Dumnezeu, să ne înstrăinăm din lumea cea deșartă și mintea spre cele dumnezeiești să o suim, că pentru aceasta Dumnezeu pe pământ S-a pogorât, ca să ne ridice la ceruri pe noi, cei care-I cântăm Lui: Aliluia!
Icos 8:

Δευτέρα 22 Αυγούστου 2016

Ψαλλομένη τῇ 1η Σεπτεμβρίου

Ποίημα Μητροπολίτου Μηθύμνης Ἰακώβου

ΕΙΣ ΤΟΝ ΕΣΠΕΡΙΝΟΝ
    Μετά τόν Προοιμιακόν στιχολογοῦμεν τὴν α΄ στάσιν τοῦ Μακάριος ἀνήρ.  Εἰς δέ τὸ Κύριε ἐκέκραξα ἱστῶμεν στίχους ι΄ καὶ ψάλλομεν Στιχηρὰ Προσόμοια τῆς Ἰνδίκτου δ΄ καὶ τῶν Ἁγίων στ΄.
Τῆς Ἰνδίκτου. Ἦχος α΄. Τῶν οὐρανίων ταγμάτων.
Τῆς αὐτολέκτου καὶ θείας διδασκαλίας Χριστοῦ, τὴν προσευχὴν μαθόντες, καθ᾿ ἑκάστην ἡμέραν βοήσωμεν τῷ Κτίστῃ· Πάτερ ἡμῶν ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς κατοικῶν, τὸν ἐπιούσιον ἄρτον δίδου ἡμῖν, παρορῶν ἡμῶν τὰ πταίσματα. (Δίς).

Ὡς τῶν Ἑβραίων τὰ κῶλα ἐν τῇ ἐρήμῳ ποτέ, ἀπειθησάντων ὄντως Σοὶ τῷ πάντων Δεσπότῃ, ἀξίως κατεστρώθη, οὕτω καὶ νῦν τὰ ὀστᾶ διασκόρπισον τῶν δυσσεβῶν καὶ ἀπίστων Ἀγαρηνῶν ,ψαλμικῶς παρὰ τὸν ᾅδην Χριστέ.

Ὁ ἐν Σιναίῳ τῷ Ὄρει τὰς πλάκας γράψας ποτέ, Αὐτὸς καὶ νῦν ἐν πόλει Ναζαρὲτ κατὰ σάρκα, βιβλίον κατεδέξω προφητικὸν ἀναγνῶναι, Χριστὲ ὁ Θεός· καὶ τοῦτο πτύξας ἐδίδασκες τοὺς λαοὺς, πεπληρῶσθαι τὴν Γραφὴν ἐπὶ Σοί.

Τῶν Ἁγίων. Ἦχος δ΄. Ὡς γενναῖον ἐν Μάρτυσι.
Τὸν Ἀμμοὺν τὸν Διάκονον, Ἀθηνᾶν Ἀντιγόνην τε, Ἐλπινίκην, Μόσχω, Χάϊδω, Χαρίκλειαν, Καλλίστην, Λάμπρω, Πανδώραν ὁμοῦ, Τρωάδα Δωδώνην τε, Ἐρασμίαν, Ἐρατώ, Κλεονίκην καὶ Θάλειαν ἐπαινέσωμεν Μαριάνθην, Εὐτέρπην, Ἀριβοίαν,Ἀκριβῆ καὶ Ἀσπασίαν, ταῖς τῶν ᾀσμάτων τερπνότησι.

Τῶν παρθένων ὁ σύλλογος Ἀφροδίτην Διόνην τε, Πηνελόπην ἅπαντες Θεονύμφην τε, τὴν Μαργαρίταν Σαπφὼ ὁμοῦ, Κλειὼ Κλεοπάτραν τε, Πολυμνίαν, Θεανώ,  Μελπομένην ὑμνήσατε Κοραλίαν τε, Καλλιρρόην ὁμοῦ καὶ Θεανόην, Πολυνίκην, Τερψιχόρην, ἐν ἱεροῖς μελῳδήμασιν.

Ἑρμηνείαν αἰνέσωμεν, Οὐρανίαν ὑμνήσωμεν, Θεοφανίαν ἅμα τε φιλομάρτυρες, Ἀδαμαντίνην, γεραίροντες Χριστὸν τὸν Θεὸν ἡμῶν τὸν καλέσαντα αὐτάς, παρθενίᾳ καὶ αἵματι, πρὸς οὐράνια τῶν Ἁγίων σκηνώματα, πρεσβεύειν ὑπὲρ τῶν ἐν εὐσβείᾳ αὐτὰς τιμώντων καὶ ᾄσμασιν.

῞Ετερα.  Ἦχος ὁ αὐτός. ῎Εδωκας σημείωσιν.
Δεῦτε τὰ μνημόσυνα, ἀθλητριῶν τεσσαράκοντα, εὐσεβῶς νῦν τελέσωμεν· αὗται γὰρ φοιτήσασαι τῷ Ἀμμούν, προσῆλθον μιᾷ τῇ καρδίᾳ καὶ ὡμολόγησαν Χριστὸνἀνδρειοφρόνως καθυπομείνασαι, τὸ πῦρ, σφαγὴν καὶ θάνατον τὸν βιαιότατον ἅπασαι· διὸ νῦν συναπέλαβον τὴν ζωὴν τὴν οὐράνιον.

Ὄντως ἀνεδείχθητε, ὦ τεσσαράκοντα Ἅγιαι, Ἐκκλησίας καυχήματα, Εὐτέρπη,  Χαρίκλεια, Τερψιχόρη, Μόσχω, Σαπφὼ, Οὐρανία, ἀκολουθήσασαι Ἀμμοὺν τοῖς λόγοις, ἔργοις καὶ τοῖς παθήμασι καὶ πᾶσαι αἱ ἀθλήτριαι ἀσκητικῶς συνδεσμούμεναι, διπλῷ στέφει ἐστέφθητε ἐπαξίως, μακάριαι.

Θρᾴκη ἐπαγάλλεται ἁγιασθεῖσα τῷ αἵματι μαρτυρίου, πανένδοξοι, ὑμῶν καὶ πρὸς Κύριον ἀναπέμπει αἶνον· δόξα Σοι, βοῶσα, τῷ αἰωνίῳ Βασιλεῖ, δωρησαμένῳ μοι πλοῦτον ἄσυλον, χορείαν τεσσαράκοντα ἀσκητριῶν καὶ πρὸς ἄθλησιν ὁμοθύμως χωρήσασαν, τοῦ λαβεῖν στέφος ἄφθαρτον.

Δόξα.  Ἦχος πλ. β΄.
Μέγας εἶ, Κύριε, καὶ δεδοξασμένος εἰς αἰῶνας· ἰδοὺ γὰρ ἡ πληθὺς τῶν τεσσαράκοντα παρθένων καὶ ἀσκητριῶν, προσέρχεταί Σοι τῷ μόνῳ Θεῷ, ἐν παρρησίᾳ ὁμολογήσασα, τὴν καλὴν ὁμολογίαν· Κύριε πρεσβείαις τῶν Μαρτύρων Σου, κατάμπεμψον ἡμῖν τὴν ἄφεσιν.

Καὶ νῦν. Τῆς Ἰνδίκτου. Ἦχος πλ. β´. Βυζαντίου.
Ὁ Πνεύματι Ἁγίῳ συνημμένος, ἄναρχε Λόγε καὶ Υἱέ, ὁ πάντων ὁρατῶν καὶ ἀοράτωνσυμπαντουργὸς καὶ συνδημιουργός, τὸν στέφανον τοῦ ἐνιαυτοῦ εὐλόγησον, φυλάττων ἐν εἰρήνῃ τῶν Ὀρθοδόξων τὰ πλήθη, πρεσβείαις τῆς Θεοτόκου καὶ πάντων τῶν Ἁγίων Σου.

Εἴσοδος, Φῶς ἱλαρόν,  Προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ παρόντα Ἀναγνώσματα (δύο τῆς Ἰνδίκτου καὶ ἓν τῶν Ἁγίων).
Προφητείας ᾿Ησαΐου τὸ Ἀνάγνωσμα (61,1-10).
 Πνεῦμα Κυρίου ἐπ᾿ ἐμέ, οὗ ἕνεκεν ἔχρισέ με, εὐαγγελίσασθαι πτωχοῖς ἀπέσταλκέ με, ἰάσασθαι τοὺς συντετριμμένους τὴν καρδίαν, κηρῦξαι αἰχμαλώτοις ἄφεσιν, καὶ τυφλοῖς ἀνάβλεψιν· καλέσαι ἑνιαυτὸν Κυρίου δεκτόν, καὶ ἡμέραν ἀνταποδόσεως τῷ Θεῷ ἡμῶν, παρακαλέσαι πάντας τοὺς πενθοῦντας, δοθῆναι τοῖς πενθοῦσι Σιών  δόξαν ἀντὶ σποδοῦ· ἄλειμμα εὐφροσύνης τοῖς πενθοῦσι, καταστολὴν δόξης, ἀντὶ πνεύματος ἀκηδίας, καὶ κληθήσονται γενεά δικαιοσύνης, φύτευμα Κυρίου εἰς δόξαν. Καὶ οἰκοδομήσουσιν ἐρήμους αἰωνίους, ἐξηρημωμένας τὸ πρότερον· ἐξαναστήσονται καὶ ἀνακαινιοῦσι πόλεις ἐρή­μους, ἐξηρημωμένας ἀπὸ γενεὰς εἰς γενεάν. Καὶ ἥξουσιν ἀλλογενεῖς ποιμαίνoντες τὰ πρόβατά σου, καὶ ἀλλόφυλοι ἀροτῆρες καὶ ἀμπελουργοὶ ὑμῶν. Ὑμεῖς δὲ Ἱερεῖς Κυρίου κληθήσεσθε, λειτουργοὶ Θεοῦ ἡμῶν. ῾Ρηθήσεται ὑμῖν, ἰσχὺν ἐθνῶν κατέδεσθε, καὶ ἐν τῷ πλούτῳ αὐτῶν θαυμασθήσεσθε· ἀντί τῆς αἰσχύνης ὑμῶν τῆς διπλῆς, καὶ ἀντὶ τῆς ἐντροπῆς, ἀγαλλιάσεται ἡ μερὶς αὐτῶν. Διὰ τοῦτο τὴν γῆν αὐτῶν ἐκ δευτέρου κληρονομήσουσι  καὶ εὐφροσύνη αἰώνιος ὑπὲρ κεφαλῆς αὐτῶν. Ἐγὼ γὰρ εἰμι Κύριος, ἀγαπῶν δικαιοσύνην καὶ μισῶν ἁρπάγματα ἐξ ἀδικίας· καὶ δώσω τὸν μόχθον αὐτῶν δικαίοις, καὶ διαθήκην αἰώνιον διαθήσομαι αὐτοῖς. Καὶ γνωσθήσεται ἐν τοῖς ἔθνεσι τὸ σπέρ­μα αὐτῶν, καὶ τὰ ἔκγονα αὐτῶν ἐν μέσῳ τῶν λαῶν· καὶ ὁ ὁρῶν αὐτούς ἐπιγνώσεται αὐτούς, ὅτι οὗτοί εἰσι σπέρμα εὐλογημένον εἰς τοὺς αἰῶνας ὑπὸ Θεοῦ, καὶ εὐφροσύνη εὐφρανθήσονται ἐπὶ Κύριον.

Λευϊτικοῦ τὸ Ἀνάγνωσμα (26,3-10 καὶ ἐκλογή).
Ἐλάλησε Κύριος τοῖς υἱοῖς Ἰσραήλ, λέγων· ἐὰν τοῖς προστάγμασί μου πορεύησθε,  καὶ τὰς ἐντολάς μου φυλάσσησθε, καὶ ποιῆτε αὐτάς, δώσω τὸν ὑετὸν ἐν καιρῷ αὐτοῦ, καὶ ἡ γῆ δώσει τὰ γεννήματα αὐτῆς καὶ τὰ ξύλα τῶν πεδίων ἀποδώσει τὸν καρπὸν αὐτῶν καὶ καταλήψεται ὑμῖν ὁ ἀλοητὸς τὸν τρυγητόν καὶ ὁ τρυγητός καταλήψεται τὸν σπόρον. Καὶ φάγεσθε τὸν ἄρτον ὑμῶν εἰς πλησμονήν καὶ κατοικήσετε μετὰ ἀσφαλείας ἐπὶ τῆς γῆς ὑμῶν καὶ οὐκ ἔσται ὑμᾶς ὁ ἐκφοβῶν· καὶ ἀπολῶ θηρία ἐκ τῆς γῆς ὑμῶν καὶ πόλεμος οὐ διελεύσεται διὰ τῆς γῆς ὑμῶν καὶ πεσοῦνται οἱ ἐχθροὶ ὑμῶν ἐνώπιον ὑμῶν, καὶ διώξονται ἐξ ὑμῶν πέντε ἑκατόν καὶ ἑκατόν ὑμῶν διώξονται μυριάδας. Καὶ ἐπιβλέψω ἐφ᾿ ὑμᾶς καὶ εὐλογήσω ὑμᾶς καὶ αὐξανῶ ὑμᾶς καὶ πληθυνῶ ὑμᾶς καὶ στήσω τὴν διαθήκην μου μεθ᾿ ὑμῶν. Καὶ φάγεσθε παλαιά καὶ παλαιὰ παλαιῶν καὶ παλαιὰ ἐκ προσώπου νέων ἐξοίσετε. Καὶ οὐ βδελύξεται ἡ ψυχή μου ὑμᾶς καὶ ἐμπεριπατήσω ἐν ὑμῖν καὶ ἔσομαι ὑμῶν Θεός καὶ ὑμεῖς ἔσεσθέ μοι λαός. Ἐὰν δὲ μὴ εἰσακούσητέ μου, μηδὲ ποιήσητε τὰ προστάγματά μου ταῦτα, ἀλλὰ ἀπειθήσητε αὐτοῖς καὶ τοῖς κρίμασί μου προσοχθήσῃ ἡ ψυχὴ ὑμῶν, ὥς τε ὑμᾶς μὴ ποιεῖν πάσας τὰς ἐντολάς μου καὶ ἐγὼ ποιήσω οὕτως ὑμῖν. Ἐπιστήσω ἐφ᾿ ὑμᾶς τὴν ἀπορίαν καὶ σπερεῖτε διακενῆς τὰ σπέρματα ὑμῶν καὶ ἔδονται τοὺς πόνους ὑμῶν οἱ ὑπεναντίοι ὑμῶν. Καὶ ἐπιστήσω τὸ πρόσωπόν μου ἐφ᾿ ὑμᾶς καὶ πεσεῖσθε ἐναντίον τῶν ἐχθρῶν ὑμῶν καὶ διώξονται ὑμᾶς καὶ φεύξεσθε οὐδενὸς διώκοντος ὑμᾶς· καὶ συντρίψω τὴν ὕβριν τῆς ὑπερηφανίας ὑμῶν· καὶ θήσω τὸν οὐρανὸν ὑμῖν ὡς σιδηροῦν καὶ τὴν γῆν ὡσεὶ χαλκῆν. Καὶ ἔσται εἰς κενόν ἡ ἰσχὺς ὑμῶν καὶ ἡ γῆ ὑμῶν οὐ δώσει τὸν σπόρον αὐτῆς καὶ τὰ ξύλα τοῦ ἀγροῦ οὐ δώσει τὸν καρπὸν αὐτῶν. Καὶ ἀποστελῶ ἐφ᾿ ὑμᾶς τὰ θηρία τὰ ἄγρια τῆς γῆς καὶ ἐξαναλώσει τὰ κτήνη ὑμῶν καὶ ὀλιγοστοὺς ποιήσει ὑμᾶς ἐπιπορευομένη μάχαιρα. Καὶ ἔσται ἡ γῆ ὑμῶν ἔρημος καὶ αἱ ἐπαύλεις ὑμῶν ἔσονται ἔρημοι· ὅτι ὑμεῖς ἐπορεύθητε πρὸς μὲ πλάγιοι, κἀγὼ πορεύσομαι πρὸς ὑμᾶς ἐν θυμῷ πλαγίῳ· λέγει Κύριος ὁ Θεός, ὁ ἅγιος Ἰσραήλ.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα (31,10-20).
Γυναῖκα ἀνδρείαν τίς εὑρήσει; τιμιωτέρα δέ ἐστι λίθων πολυτελῶν ἡ τοιαύτη· θαρσεῖ ἐπ’ αὐτῇ ἡ καρδία τοῦ ἀνδρὸς αὐτῆς, ἡ τοιαύτη καλῶν σκύλων οὐκ ἀπορήσει· ἐνεργεῖ γὰρ τῷ ἀνδρὶ εἰς ἀγαθὰ πάντα τὸν βίον. Μηρυομένη ἔρια καὶ λίνον, ἐποίησεν εὔχρηστα ταῖς χερσὶν αὐτῆς. Ἐγένετο ὡσεὶ ναῦς ἐμπορευομένη μακρόθεν, συνάγει δὲ αὐτῆς τὸν πλοῦτον, καὶ ἀνίσταται ἐκ νυκτῶν καὶ ἔδωκε βρώματα τῷ οἴκῳ καὶ ἔργα ταῖς θεραπαίναις· θεωρήσασα γεώργιον ἐπρίατο, ἀπὸ δὲ τῶν καρπῶν τῶν χειρῶν αὐτῆς κατεφύτευσε κτῆμα. Ἀναζωσαμένη ἰσχυρῶς τὴν ὀσφὺν αὐτῆς, ἤρεισε τοὺς βραχίονας αὐτῆς εἰς ἔργον. Ἐγεύσατο, ὅτι καλόν ἐστι τὸ ἐργάζεσθαι καὶ οὐκ ἀποσβέννυται ὁ λύχνος αὐτῆς ὅλην τὴν νύκτα. Τοὺς πήχεις αὐτῆς ἐκτείνει ἐπὶ τὰ συμφέροντα, τὰς δὲ χεῖρας αὐτῆς ἐρείδει εἰς ἄτρακτον. Χεῖρας αὐτῆς διήνοιξε πένητι, καρπὸν δὲ ἐξέτεινε πτωχῷ· οὐ φροντίζει τῶν ἐν οἴκῳ ὁ ἀνὴρ αὐτῆς, ὅταν πού χρονίζῃ· πάντες γὰρ οἱ παρ’ αὐτῇ ἐνδεδυμένοι εἰσί. Διττὰς χλαίνας ἐποίησε τῷ ἀνδρὶ αὐτῆς, ἐκ δὲ βύσσου καὶ πορφύρας ἑαυτῇ ἐνδύματα· περίβλεπτος δὲ γίνεται ὁ ἀνὴρ αὐτῆς ἐν πύλαις, ἡνίκα ἂν καθίσῃ ἐν συνεδρίῳ μετὰ τῶν πρεσβυτέρων καὶ κατοίκων τῆς γῆς. Σινδόνας ἐποίησε, καὶ ἀπέδοτο τοῖς Φοίνιξι καὶ περιζώματα τοῖς Χαναναίοις. Ἰσχὺν καὶ εὐπρέπειαν ἐνεδύσατο καὶ εὐφράνθη ἐν ἡμέραις ἐσχάταις.

Εἰς τὴν Λιτήν, ἰδιόμελα τῶν Ἁγίων. Ἦχος α΄.
Εὐφραίνονται ἐν πόλῳ οἱ χοροὶ τῶν Ἁγίων, Ὅσιοι καὶ Μάρτυρες πανηγυρίζουσι·τεσσαράκοντα γὰρ κόραι, ἀσκήσει καὶ ἀθλήσει λελαμπρυσμέναι, σὺν τῷ διδασκάλῳ αὐτῶν Ἀμμοὺν, τὸν ὄφιν κατεπάτησαν καὶ νικηφόροι εἰσῆλθον εἰς παστάδα οὐράνιον· αὐτῶν πρεσβείαις, Κύριε, τὴν εἰρήνην δώρησαι τῷ κόσμῳ Σου καὶ ταῖς ψυχαῖς ἡμῶν τὸ μέγα ἔλεος.

῏Ηχος β΄.
Δεῦτε, ἅπαντες πιστοί, τὴν μνήμην τῶν Ὁσιομαρτύρων τελέσωμεν· τῇ ἀσκήσει γὰρ ὁσίως ἀγωνισάμεναι, ἄσβεστον ἐτήρησαν τὴν λαμπάδα καὶ φαιδρῶς συνεισῆλθον εἰς νυμφῶνα οὐράνιον· διὸ παριστάμεναι τῷ θρόνῳ τοῦ Παντάνακτος, ἐκτενῶς πρεσβεύουσιν ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

῏Ηχος γ΄.
Εὐφραινέσθω ὁ λαὸς Κυρίου ἐπὶ τῇ μνήμῃ τῶν Ἁγίων· καὶ μεγαλύνθητι ἡ Ἐκκλησία, ἐπὶ τῇ νίκῃ τῶν ἀθληφόρων· πᾶσαν πλάνην γὰρ τῶν εἰδώλων πατήσασαι, τὸν Χριστὸν γενναίως ὡμολόγησαν· οὐ τὸ πῦρ ἐδειλίασαν, οὐ τὸ ξίφος, οὐ πᾶσαν ἄλλην βάσανον· ἔνδον γὰρ τῇ καρδίᾳ αὐτῶν, ἐλάλει ἡ χάρις τοῦ Παρακλήτου· διὸ νομίμως ἀθλήσασαι καὶ στεφανωθεῖσαι, ἱκετεύουσιν ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

῏Ηχος δ΄.
Προσελθόντες ἀδελφοί, κατίδωμεν χορείαν τεσσαράκοντα Παρθένων, καλῶς προβιβασθεῖσαν ὑπὸ διδασκάλου καὶ Διακόνου Ἀμμούν· ὢ τοῦ θαύματος! ὅτι φύσις ἀσθενὴς γενναίως ἀντέστη τοῖς τυράννοις καὶ ὑπέμεινε πᾶσαν θλῖψιν, διὰ τὴν βασιλείαν τῶν οὐρανῶν· αὐτῶν πρεσβείαις, Κύριε, φώτισον τὰς ψυχὰς ἡμῶν.

῏Ηχος πλ. α΄.
Δεῦτε, ἅπαντες πιστοί, τὴν μνήμην τῶν Ἀθληφόρων τιμήσωμεν· τὸν Χριστὸν γὰρ ἀγαπήσασαι καὶ ἀκολουθήσασαι ἀσκητικῶς, ἀθλητικῶς πρὸς Αὐτὸν προσέδραμον, μετὰ τοῦ διδασκάλου Ἀμμούν· ἐξέστησαν ἅπαντες καθορῶντες κόρας ἁπαλάς, ἀνδρείᾳ καὶ καρτερίᾳ κεκοσμημένας, μαρτυρικῶς εἰσερχομένας πρὸς οὐρανόν· Κύριε πρεσβείαις αὐτῶν, ἐλέησον ἡμᾶς.

῏Ηχος πλ. β΄.
Μελωδικῶς εὐφημήσωμεν, πιστοί, τῶν τεσσαράκοντα Παρθένων καὶ Μαρτύρων σήμερον τὴν μνήμην καὶ ἐναρμόνιον μέλος ᾄδοντες εἴπωμεν· χαίρετε Ἀδαμαντίνη, Ἀθηνᾶ, Ἀκριβή, Ἀντιγόνη καὶ Ἀριβοία· χαίρετε Ἀσπασία, Ἀφροδίτη, Διόνη, Δωδώνη, Ἐλπινίκη, Ἐρασμία, Ἐρατώ, Ἑρμηνεία καὶ Εὐτέρπη· χαίρετε Θάλεια, Θεανώ, Θεανόη, Θεονύμφη καὶ Θεοφάνη, Καλλιρρόη, Καλλίστη καὶ Κλειώ, Κλεονίκη, Κλεοπάτρα καὶ Κοραλία· χαίρετε Λάμπρω, Μαργαρίτα, Μαριάνθη, Μελπομένη, Μόσχω, Οὐρανία, Πανδώρα καὶ Πηνελόπη· χαίρετε Πολυμνία, Πολυνίκη, Σαπφώ, Τερψιχόρη καὶ Τρωάς, Χάϊδω καὶ Χαρίκλεια· πάρεστε δὲ μέσον ἡμῶν ἀοράτως, ἀντιδοῦσαι ἡμῖν τὸ τοῦ Κυρίου μέγα καὶ πλούσιον ἔλεος.

Δόξα. Ἦχος πλ. δ΄.
Ἐν ᾠδαῖς ᾀσμάτων, λαοί, τὴν μνήμην τῶν Ὁσιομαρτύρων τελέσωμεν· διὰ πυρὸς γὰρ καὶ πικροῦ θανάτου, ἀθλήσασαι γενναίως ἐνώπιον τῶν τυράννων καὶ καταπλήξασαι τὰ στίφη τῶν ἀθέων, χαροποιήσασαι δὲ τὰ πλήθη τῶν πιστῶν, ἔλαβον τὸν στέφανον παρὰ Χριστοῦ· διὸ παρησίαν ἔχουσαι πρὸς Κύριον, ἐκτενῶς πρεσβεύουσιν ὑπὲρ τῶν τιμώντων τὴν μνήμην αὐτῶν.

Καὶ νῦν,. Θεοτοκίον.  Ἦχος ὁ αὐτός.
Δέσποινα, πρόσδεξαι τὰς δεήσεις τῶν δούλων Σου καὶ λύτρωσαι ἡμᾶς ἀπὸ πάσης ἀνάγκης καὶ θλίψεως.

Εἰς τὸν Στίχον, Στιχηρὸν ἓν ἰδιόμελον τῆς Ἰνδίκτου καὶ ἕτερα τρία τῶν Ἁγίων.
Τῆς Ἰνδίκτου.  Ἦχος β΄.  Κυπριανοῦ.
Θαυμαστὸς εἶ ὁ Θεός, καὶ θαυμαστὰ τὰ ἔργα σου, καὶ αἱ ὁδοί σου ἀνεξιχνίαστοι· πέλεις γὰρ σοφία τοῦ Θεοῦ καὶ ὑπόστασις τελεία καὶ δύναμις συνάναρχός τε καὶ συναΐδιος συνεργία· διὸ παντοδυνάμῳ ἐξουσίᾳ κόσμῳ ἐπεδήμησας, ζητῶν ὃ ἐκάλλυνας πλάσμα, ἀνεκφράστως ἐξ ἀπειράνδρου μητρός, μὴ τραπεὶς τῇ θεότητι, διαθέμενος ὅρους καὶ χρόνους, εἰς σωτηρίαν ἡμῶν ἀναλλοίωτε, διὰ τοῦτό σοι βοῶμεν· Ἀγαθὲ Κύριε, δόξα σοι.

Τῶν Ἁγίων. Ἦχος πλ. α΄. Χαίροις ἀσκητικῶν.
Στ. Θαυμαστὸς ὁ Θεὸς ἐν τοῖς Ἁγίοις Αὐτοῦ.
Χαίροις, ἀθλητριῶν ἡ πληθύς, λελαμπρυσμένη παρθενίᾳ καὶ αἵματι· καλῶς γὰρ κατηχηθεῖσαι ὑπὸ Ὁσίου Ἀμμοὺν, τῇ ἀσκήσει πρῶτον διελάμψατε· Εὐτέρπη, Χαρίκλεια, Οὐρανία καὶ, τῶν τεσσαράκοντα Παρθένων ὁμήγυρις, ἡ παλαίσασα καὶ νομίμως ἀθλήσασα· πάρεστε μέσον, Ἅγιαι, ἡμῶν καταπέμπουσαι τῶν αἰτημάτων τὴν λύσιν, παρὰ Χριστοῦ καὶ τὴν ἄφεσιν, τιμώντων ἐκ πόθου τὴν ὁσίαν ὑμῶν μνήμην, θεομακάριστοι.

Στ. Ὑπομένων ὑπέμεινα τὸν Κύριον καὶ προσέσχε μοι.  
Πάντες οἱ τῶν Ἁγίων χοροὶ, τῶν Ἀσωμάτων στρατιαί τε καὶ τάγματα, ἐξέστησαν, Ἀθλοφόροι, κατανοοῦντες ὑμῶν, τὰς φρικτὰς βασάνους καὶ τὰ σκάμματα, τὸ πῦρ καὶ τὸν σίδηρον, τὰς μαχαίρας καὶ ἕτερα, τὰς μαστιγώσεις, φυλακίσεις καὶ θάνατον, ἃς οἱ κάκιστοι καθ’ ὑμῶν ἐτεκτήναντο· ἃς καὶ καθυπεμείνατε, ἀνδρείως καὶ ἔστητε, ἐν τῇ ἀθλήσει γενναίως, παρὰ Χριστοῦ δυναμούμεναι· Αὐτὸς γὰρ δωρεῖται, τοῖς Αὐτὸν ἠγαπηκόσι, χάριν καὶ δύναμιν.

Στ. Καὶ ἔστησεν ἐπὶ πέτραν τοὺς πόδας μου καὶ κατηύθυνε τὰ διαβήματά μου.
Χαῖρε ἐν Παραδείσῳ Ἀμμούν, ταῖς διδαχαῖς καὶ ἀρεταῖς ὁ σοφώτατος· καλῶς γὰρ ποιμάνας, Πάτερ, τὰς ἀθλητρίας Χριστοῦ, ἀρεταῖς ἐνθέοις καὶ διδάγμασιν, αὐτὰς καθωδήγησας, πρὸς νυμφῶνα οὐράνιον καὶ ἐν νηστείαις, ἀγρυπνίαις καὶ δάκρυσιν,ἐγαλούχησας, ὡς ποιμὴν ἐνθεώτατος· δέχου τοίνυν τὰ ἔπαθλα, χειρὸς τοῦ Παντάνακτος,μετὰ συνάθλων, ὦ Πάτερ, καὶ ἐκδυσώπει τὸν Κύριον, ἡμῖν καταπέμψαι, ἱλασμὸν ἁμαρτημάτων καὶ μέγα ἔλεος.

Δόξα. Τῶν Ἁγίων. Ἦχος πλ. α΄.
Τῶν τεσσαράκοντα γυναικῶν ἀσκητριῶν, Παρθένων καὶ Μαρτύρων, καὶ Διακόνου Ἀμμοὺν τὴν ἐτήσιον μνήμην δεῦτε, πιστοί, τιμήσωμεν· τῷ Χριστῷ γὰρ ἀκολουθοῦσαι πιστῶς, ὡς ἐν τῇ ἀσκήσει, οὕτω καὶ ἐν ἀθλήσει, οὐκ ἠρνήσαντο Αὐτόν· πᾶσαν βάσανον καὶ θλῖψιν ὑπέμειναν· αἱ μὲν δέκα εἰς πῦρ ἐμβληθεῖσαι, αἱ δὲ ὀκτὼ μετὰ τοῦ διδασκάλου αὐτῶν ἀποκεφαλισθεῖσαι· ἕτεραι δὲ δέκα, διὰ ξίφους τελειωθεῖσαι, καὶ ἓξ ὑπὸ μαχαιρῶν, καὶ αἱ λοιπαὶ διὰ σιδήρων πεπυρακτωμένων· στεφηφόροι δὲ ἀνῆλθον εἰς οὐρανοὺς, τῷ ἀθανάτῳ Νυμφίῳ ἐκτενῶς πρεσβεύουσαι, ὑπὲρ εἰρήνης τοῦ κόσμου καὶ σωτηρίας τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Καὶ νῦν. Τῆς Ἰνδίκτου.  Ἦχος ὁ αὐτός. Ἰωάννου Mοναχοῦ.
Σύ, Βασιλεῦ, ὁ ὢν καὶ διαμένων καὶ εἰς αἰῶνας ἀτελευτήτους, δέξαι δυσώπησιν αἰτούντων ἁμαρτωλῶν σωτηρίαν· καὶ παράσχου, Φιλάνθρωπε, τῇ γῇ Σου εὐφορίαν,εὐκράτους τοὺς ἀέρας χαριζόμενος· τῷ πιστοτάτῳ βασιλεῖ συμπολέμει κατὰ ἀθέων βαρβάρων, ὡς ποτὲ τῷ Δαυΐδ· ὅτι ἤλθοσαν οὗτοι ἐν σκηναῖς Σου, καὶ τὸν πανάγιον τόπον ἐμίαναν, Σῶτερ· ἀλλ᾿ Αὐτὸς δώρησαι νίκας, Χριστὲ ὁ Θεός, τῇ πρεσβείᾳ τῆς Θεοτόκου· νίκη γὰρ Σὺ τῶν Ὀρθοδόξων καὶ καύχημα.

Νῦν ἀπολύεις, Τρισάγιον, Ἀπολυτίκια.
Τῆς Ἰνδίκτου. Ἦχος β΄.
Ὁ πάσης Δημιουργὸς τῆς κτίσεως, ὁ καιροὺς καὶ χρόνους ἐν τῇ ἰδίᾳ ἐξουσίᾳ θέμενος,εὐλόγησον τὸν στέφανον τοῦ ἐνιαυτοῦ τῆς χρηστότητός Σου, Κύριε, φυλάττων ἐν εἰρήνῃ τοὺς βασιλεῖς καὶ τὴν πόλιν Σου, πρεσβείαις τῆς Θεοτόκου, καὶ σῶσον ἡμᾶς.
Δόξα. Τῶν Ἁγίων. Ἦχος πλ. α΄. Τὸν συνάναρχον Λόγον.
Ἀθλητῶν αἱ χορεῖαι, δεῦτε συνδράμετε καὶ τεσσαράκοντα κόρας μετὰ Ἀμμοὺν εὐσεβοῦς, μεγαλύνατε λαμπρῶς πανηγυρίζουσαι· ὅτι ἐνήθλησαν στερρῶς, τῇ ἀσκήσει ἐν Χριστῷ, ῥωσθεῖσαι καὶ λαμπρυνθεῖσαι, πρεσβεύουσαι τῷ Κυρίῳ ἐλεηθῆναι τὰς ψυχὰς ἡμῶν.
Καὶ νῦν. Θεοτοκίον. Ἦχος βαρύς.
Χαῖρε κεχαριτωμένη Θεοτόκε Παρθένε, λιμὴν καὶ προστασία τοῦ γένους τῶν ἀνθρώπων· ἐκ Σοῦ γὰρ ἐσαρκώθη ὁ Λυτρωτὴς τοῦ κόσμου· μόνη γὰρ ὑπάρχεις μήτηρ καὶ παρθένος, ἀεὶ εὐλογημένη καὶ δεδοξασμένη· πρέσβευε Χριστῷ τῷ Θεῷ, εἰρήνην δωρήσασθαι πάσῃ τῇ οἰκουμένῃ.

Ἀπόλυσις.

ΕΙΣ ΤΟΝ ΟΡΘΡΟΝ