АКАТИСТ НА СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ НЕОФИТ

, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ·WEDNESDAY, 29 JUNE 2016

  Кондак 1.

Избрани проповедници на невинния Агнец, за нас заклан – Христос Бог, преславни апостоли Петре и Павле, вие със своето богопознание целия свят осветихте и с благодатни води обилно го напоихте. И сега с любов погледнете на ония, които усърдно почитат вашата памет; изпълнете ни с духа на премъдростта, а сърцата ни във вярата утвърдете, та непрестанно да ви възнасяме благодарност и с умиление да казваме: Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  

Икос 1.

Блажени апостоли Петре и Павле, вие на земята се показахте като ангели - благовестници, бяхте повикани на апостолска служба от самия Виновник на нашето спасение, Господ Иисус Христос, вие цялата земя преминахте като проповядвахте на евреите и на езичниците Христа Разпнатия – Божия Сила и Божия Премъдрост. Затова и ние, осветени от светостта на вашето учение, със сърца и устни възгласяме към вас така: Радвайте се, звезди светозaрни, които от Изток засветихте и на всички хора пътят към Христос показвате! Радвайте се, непоколебими стълбове и твърдини на Христовата Църква! Радвайте се, понеже от Христос сте приели властта да свързвате и развързвате нашите грехове! Радвайте се, понеже с вашите свети послания ни призовавате към вярата и надеждата в Бога! Радвайте се, понеже с вашия живот оставихте пример за онези, които грешат, и да се обърнат! Радвайте се, понеже с думи и дела ни показахте възвишеността на истинската любов! Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  

Кондак 2.

Апостоле Петре, Господ, когато те видя на Галилейското море, където заедно с твоя брат Андрей хвърляхте мрежи в морето, ви рече: „Елате с мене и ще ви направя ловци на хора”. И вие в този час оставихте мрежите и тръгнахте след Него. Затова, красота на Вселенската Църква, със своето молитвено застъпничество, направи да бъдем бързи в извършването на Божиите заповеди и да отхвърляме греха, бидейки младенци за злото, всички да достигнем състояние на мъж съвършен, като пеем на Бога: Алилуия!  

Икос 2.

Божественият разум те просветли, Павле, избран съсъд Божий, когато ти с голямо ревност за бащините предания, бързаше към Дамаск да гониш Христовата Църква. Тъкмо тогава внезапно те освети светостта на славата Господня и дойде глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш?” А ти, като ослепя телесно, с духът си съзря силата и славата на разпнатия Христос, Който тъмнината освети и с любов изгради Своята Църква. Това твоя дух заплени и ти с покаяние послушно рече: „Господи, какво искаш да направя?” След това, като прие призива на апостолството от самия Господ и като се кръсти с вода и Дух от блажения Ананий, ти по чуден начин стана избран благодатен съд и немълчалив свидетел на нашия Спасител, от Когото научаваме да ти възгласяме така: Радвай се, светлост на Църквата, която по чуден начин от Неизказаната Светост е запалена, за да осветява пътя на езичниците! Радвай се, защото в живота ти по чуден начин знаци на силата Божия са се проявили и така устата на непокорните завинаги си затворил! Радвай се, избран съсъде, който себе си смирено си нарекъл най-малък между апостолите и пръв между грешниците! Радвай се, защото като херувим тайновидец дори до третото небе с вяра и любов си се въздигнал! Радвай се, защото като огнен серафим, заради ревността към Бога, си бил непрестанно измъчван и гонен! Радвайте се, Петре и Павле, гръмогласни тръби на благовестието, които разрушихте основите на стария свят, като на втори Йерихон! Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  

Кондак 3.

Силата на Всевишния, която се в слабост разпознава, се изля над тебе Павле, диаманте на вярата, като благодат върху благодат, защото истината си казал, когато си възкликнал: “Всичко мога с Иисус Христос, Който власт ми дава“. И наистина си проповядвал Евангелието с проявлението на Духа и силата, като си творил големи и неизразими дела, славни и пречудни. Така езичниците се учеха на богопознание, твърдите си сърца в елея на милосърдието потапяха и всички пръснати овце отвсякъде се сбраха със стадото на Единия Пастир и се научиха изкусно да му пеят: Алилуия! 

 Икос 3.

Като имаше смела любов към Господа, ти – апостоле Петре, си тръгнал по развълнуваните води като по суша. Но като се уплаши от съмнението, започна да потъваш, но все пак не си потънал в морската шир, защото към Спасителя си обърнал ръце и очи, като си Му се молил от дълбочината на сърцето: Господи, спаси ме! И в този час протегнатата ти за помощ ръка е хванал Христос, Спасителя наш. Така и ние в тази земна долина, заплашвани от опасности и в битките със страстите потопени, обръщаме очи към тебе, който към тихото пристанище ни водиш и с благодарност ти възгласяме така: Радвай се, скъпоценен камък на вярата, защото от Крайъгълния Камък си избран и утвърден! Радвай се, храме на Светия Дух, защото от него с различни дарове си прекрасно украсен! Радвай се, простодушен рибарю, изпълнен с Божията мъдрост, на която никой от хората не може да се противи! Радвай се, очевидецо на Божията сила, защото от Господа навеки си прославен повече от всички царе и славни хора на земята! Радвай се, светило неугасимо, равно на апостол Павел ! Радвайте се, свети първовърховни апостоли Петре и Павле!  

Кондак 4.

АКАТИСТ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Кондак 1

На избраните угодници Божии, на всички светии, просияли от века по целия свят и приели венците на славата в Небесата, принасяме похвално пение. Като имате голямо дръзновение пред Господа, освободете ни от всякакви беди, та хвалебно да ви призовем: радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Икос 1

Ангелският събор, намален поради падението на гордите ангели, но възпълван от вас, всички светии, светло тържествува в деня на вашата памет, и цялата вселена свиква за духовно веселие. Подражавайки на ангелите, ние с радост ви зовем:

Радвайте се, светии, от века предузнати от Бога и определени за слава небесна; радвайте се, от всички родове, места и времена избрани за служение на Господа.

Радвайте се вие, които с подвизи на благочестие оправдахте своето избиране; радвайте се, понеже с примера на вашите добри дела ни показвате правия път към Небето.

Радвайте се, вие, които преди писания Божи закон, по закона на съвестта праведно живяхте; радвайте се, вие, които под сянката на закона живота си благочестиво завършихте.

Радвайте се, вие, които в новата благодат светло просияхте с добродетели; радвайте се, задето в тези последни времена Богу благоугодихте и награда с първите получихте.

Радвайте се вие, които от земните скърби преминахте в небесния покой; радвайте се вие, които се удостоихте със съзерцание на неизразимата слава Божия.

Радвайте се, вие, които с безплътните ликове непрестанно възхвалявате Пресветата Троица; радвайте се, че винаги Я молите за всички, които ви почитат.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 2

Православната Христова Църква, виждайки многочислените ликове на светиите, които като прекрасни райски цветя я украсяват, светло почита тяхната памет и величае Пречистата Божия Майка заедно с Родения от нея Христос Бог, като Му пее хвалебна песен: Алилуя.

Икос 2

Свети угодници Божии, изпросете от Господа просвещение за нашия разум, та отхвърляйки земните пристрастия, да възнесем сърцата и мислите си към наследените от вас и обещани на нас райски селения, и да ви пеем радостно:

Радвайте се, старозаветни праотци и патриарси, родоначалници по плът на Христа, Сина Божий; радвайте се, понеже с Божието благословение вашите родове се преумножиха като звезди небесни.

Радвайте се, вие, които сред мрака на древното беззаконие вашата права вяра в истинския Бог съхранихте; радвайте се, вие, които с надежда очаквахте обещания Изкупител.

Радвайте се, защото от вашия пламък възсия пре-светлата свещ – Богородица Мария; радвайте се, защото от нея се роди Победителят на смъртта и ада.

Радвайте се вие, които чрез вярата в идващия Христос спасение приехте; радвайте се, че така вместо древното проклятие, благословение получихте.

Радвайте се, вие, които и в ада Христовото пришествие очаквахте; радвайте се, вие, които от адските мъки бяхте от Него избавени.

Радвайте се вие, които на небесата със слава бяхте възведени; радвайте се, затова че заедно с ангелските ликове във вечните обители на небесния Отец бяхте поселени.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 3

Осенени със силата на Всевишния, о светии, вие дръзновено се опълчихте против началствата и властите на поднебесната злоба и побеждавайки техните коварства, добре завършихте всички ваши добри начинания, като възпявахте всесилния Човеколюбец Бог: Алилуя.

Икос 3

Свети пророци, като имате преславни обители в дома на небесния Отец и се просвещавате от вечно-съществуващата светлина на Божието лице, вие наистина се наслаждавате на неизказано блаженство заедно с всички светии; а ние, земните, желаейки да бъдем също нему причастни, ви възпяваме така:

Радвайте се, свети пророци, още преди раждането си от Бога избрани; радвайте се, вие, които вярно се потрудихте за Него преди Христовото въплъщение.

Радвайте се, вие, които още от младенческа възраст с благодатта на Светия Дух бяхте осветени; радвайте се, вие, пратени от Господа да вразумявате заблудените синове Израилеви.

Радвайте се, вие, които предвъзвестихте славното Христово раждане от Девата; радвайте се, звезди, предхождащи пришествието на истинското Слънце.

Радвайте се, дръзновени изобличители на законопрестъпните царе Израилеви; радвайте се, вие, които всяко човешко беззаконие с меча на словото Божие безпощадно посякохте.

Радвайте се, верни раби Господни, всяка Негова заповед изпълнили; радвайте се, неустрашими вестители на истината пред властите.

Радвайте се, вие, които много скърби в света претърпяхте; радвайте се, задето с всички избраници тържествувате на небесата във вечна слава.

Радвайте се, всички светии, за целия свят пред Бога горещи молитвеници.

Кондак 4

Acatistul Domnului nostru Iisus Hristos

Condac 1: Glasul al 8-lea:

Apărătorule cel mai mare și Doamne, Biruitorul iadului, izbăvindu-ne de moartea cea veșnică, cele de laudă aducem Ție noi, robii Tăi și zidirea Ta. Ci, ca Unul ce ai îndurări nenumărate, de toate nevoile ne izbăvește pe noi, care-Ți cântăm: Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-ne!

Icos 1:

Făcătorule al îngerilor și Doamne al puterilor, deschide-mi mie, nepriceputului, mintea și limba, spre lauda preacu­ratului Tău nume, precum ai deschis auzul și limba celui surd și gângav de demult, ca să grăiesc și eu acestea:

Iisuse preaminunate, mirarea îngerilor;

Iisuse preaputernice, izbăvirea strămoșilor;

Iisuse preadulce, slava patriarhilor;

Iisuse preaslăvite, tăria ocârmuitorilor;

Iisuse preaiubite, plinirea prorocilor;

Iisuse preaminunate, întărirea mucenicilor;

Iisuse prealine, bucuria călugărilor;

Iisuse preamilostive, dulceața preoților;

Iisuse preaîndurate, înfrânarea pustnicilor;

Iisuse preadulce, bucuria cuvioșilor;

Iisuse preacurate, mintea cea întreagă a celor curați cu fecioria;

Iisuse cel mai înainte de veci, mântuirea păcătoșilor;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!

Condac 2:

Văzând, Doamne, pe văduva care plângea foarte și, precum atunci, milostivindu-Te, ai înviat pe fiul ei pe care îl ducea să-l îngroape, așa înviază și sufletul meu cel omorât cu păcatele, Iubitorule de oameni, și Te milostivește spre mine, care-ți cânt: Aliluia!

Icos 2:

Înțelesul cel greu de pătruns, căutând Filip să-l înțeleagă, grăia: Doamne, arată nouă pe Tatăl. Iar Tu ai zis către dânsul: Atâta vreme ai fost cu Mine și n-ai cunoscut că Tatăl este întru Mine și Eu întru Tatăl? De aceea, Ție, Celui ce ești necuprins, cu frică Îți grăim:

Iisuse, Dumnezeule cel mai înainte de veci;

Iisuse, Împăratul cel preaputernic;

Iisuse, Stăpânul cel îndelung-răbdător;

Iisuse, Mântuitorul cel preamilostiv;

Iisuse, Păzitorul meu cel preabun;

Iisuse, curățește păcatele mele;

Iisuse, ridică fărădelegile mele;

Iisuse, iartă nedreptățile mele;

Iisuse, Nădejdea mea, nu mă lăsa pe mine;

Iisuse, Ajutorul meu, nu mă lepăda pe mine;

Iisuse, Ziditorul meu, nu mă uita pe mine;

Iisuse, Păstorul meu, nu mă pierde pe mine;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!

Condac 3:

Iisuse, Care ai îmbrăcat cu putere de sus pe apostolii Tăi, care ședeau în Ierusalim, îmbracă-mă și pe mine, cel golit de toate faptele cele bune, cu căldura Duhului Tău celui Sfânt, și-mi dă să-Ți cânt cu dragoste: Aliluia!

Icos 3:

Iisuse, Cel ce ai mulțime de îndurări, Care ai chemat pe vameși și pe păcătoși și pe cei necredincioși, nu mă trece cu vederea acum pe mine, cel asemenea lor; ci, ca niște mir de mult preț, primește cântarea aceasta:

Iisuse, puterea cea nebiruită;

Iisuse, mila cea fără de sfârșit;

Iisuse, frumusețea cea prealuminată;

Iisuse, dragostea cea nebiruită;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu celui viu;

Iisuse, miluiește-mă pe mine, păcătosul;

Iisuse, auzi-mă pe mine, cel zămislit întru fărădelegi;

Iisuse, curățește-mă pe mine, cel născut în păcate;

Iisuse, învață-mă pe mine, netrebnicul;

Iisuse, luminează-mă pe mine, întunecatul;

Iisuse, curățește-mă pe mine, întinatul;

Iisuse, scoate-mă pe mine, desfrânatul;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!

Condac 4:

Vifor de gânduri îndoielnice având înăuntru, Petru se afunda; iar văzându-Te, Iisuse, fiind cu trup și umblând pe apă, Te-a cunoscut pe Tine Dumnezeu adevărat și, primind mâna Ta cea mântuitoare, a zis: Aliluia!

Icos 4:

Auzit-a orbul, Doamne, că Tu treci pe cale și a strigat: Iisuse, Fiul lui David, miluiește-mă; și chemându-l i-ai deschis ochii. Luminează cu mila Ta și ochii cei cugetători ai inimii mele, ai celui ce grăiesc:

Iisuse, ziditorul celor de sus;

Iisuse, răscumpărătorul celor de jos;

Iisuse, pierzătorul celor de dedesubt;

Iisuse, înfrumusețătorul făpturilor;

Iisuse, mângâierea sufletului meu;

Iisuse, luminătorul minții mele;

Iisuse, veselia inimii mele;

Iisuse, sănătatea trupului meu;

Iisuse, Mântuitorul meu, mântuiește-mă;

Iisuse, luminătorul meu, luminează-mă;

Iisuse, izbăvește-mă de tot chinul;

Iisuse, mântuiește-mă pe mine, nevrednicul;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!

Condac 5:

Precum ne-ai răscumpărat pe noi de demult din blestemul Legii cu sângele cel izvorâtor din Dumnezeu, Iisuse, așa ne scoate și din lanțurile cu care șarpele ne-a împiedicat, prin patimile cele trupești, prin îndemnările spre desfrânare și prin trândăvia cea rea, pe cei care-ți cântăm: Aliluia!

Icos 5:

Văzând pruncii evreilor în chip omenesc pe Cel ce a zidit pe om cu mâinile și, cunoscându-L pe El a fi Stăpânul, s-au nevoit cu stâlpări a-I plăcea Lui, strigând: Osana! Iar noi aducem Ție cântare, grăind:

Iisuse, Dumnezeul cel adevărat;

Iisuse, Fiul lui David;

Iisuse, Împăratul cel preaslăvit;

Iisuse, Mielul cel nevinovat;

Iisuse, Păstorul cel prealuminat;

Iisuse, păzitorul prunciei mele;

Iisuse, îndreptătorul tinereților mele;

Iisuse, lauda bătrâneților mele;

Iisuse, nădejdea cea de la moartea mea;

Iisuse, viața mea de după moarte;

Iisuse, liniștea mea la judecata Ta;

Iisuse, dorirea mea, nu mă rușina pe mine atuncea;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!

Condac 6:

Vestirea și graiurile propovăduitorilor celor de Dumnezeu purtători plinind-o, Iisuse, pe pământ Te-ai arătat și cu oamenii ai viețuit, Cel ce ești neajuns, și durerile noastre le-ai ridicat, de unde, cu rănile Tale noi tămăduindu-ne, ne-am deprins a-Ți cânta: Aliluia!

Icos 6:

Rsărit-a în lume lumina adevărului Tău și s-a izgonit înșelăciunea cea diavolească, Mântuitorul nostru, că idolii nerăbdând tăria Ta au căzut, iar noi dobândind mântuire, mulțumire Îți aducem, cântând așa:

Iisuse, adevărul cel ce izgonești înșelăciunea;

Iisuse, lumina cea mai presus de toate luminile;

Iisuse, Împărate, întăritorul tuturor tăriilor;

Iisuse, Dumnezeule, Cel ce petreci întru milă;

Iisuse, pâinea vieții, satură-mă pe mine, cel flămând;

Iisuse, izvorul înțelepciunii, adapă-mă pe mine, cel însetat;

Iisuse, veșmântul cel de veselie, îmbracă-mă pe mine, cel întinat;

Iisuse, acoperământul cel de bucurie, acoperă-mă pe mine, nevrednicul;

Iisuse, dătătorul celor care cer, dă-mi să plâng pentru păcatele mele;

Iisuse, Cel ce afli pe cei care Te caută, află și sufletul meu;

Iisuse, deschizătorul celor ce bat, deschide inima mea cea ticăloasă;

Iisuse, răscumpărătorul păcătoșilor, curățește fărădelegile mele;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!

Condac 7:

Vrând să descoperi taina cea ascunsă din veac, ca un miel spre junghiere Te-ai adus, Iisuse, și ca o oaie fără de glas înaintea celor ce o tund, și ca un Dumnezeu din morți ai înviat și cu slavă la ceruri Te-ai înălțat și ne-ai ridicat pe noi, care-Ți cântăm: Aliluia!

Icos 7:

Arătat-a făptură minunată, arătându-Se nouă, Făcătorul; că din Fecioară, mai presus de fire, S-a întrupat și din mor­mânt a înviat, nestricând pecețile, și la apostoli prin ușile încuiate a intrat cu trupul. Drept aceea, minunându-ne, cu credință strigăm:

Iisuse, Cuvântul cel necuprins;

Iisuse, Cuvântul cel nevăzut;

Iisuse, puterea cea neajunsă;

Iisuse, înțelepciunea cea mai presus de cuget;

Iisuse, Dumnezeirea cea de necuprins în scris;

Iisuse, domnia cea nenumărată cu anii;

Iisuse, împărăția cea nebiruită;

Iisuse, stăpânirea cea fără de sfârșit;

Iisuse, tăria cea preaînaltă;

Iisuse, puterea cea veșnică;

Iisuse, Făcătorul meu, miluiește-mă;

Iisuse, Mântuitorul meu, mântuiește-mă;

Iisuse, Fiul lui Dumnezeu, miluiește-mă!

Condac 8:

Văzând străină întruparea lui Dumnezeu, să ne înstrăinăm din lumea cea deșartă și mintea spre cele dumnezeiești să o suim, că pentru aceasta Dumnezeu pe pământ S-a pogorât, ca să ne ridice la ceruri pe noi, cei care-I cântăm Lui: Aliluia!

Icos 8:

Ἀκολουθία 40 ΟΣΙΟΠΑΡΘΕΝΟΜΑΡΤΥΡΩΝ καί ΑΜΜΟΥΝ Διακόνου,

Ψαλλομένη τῇ 1^η Σεπτεμβρίου

Ποίημα Μητροπολίτου Μηθύμνης Ἰακώβου

ΕΙΣ ΤΟΝ ΕΣΠΕΡΙΝΟΝ

    Μετά τόν Προοιμιακόν στιχολογοῦμεν τὴν α΄ στάσιν τοῦ Μακάριος ἀνήρ.  Εἰς δέ τὸ Κύριε ἐκέκραξα ἱστῶμεν στίχους ι΄ καὶ ψάλλομεν Στιχηρὰ Προσόμοια τῆς Ἰνδίκτου δ΄ καὶ τῶν Ἁγίων στ΄.

Τῆς Ἰνδίκτου. Ἦχος α΄. Τῶν οὐρανίων ταγμάτων.

Τῆς αὐτολέκτου καὶ θείας διδασκαλίας Χριστοῦ, τὴν προσευχὴν μαθόντες, καθ᾿ ἑκάστην ἡμέραν βοήσωμεν τῷ Κτίστῃ· Πάτερ ἡμῶν ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς κατοικῶν, τὸν ἐπιούσιον ἄρτον δίδου ἡμῖν, παρορῶν ἡμῶν τὰ πταίσματα. (Δίς).

Ὡς τῶν Ἑβραίων τὰ κῶλα ἐν τῇ ἐρήμῳ ποτέ, ἀπειθησάντων ὄντως Σοὶ τῷ πάντων Δεσπότῃ, ἀξίως κατεστρώθη, οὕτω καὶ νῦν τὰ ὀστᾶ διασκόρπισον τῶν δυσσεβῶν καὶ ἀπίστων Ἀγαρηνῶν ,ψαλμικῶς παρὰ τὸν ᾅδην Χριστέ.

Ὁ ἐν Σιναίῳ τῷ Ὄρει τὰς πλάκας γράψας ποτέ, Αὐτὸς καὶ νῦν ἐν πόλει Ναζαρὲτ κατὰ σάρκα, βιβλίον κατεδέξω προφητικὸν ἀναγνῶναι, Χριστὲ ὁ Θεός· καὶ τοῦτο πτύξας ἐδίδασκες τοὺς λαοὺς, πεπληρῶσθαι τὴν Γραφὴν ἐπὶ Σοί.

Τῶν Ἁγίων. Ἦχος δ΄. Ὡς γενναῖον ἐν Μάρτυσι.

Τὸν Ἀμμοὺν τὸν Διάκονον, Ἀθηνᾶν Ἀντιγόνην τε, Ἐλπινίκην, Μόσχω, Χάϊδω, Χαρίκλειαν, Καλλίστην, Λάμπρω, Πανδώραν ὁμοῦ, Τρωάδα Δωδώνην τε, Ἐρασμίαν, Ἐρατώ, Κλεονίκην καὶ Θάλειαν ἐπαινέσωμεν Μαριάνθην, Εὐτέρπην, Ἀριβοίαν,Ἀκριβῆ καὶ Ἀσπασίαν, ταῖς τῶν ᾀσμάτων τερπνότησι.

Τῶν παρθένων ὁ σύλλογος Ἀφροδίτην Διόνην τε, Πηνελόπην ἅπαντες Θεονύμφην τε, τὴν Μαργαρίταν Σαπφὼ ὁμοῦ, Κλειὼ Κλεοπάτραν τε, Πολυμνίαν, Θεανώ,  Μελπομένην ὑμνήσατε Κοραλίαν τε, Καλλιρρόην ὁμοῦ καὶ Θεανόην, Πολυνίκην, Τερψιχόρην, ἐν ἱεροῖς μελῳδήμασιν.

Ἑρμηνείαν αἰνέσωμεν, Οὐρανίαν ὑμνήσωμεν, Θεοφανίαν ἅμα τε φιλομάρτυρες, Ἀδαμαντίνην, γεραίροντες Χριστὸν τὸν Θεὸν ἡμῶν τὸν καλέσαντα αὐτάς, παρθενίᾳ καὶ αἵματι, πρὸς οὐράνια τῶν Ἁγίων σκηνώματα, πρεσβεύειν ὑπὲρ τῶν ἐν εὐσβείᾳ αὐτὰς τιμώντων καὶ ᾄσμασιν.

῞Ετερα.  Ἦχος ὁ αὐτός. ῎Εδωκας σημείωσιν.

Δεῦτε τὰ μνημόσυνα, ἀθλητριῶν τεσσαράκοντα, εὐσεβῶς νῦν τελέσωμεν· αὗται γὰρ φοιτήσασαι τῷ Ἀμμούν, προσῆλθον μιᾷ τῇ καρδίᾳ καὶ ὡμολόγησαν Χριστὸνἀνδρειοφρόνως καθυπομείνασαι, τὸ πῦρ, σφαγὴν καὶ θάνατον τὸν βιαιότατον ἅπασαι· διὸ νῦν συναπέλαβον τὴν ζωὴν τὴν οὐράνιον.

Ὄντως ἀνεδείχθητε, ὦ τεσσαράκοντα Ἅγιαι, Ἐκκλησίας καυχήματα, Εὐτέρπη,  Χαρίκλεια, Τερψιχόρη, Μόσχω, Σαπφὼ, Οὐρανία, ἀκολουθήσασαι Ἀμμοὺν τοῖς λόγοις, ἔργοις καὶ τοῖς παθήμασι καὶ πᾶσαι αἱ ἀθλήτριαι ἀσκητικῶς συνδεσμούμεναι, διπλῷ στέφει ἐστέφθητε ἐπαξίως, μακάριαι.

Θρᾴκη ἐπαγάλλεται ἁγιασθεῖσα τῷ αἵματι μαρτυρίου, πανένδοξοι, ὑμῶν καὶ πρὸς Κύριον ἀναπέμπει αἶνον· δόξα Σοι, βοῶσα, τῷ αἰωνίῳ Βασιλεῖ, δωρησαμένῳ μοι πλοῦτον ἄσυλον, χορείαν τεσσαράκοντα ἀσκητριῶν καὶ πρὸς ἄθλησιν ὁμοθύμως χωρήσασαν, τοῦ λαβεῖν στέφος ἄφθαρτον.

Δόξα.  Ἦχος πλ. β΄.

Μέγας εἶ, Κύριε, καὶ δεδοξασμένος εἰς αἰῶνας· ἰδοὺ γὰρ ἡ πληθὺς τῶν τεσσαράκοντα παρθένων καὶ ἀσκητριῶν, προσέρχεταί Σοι τῷ μόνῳ Θεῷ, ἐν παρρησίᾳ ὁμολογήσασα, τὴν καλὴν ὁμολογίαν· Κύριε πρεσβείαις τῶν Μαρτύρων Σου, κατάμπεμψον ἡμῖν τὴν ἄφεσιν.

Καὶ νῦν. Τῆς Ἰνδίκτου. Ἦχος πλ. β´. Βυζαντίου.

Ὁ Πνεύματι Ἁγίῳ συνημμένος, ἄναρχε Λόγε καὶ Υἱέ, ὁ πάντων ὁρατῶν καὶ ἀοράτωνσυμπαντουργὸς καὶ συνδημιουργός, τὸν στέφανον τοῦ ἐνιαυτοῦ εὐλόγησον, φυλάττων ἐν εἰρήνῃ τῶν Ὀρθοδόξων τὰ πλήθη, πρεσβείαις τῆς Θεοτόκου καὶ πάντων τῶν Ἁγίων Σου.

Εἴσοδος, Φῶς ἱλαρόν,  Προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ παρόντα Ἀναγνώσματα (δύο τῆς Ἰνδίκτου καὶ ἓν τῶν Ἁγίων).

Προφητείας ᾿Ησαΐου τὸ Ἀνάγνωσμα (61,1-10).

 Πνεῦμα Κυρίου ἐπ᾿ ἐμέ, οὗ ἕνεκεν ἔχρισέ με, εὐαγγελίσασθαι πτωχοῖς ἀπέσταλκέ με, ἰάσασθαι τοὺς συντετριμμένους τὴν καρδίαν, κηρῦξαι αἰχμαλώτοις ἄφεσιν, καὶ τυφλοῖς ἀνάβλεψιν· καλέσαι ἑνιαυτὸν Κυρίου δεκτόν, καὶ ἡμέραν ἀνταποδόσεως τῷ Θεῷ ἡμῶν, παρακαλέσαι πάντας τοὺς πενθοῦντας, δοθῆναι τοῖς πενθοῦσι Σιών  δόξαν ἀντὶ σποδοῦ· ἄλειμμα εὐφροσύνης τοῖς πενθοῦσι, καταστολὴν δόξης, ἀντὶ πνεύματος ἀκηδίας, καὶ κληθήσονται γενεά δικαιοσύνης, φύτευμα Κυρίου εἰς δόξαν. Καὶ οἰκοδομήσουσιν ἐρήμους αἰωνίους, ἐξηρημωμένας τὸ πρότερον· ἐξαναστήσονται καὶ ἀνακαινιοῦσι πόλεις ἐρή­μους, ἐξηρημωμένας ἀπὸ γενεὰς εἰς γενεάν. Καὶ ἥξουσιν ἀλλογενεῖς ποιμαίνoντες τὰ πρόβατά σου, καὶ ἀλλόφυλοι ἀροτῆρες καὶ ἀμπελουργοὶ ὑμῶν. Ὑμεῖς δὲ Ἱερεῖς Κυρίου κληθήσεσθε, λειτουργοὶ Θεοῦ ἡμῶν. ῾Ρηθήσεται ὑμῖν, ἰσχὺν ἐθνῶν κατέδεσθε, καὶ ἐν τῷ πλούτῳ αὐτῶν θαυμασθήσεσθε· ἀντί τῆς αἰσχύνης ὑμῶν τῆς διπλῆς, καὶ ἀντὶ τῆς ἐντροπῆς, ἀγαλλιάσεται ἡ μερὶς αὐτῶν. Διὰ τοῦτο τὴν γῆν αὐτῶν ἐκ δευτέρου κληρονομήσουσι  καὶ εὐφροσύνη αἰώνιος ὑπὲρ κεφαλῆς αὐτῶν. Ἐγὼ γὰρ εἰμι Κύριος, ἀγαπῶν δικαιοσύνην καὶ μισῶν ἁρπάγματα ἐξ ἀδικίας· καὶ δώσω τὸν μόχθον αὐτῶν δικαίοις, καὶ διαθήκην αἰώνιον διαθήσομαι αὐτοῖς. Καὶ γνωσθήσεται ἐν τοῖς ἔθνεσι τὸ σπέρ­μα αὐτῶν, καὶ τὰ ἔκγονα αὐτῶν ἐν μέσῳ τῶν λαῶν· καὶ ὁ ὁρῶν αὐτούς ἐπιγνώσεται αὐτούς, ὅτι οὗτοί εἰσι σπέρμα εὐλογημένον εἰς τοὺς αἰῶνας ὑπὸ Θεοῦ, καὶ εὐφροσύνη εὐφρανθήσονται ἐπὶ Κύριον.

Λευϊτικοῦ τὸ Ἀνάγνωσμα (26,3-10 καὶ ἐκλογή).

Ἐλάλησε Κύριος τοῖς υἱοῖς Ἰσραήλ, λέγων· ἐὰν τοῖς προστάγμασί μου πορεύησθε,  καὶ τὰς ἐντολάς μου φυλάσσησθε, καὶ ποιῆτε αὐτάς, δώσω τὸν ὑετὸν ἐν καιρῷ αὐτοῦ, καὶ ἡ γῆ δώσει τὰ γεννήματα αὐτῆς καὶ τὰ ξύλα τῶν πεδίων ἀποδώσει τὸν καρπὸν αὐτῶν καὶ καταλήψεται ὑμῖν ὁ ἀλοητὸς τὸν τρυγητόν καὶ ὁ τρυγητός καταλήψεται τὸν σπόρον. Καὶ φάγεσθε τὸν ἄρτον ὑμῶν εἰς πλησμονήν καὶ κατοικήσετε μετὰ ἀσφαλείας ἐπὶ τῆς γῆς ὑμῶν καὶ οὐκ ἔσται ὑμᾶς ὁ ἐκφοβῶν· καὶ ἀπολῶ θηρία ἐκ τῆς γῆς ὑμῶν καὶ πόλεμος οὐ διελεύσεται διὰ τῆς γῆς ὑμῶν καὶ πεσοῦνται οἱ ἐχθροὶ ὑμῶν ἐνώπιον ὑμῶν, καὶ διώξονται ἐξ ὑμῶν πέντε ἑκατόν καὶ ἑκατόν ὑμῶν διώξονται μυριάδας. Καὶ ἐπιβλέψω ἐφ᾿ ὑμᾶς καὶ εὐλογήσω ὑμᾶς καὶ αὐξανῶ ὑμᾶς καὶ πληθυνῶ ὑμᾶς καὶ στήσω τὴν διαθήκην μου μεθ᾿ ὑμῶν. Καὶ φάγεσθε παλαιά καὶ παλαιὰ παλαιῶν καὶ παλαιὰ ἐκ προσώπου νέων ἐξοίσετε. Καὶ οὐ βδελύξεται ἡ ψυχή μου ὑμᾶς καὶ ἐμπεριπατήσω ἐν ὑμῖν καὶ ἔσομαι ὑμῶν Θεός καὶ ὑμεῖς ἔσεσθέ μοι λαός. Ἐὰν δὲ μὴ εἰσακούσητέ μου, μηδὲ ποιήσητε τὰ προστάγματά μου ταῦτα, ἀλλὰ ἀπειθήσητε αὐτοῖς καὶ τοῖς κρίμασί μου προσοχθήσῃ ἡ ψυχὴ ὑμῶν, ὥς τε ὑμᾶς μὴ ποιεῖν πάσας τὰς ἐντολάς μου καὶ ἐγὼ ποιήσω οὕτως ὑμῖν. Ἐπιστήσω ἐφ᾿ ὑμᾶς τὴν ἀπορίαν καὶ σπερεῖτε διακενῆς τὰ σπέρματα ὑμῶν καὶ ἔδονται τοὺς πόνους ὑμῶν οἱ ὑπεναντίοι ὑμῶν. Καὶ ἐπιστήσω τὸ πρόσωπόν μου ἐφ᾿ ὑμᾶς καὶ πεσεῖσθε ἐναντίον τῶν ἐχθρῶν ὑμῶν καὶ διώξονται ὑμᾶς καὶ φεύξεσθε οὐδενὸς διώκοντος ὑμᾶς· καὶ συντρίψω τὴν ὕβριν τῆς ὑπερηφανίας ὑμῶν· καὶ θήσω τὸν οὐρανὸν ὑμῖν ὡς σιδηροῦν καὶ τὴν γῆν ὡσεὶ χαλκῆν. Καὶ ἔσται εἰς κενόν ἡ ἰσχὺς ὑμῶν καὶ ἡ γῆ ὑμῶν οὐ δώσει τὸν σπόρον αὐτῆς καὶ τὰ ξύλα τοῦ ἀγροῦ οὐ δώσει τὸν καρπὸν αὐτῶν. Καὶ ἀποστελῶ ἐφ᾿ ὑμᾶς τὰ θηρία τὰ ἄγρια τῆς γῆς καὶ ἐξαναλώσει τὰ κτήνη ὑμῶν καὶ ὀλιγοστοὺς ποιήσει ὑμᾶς ἐπιπορευομένη μάχαιρα. Καὶ ἔσται ἡ γῆ ὑμῶν ἔρημος καὶ αἱ ἐπαύλεις ὑμῶν ἔσονται ἔρημοι· ὅτι ὑμεῖς ἐπορεύθητε πρὸς μὲ πλάγιοι, κἀγὼ πορεύσομαι πρὸς ὑμᾶς ἐν θυμῷ πλαγίῳ· λέγει Κύριος ὁ Θεός, ὁ ἅγιος Ἰσραήλ.

Παροιμιῶν τὸ Ἀνάγνωσμα (31,10-20).

Γυναῖκα ἀνδρείαν τίς εὑρήσει; τιμιωτέρα δέ ἐστι λίθων πολυτελῶν ἡ τοιαύτη· θαρσεῖ ἐπ’ αὐτῇ ἡ καρδία τοῦ ἀνδρὸς αὐτῆς, ἡ τοιαύτη καλῶν σκύλων οὐκ ἀπορήσει· ἐνεργεῖ γὰρ τῷ ἀνδρὶ εἰς ἀγαθὰ πάντα τὸν βίον. Μηρυομένη ἔρια καὶ λίνον, ἐποίησεν εὔχρηστα ταῖς χερσὶν αὐτῆς. Ἐγένετο ὡσεὶ ναῦς ἐμπορευομένη μακρόθεν, συνάγει δὲ αὐτῆς τὸν πλοῦτον, καὶ ἀνίσταται ἐκ νυκτῶν καὶ ἔδωκε βρώματα τῷ οἴκῳ καὶ ἔργα ταῖς θεραπαίναις· θεωρήσασα γεώργιον ἐπρίατο, ἀπὸ δὲ τῶν καρπῶν τῶν χειρῶν αὐτῆς κατεφύτευσε κτῆμα. Ἀναζωσαμένη ἰσχυρῶς τὴν ὀσφὺν αὐτῆς, ἤρεισε τοὺς βραχίονας αὐτῆς εἰς ἔργον. Ἐγεύσατο, ὅτι καλόν ἐστι τὸ ἐργάζεσθαι καὶ οὐκ ἀποσβέννυται ὁ λύχνος αὐτῆς ὅλην τὴν νύκτα. Τοὺς πήχεις αὐτῆς ἐκτείνει ἐπὶ τὰ συμφέροντα, τὰς δὲ χεῖρας αὐτῆς ἐρείδει εἰς ἄτρακτον. Χεῖρας αὐτῆς διήνοιξε πένητι, καρπὸν δὲ ἐξέτεινε πτωχῷ· οὐ φροντίζει τῶν ἐν οἴκῳ ὁ ἀνὴρ αὐτῆς, ὅταν πού χρονίζῃ· πάντες γὰρ οἱ παρ’ αὐτῇ ἐνδεδυμένοι εἰσί. Διττὰς χλαίνας ἐποίησε τῷ ἀνδρὶ αὐτῆς, ἐκ δὲ βύσσου καὶ πορφύρας ἑαυτῇ ἐνδύματα· περίβλεπτος δὲ γίνεται ὁ ἀνὴρ αὐτῆς ἐν πύλαις, ἡνίκα ἂν καθίσῃ ἐν συνεδρίῳ μετὰ τῶν πρεσβυτέρων καὶ κατοίκων τῆς γῆς. Σινδόνας ἐποίησε, καὶ ἀπέδοτο τοῖς Φοίνιξι καὶ περιζώματα τοῖς Χαναναίοις. Ἰσχὺν καὶ εὐπρέπειαν ἐνεδύσατο καὶ εὐφράνθη ἐν ἡμέραις ἐσχάταις.

Εἰς τὴν Λιτήν, ἰδιόμελα τῶν Ἁγίων. Ἦχος α΄.

Εὐφραίνονται ἐν πόλῳ οἱ χοροὶ τῶν Ἁγίων, Ὅσιοι καὶ Μάρτυρες πανηγυρίζουσι·τεσσαράκοντα γὰρ κόραι, ἀσκήσει καὶ ἀθλήσει λελαμπρυσμέναι, σὺν τῷ διδασκάλῳ αὐτῶν Ἀμμοὺν, τὸν ὄφιν κατεπάτησαν καὶ νικηφόροι εἰσῆλθον εἰς παστάδα οὐράνιον· αὐτῶν πρεσβείαις, Κύριε, τὴν εἰρήνην δώρησαι τῷ κόσμῳ Σου καὶ ταῖς ψυχαῖς ἡμῶν τὸ μέγα ἔλεος.

῏Ηχος β΄.

Δεῦτε, ἅπαντες πιστοί, τὴν μνήμην τῶν Ὁσιομαρτύρων τελέσωμεν· τῇ ἀσκήσει γὰρ ὁσίως ἀγωνισάμεναι, ἄσβεστον ἐτήρησαν τὴν λαμπάδα καὶ φαιδρῶς συνεισῆλθον εἰς νυμφῶνα οὐράνιον· διὸ παριστάμεναι τῷ θρόνῳ τοῦ Παντάνακτος, ἐκτενῶς πρεσβεύουσιν ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

῏Ηχος γ΄.

Εὐφραινέσθω ὁ λαὸς Κυρίου ἐπὶ τῇ μνήμῃ τῶν Ἁγίων· καὶ μεγαλύνθητι ἡ Ἐκκλησία, ἐπὶ τῇ νίκῃ τῶν ἀθληφόρων· πᾶσαν πλάνην γὰρ τῶν εἰδώλων πατήσασαι, τὸν Χριστὸν γενναίως ὡμολόγησαν· οὐ τὸ πῦρ ἐδειλίασαν, οὐ τὸ ξίφος, οὐ πᾶσαν ἄλλην βάσανον· ἔνδον γὰρ τῇ καρδίᾳ αὐτῶν, ἐλάλει ἡ χάρις τοῦ Παρακλήτου· διὸ νομίμως ἀθλήσασαι καὶ στεφανωθεῖσαι, ἱκετεύουσιν ὑπὲρ τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

῏Ηχος δ΄.

Προσελθόντες ἀδελφοί, κατίδωμεν χορείαν τεσσαράκοντα Παρθένων, καλῶς προβιβασθεῖσαν ὑπὸ διδασκάλου καὶ Διακόνου Ἀμμούν· ὢ τοῦ θαύματος! ὅτι φύσις ἀσθενὴς γενναίως ἀντέστη τοῖς τυράννοις καὶ ὑπέμεινε πᾶσαν θλῖψιν, διὰ τὴν βασιλείαν τῶν οὐρανῶν· αὐτῶν πρεσβείαις, Κύριε, φώτισον τὰς ψυχὰς ἡμῶν.

῏Ηχος πλ. α΄.

Δεῦτε, ἅπαντες πιστοί, τὴν μνήμην τῶν Ἀθληφόρων τιμήσωμεν· τὸν Χριστὸν γὰρ ἀγαπήσασαι καὶ ἀκολουθήσασαι ἀσκητικῶς, ἀθλητικῶς πρὸς Αὐτὸν προσέδραμον, μετὰ τοῦ διδασκάλου Ἀμμούν· ἐξέστησαν ἅπαντες καθορῶντες κόρας ἁπαλάς, ἀνδρείᾳ καὶ καρτερίᾳ κεκοσμημένας, μαρτυρικῶς εἰσερχομένας πρὸς οὐρανόν· Κύριε πρεσβείαις αὐτῶν, ἐλέησον ἡμᾶς.

῏Ηχος πλ. β΄.

Μελωδικῶς εὐφημήσωμεν, πιστοί, τῶν τεσσαράκοντα Παρθένων καὶ Μαρτύρων σήμερον τὴν μνήμην καὶ ἐναρμόνιον μέλος ᾄδοντες εἴπωμεν· χαίρετε Ἀδαμαντίνη, Ἀθηνᾶ, Ἀκριβή, Ἀντιγόνη καὶ Ἀριβοία· χαίρετε Ἀσπασία, Ἀφροδίτη, Διόνη, Δωδώνη, Ἐλπινίκη, Ἐρασμία, Ἐρατώ, Ἑρμηνεία καὶ Εὐτέρπη· χαίρετε Θάλεια, Θεανώ, Θεανόη, Θεονύμφη καὶ Θεοφάνη, Καλλιρρόη, Καλλίστη καὶ Κλειώ, Κλεονίκη, Κλεοπάτρα καὶ Κοραλία· χαίρετε Λάμπρω, Μαργαρίτα, Μαριάνθη, Μελπομένη, Μόσχω, Οὐρανία, Πανδώρα καὶ Πηνελόπη· χαίρετε Πολυμνία, Πολυνίκη, Σαπφώ, Τερψιχόρη καὶ Τρωάς, Χάϊδω καὶ Χαρίκλεια· πάρεστε δὲ μέσον ἡμῶν ἀοράτως, ἀντιδοῦσαι ἡμῖν τὸ τοῦ Κυρίου μέγα καὶ πλούσιον ἔλεος.

Δόξα. Ἦχος πλ. δ΄.

Ἐν ᾠδαῖς ᾀσμάτων, λαοί, τὴν μνήμην τῶν Ὁσιομαρτύρων τελέσωμεν· διὰ πυρὸς γὰρ καὶ πικροῦ θανάτου, ἀθλήσασαι γενναίως ἐνώπιον τῶν τυράννων καὶ καταπλήξασαι τὰ στίφη τῶν ἀθέων, χαροποιήσασαι δὲ τὰ πλήθη τῶν πιστῶν, ἔλαβον τὸν στέφανον παρὰ Χριστοῦ· διὸ παρησίαν ἔχουσαι πρὸς Κύριον, ἐκτενῶς πρεσβεύουσιν ὑπὲρ τῶν τιμώντων τὴν μνήμην αὐτῶν.

Καὶ νῦν,. Θεοτοκίον.  Ἦχος ὁ αὐτός.

Δέσποινα, πρόσδεξαι τὰς δεήσεις τῶν δούλων Σου καὶ λύτρωσαι ἡμᾶς ἀπὸ πάσης ἀνάγκης καὶ θλίψεως.

Εἰς τὸν Στίχον, Στιχηρὸν ἓν ἰδιόμελον τῆς Ἰνδίκτου καὶ ἕτερα τρία τῶν Ἁγίων.

Τῆς Ἰνδίκτου.  Ἦχος β΄.  Κυπριανοῦ.

Θαυμαστὸς εἶ ὁ Θεός, καὶ θαυμαστὰ τὰ ἔργα σου, καὶ αἱ ὁδοί σου ἀνεξιχνίαστοι· πέλεις γὰρ σοφία τοῦ Θεοῦ καὶ ὑπόστασις τελεία καὶ δύναμις συνάναρχός τε καὶ συναΐδιος συνεργία· διὸ παντοδυνάμῳ ἐξουσίᾳ κόσμῳ ἐπεδήμησας, ζητῶν ὃ ἐκάλλυνας πλάσμα, ἀνεκφράστως ἐξ ἀπειράνδρου μητρός, μὴ τραπεὶς τῇ θεότητι, διαθέμενος ὅρους καὶ χρόνους, εἰς σωτηρίαν ἡμῶν ἀναλλοίωτε, διὰ τοῦτό σοι βοῶμεν· Ἀγαθὲ Κύριε, δόξα σοι.

Τῶν Ἁγίων. Ἦχος πλ. α΄. Χαίροις ἀσκητικῶν.

Στ. Θαυμαστὸς ὁ Θεὸς ἐν τοῖς Ἁγίοις Αὐτοῦ.

Χαίροις, ἀθλητριῶν ἡ πληθύς, λελαμπρυσμένη παρθενίᾳ καὶ αἵματι· καλῶς γὰρ κατηχηθεῖσαι ὑπὸ Ὁσίου Ἀμμοὺν, τῇ ἀσκήσει πρῶτον διελάμψατε· Εὐτέρπη, Χαρίκλεια, Οὐρανία καὶ, τῶν τεσσαράκοντα Παρθένων ὁμήγυρις, ἡ παλαίσασα καὶ νομίμως ἀθλήσασα· πάρεστε μέσον, Ἅγιαι, ἡμῶν καταπέμπουσαι τῶν αἰτημάτων τὴν λύσιν, παρὰ Χριστοῦ καὶ τὴν ἄφεσιν, τιμώντων ἐκ πόθου τὴν ὁσίαν ὑμῶν μνήμην, θεομακάριστοι.

Στ. Ὑπομένων ὑπέμεινα τὸν Κύριον καὶ προσέσχε μοι.  

Πάντες οἱ τῶν Ἁγίων χοροὶ, τῶν Ἀσωμάτων στρατιαί τε καὶ τάγματα, ἐξέστησαν, Ἀθλοφόροι, κατανοοῦντες ὑμῶν, τὰς φρικτὰς βασάνους καὶ τὰ σκάμματα, τὸ πῦρ καὶ τὸν σίδηρον, τὰς μαχαίρας καὶ ἕτερα, τὰς μαστιγώσεις, φυλακίσεις καὶ θάνατον, ἃς οἱ κάκιστοι καθ’ ὑμῶν ἐτεκτήναντο· ἃς καὶ καθυπεμείνατε, ἀνδρείως καὶ ἔστητε, ἐν τῇ ἀθλήσει γενναίως, παρὰ Χριστοῦ δυναμούμεναι· Αὐτὸς γὰρ δωρεῖται, τοῖς Αὐτὸν ἠγαπηκόσι, χάριν καὶ δύναμιν.

Στ. Καὶ ἔστησεν ἐπὶ πέτραν τοὺς πόδας μου καὶ κατηύθυνε τὰ διαβήματά μου.

Χαῖρε ἐν Παραδείσῳ Ἀμμούν, ταῖς διδαχαῖς καὶ ἀρεταῖς ὁ σοφώτατος· καλῶς γὰρ ποιμάνας, Πάτερ, τὰς ἀθλητρίας Χριστοῦ, ἀρεταῖς ἐνθέοις καὶ διδάγμασιν, αὐτὰς καθωδήγησας, πρὸς νυμφῶνα οὐράνιον καὶ ἐν νηστείαις, ἀγρυπνίαις καὶ δάκρυσιν,ἐγαλούχησας, ὡς ποιμὴν ἐνθεώτατος· δέχου τοίνυν τὰ ἔπαθλα, χειρὸς τοῦ Παντάνακτος,μετὰ συνάθλων, ὦ Πάτερ, καὶ ἐκδυσώπει τὸν Κύριον, ἡμῖν καταπέμψαι, ἱλασμὸν ἁμαρτημάτων καὶ μέγα ἔλεος.

Δόξα. Τῶν Ἁγίων. Ἦχος πλ. α΄.

Τῶν τεσσαράκοντα γυναικῶν ἀσκητριῶν, Παρθένων καὶ Μαρτύρων, καὶ Διακόνου Ἀμμοὺν τὴν ἐτήσιον μνήμην δεῦτε, πιστοί, τιμήσωμεν· τῷ Χριστῷ γὰρ ἀκολουθοῦσαι πιστῶς, ὡς ἐν τῇ ἀσκήσει, οὕτω καὶ ἐν ἀθλήσει, οὐκ ἠρνήσαντο Αὐτόν· πᾶσαν βάσανον καὶ θλῖψιν ὑπέμειναν· αἱ μὲν δέκα εἰς πῦρ ἐμβληθεῖσαι, αἱ δὲ ὀκτὼ μετὰ τοῦ διδασκάλου αὐτῶν ἀποκεφαλισθεῖσαι· ἕτεραι δὲ δέκα, διὰ ξίφους τελειωθεῖσαι, καὶ ἓξ ὑπὸ μαχαιρῶν, καὶ αἱ λοιπαὶ διὰ σιδήρων πεπυρακτωμένων· στεφηφόροι δὲ ἀνῆλθον εἰς οὐρανοὺς, τῷ ἀθανάτῳ Νυμφίῳ ἐκτενῶς πρεσβεύουσαι, ὑπὲρ εἰρήνης τοῦ κόσμου καὶ σωτηρίας τῶν ψυχῶν ἡμῶν.

Καὶ νῦν. Τῆς Ἰνδίκτου.  Ἦχος ὁ αὐτός. Ἰωάννου Mοναχοῦ.

Σύ, Βασιλεῦ, ὁ ὢν καὶ διαμένων καὶ εἰς αἰῶνας ἀτελευτήτους, δέξαι δυσώπησιν αἰτούντων ἁμαρτωλῶν σωτηρίαν· καὶ παράσχου, Φιλάνθρωπε, τῇ γῇ Σου εὐφορίαν,εὐκράτους τοὺς ἀέρας χαριζόμενος· τῷ πιστοτάτῳ βασιλεῖ συμπολέμει κατὰ ἀθέων βαρβάρων, ὡς ποτὲ τῷ Δαυΐδ· ὅτι ἤλθοσαν οὗτοι ἐν σκηναῖς Σου, καὶ τὸν πανάγιον τόπον ἐμίαναν, Σῶτερ· ἀλλ᾿ Αὐτὸς δώρησαι νίκας, Χριστὲ ὁ Θεός, τῇ πρεσβείᾳ τῆς Θεοτόκου· νίκη γὰρ Σὺ τῶν Ὀρθοδόξων καὶ καύχημα.

Νῦν ἀπολύεις, Τρισάγιον, Ἀπολυτίκια.

Τῆς Ἰνδίκτου. Ἦχος β΄.

Ὁ πάσης Δημιουργὸς τῆς κτίσεως, ὁ καιροὺς καὶ χρόνους ἐν τῇ ἰδίᾳ ἐξουσίᾳ θέμενος,εὐλόγησον τὸν στέφανον τοῦ ἐνιαυτοῦ τῆς χρηστότητός Σου, Κύριε, φυλάττων ἐν εἰρήνῃ τοὺς βασιλεῖς καὶ τὴν πόλιν Σου, πρεσβείαις τῆς Θεοτόκου, καὶ σῶσον ἡμᾶς.

Δόξα. Τῶν Ἁγίων. Ἦχος πλ. α΄. Τὸν συνάναρχον Λόγον.

Ἀθλητῶν αἱ χορεῖαι, δεῦτε συνδράμετε καὶ τεσσαράκοντα κόρας μετὰ Ἀμμοὺν εὐσεβοῦς, μεγαλύνατε λαμπρῶς πανηγυρίζουσαι· ὅτι ἐνήθλησαν στερρῶς, τῇ ἀσκήσει ἐν Χριστῷ, ῥωσθεῖσαι καὶ λαμπρυνθεῖσαι, πρεσβεύουσαι τῷ Κυρίῳ ἐλεηθῆναι τὰς ψυχὰς ἡμῶν.

Καὶ νῦν. Θεοτοκίον. Ἦχος βαρύς.

Χαῖρε κεχαριτωμένη Θεοτόκε Παρθένε, λιμὴν καὶ προστασία τοῦ γένους τῶν ἀνθρώπων· ἐκ Σοῦ γὰρ ἐσαρκώθη ὁ Λυτρωτὴς τοῦ κόσμου· μόνη γὰρ ὑπάρχεις μήτηρ καὶ παρθένος, ἀεὶ εὐλογημένη καὶ δεδοξασμένη· πρέσβευε Χριστῷ τῷ Θεῷ, εἰρήνην δωρήσασθαι πάσῃ τῇ οἰκουμένῃ.

Ἀπόλυσις.

ΕΙΣ ΤΟΝ ΟΡΘΡΟΝ