АКАТИСТ НА НЕДЕЛЯ ВАИЯ

Кондак 1

Избрани Царю на Горния Сион, кротък, спасяващ и праведен Избавителю наш, Тебе, носен във висините на Херувими и възпяван от Серафими, сега виждаме възседнал осле и отиващ на доброволно страдание в Иерусалим. Затова се покланяме на Твоето неизказано снизхождение, умилено Те посрещаме с палмови клонки и с еврейските деца Ти зовем:

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Икос 1

Архангелските и Ангелските ликове със страх и трепет се взираха от небесните висоти в Твоя вход в Иерусалим на доброволно страдание, Христе Спасителю, и с Апостолите невидимо Те придружаваха, своя Цар, с еврейските деца Ти принасяха “осана във висините” и Ти пееха:

Благословен си, Господи Боже наш, посетил и извършил избавление на Своя народ; благословен си, Владико Христе, дошъл и дарил на Своите чеда спасение чрез Кръста.

Благословен си Ти, Който идеш да призовеш Адам от дълбините на ада; благословен си Ти, Който си дошъл да избавиш Ева от древната печал.

Благословен си Ти, Който благовестиш мир на Израил и спасение на народите; благословен си Ти, Който възвестяваш Нов Завет чрез поръсване със Своята кръв.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Кондак 2

Като Те видяха, Иисусе, Марта и Мария, че пак си дошъл във Витания шест дни преди Пасха, приготвиха вечеря за Тебе и Лазар бе един от седящите на трапезата. Марта с усърдие Ти служеше, Подателю на всичко, а Мария избра добрата част, благодарна за възкресяването на брат си, и като взе литра нардово, драгоценно миро, помаза Твоите пречисти нозе и ги изтри с косата си с преизпълнено с любов сърце и Ти зовеше: Алилуия.

Икос 2

Не разбирайки непостижимия смисъл на Твоето идване на доброволно страдание, Иуда, който скоро щеше да Те предаде, се смути, виждайки Мария да помазва нозете Ти с миро, Господи, и рече: Защо е това прахосване: това миро можеше да се продаде за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. А Ти, Господи, като трябваше скоро да претърпиш смърт, си оправдал тази света жена и си казал: Оставете я, тя е запазила това за деня на погребението Ми. Затова, почитайки Твоето идване на доброволно страдание, Ти зовем:

Благословен си, Господи, приготвен за погребение от Мария на вечерята; благословен си, Иисусе, осъден на смърт от Иуда в душата му още във Витания.

Благословен си, дошъл във Витания, в дома на мира, за да приемеш помазване от Мария с любов и с миро; благословен си Ти, Който влизаш в Иерусалим на доброволно страдание, за да възвестиш отново любов на целия свят чрез жените мироносици.

Благословен си, възкресил от мъртвите Лазар, за да бъде Твоето пришествие със сила; благословен си Ти, Който идеш да издигнеш от гроба Самия Себе Си, за да бъде Твоето влизане с власт.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Кондак 3

Имайки наистина Божествена власт, Владико Христе, Ти си излязъл от Витания в ранно утро и наближавайки Витфагия, си изпратил двама от Твоите ученици и си казал: Идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея, което никой човек никога не е възсядал; отвържете и докарайте Ми ги; и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу. Учениците излязоха и доведоха ослицата и ослето, и сложиха върху тях дрехите си. А Ти, бидейки Бог, носен на Херувими, си се качил на осле заради нас, за да извършиш като кротък Цар Своето влизане в града на Твоя отец Давид. Затова Те посрещаме с похвали:

Благословен си Ти, Който седиш с Отца на Престол, благоволил да седнеш на осле; благословен си Ти, на Когото се покланяме на небесата от Горните Сили, приел поклонение от децата на земята.

Благословен си Ти, Който царуваш със сила вовеки, влизащ в Иерусалим със слава; благословен си Ти, Който милостиво поглеждаш на смирените, дошъл с кротост в Своя град.

Благословен си, възседнал безсловесно осле, за да ни избавиш от древното безсловесие; благословен си, странно обеднял на земята, седящ на небесата заедно с Отца и Духа.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Кондак 4

Буря от недоумение смущава ума ми, как да възпея достойно великото тайнство на Твоето снизхождение, Господи, защото, имайки за престол небето, Ти си се качил на малко осле, търсейки човека и желаейки да развържеш неговото древно безсловесие, за да се сбъдне казаното от пророк Захария: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. Затова прославяме Твоето влизане с мир в Иерусалим, и от цялата си душа Ти зовем: Алилуия.

Икос 4

Като чуха, че идеш на празника в Иерусалим, Господи, множество народ се събра в едно и постилаха дрехите си по пътя, други режеха клони от дърветата и слагаха по пътя, и вървящите пред Теб и след Тебе викаха: Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! Затова и ние, в този предпразничен ден, носейки клонки като знамение на възкресението на Тебе, Победителя на смъртта, зовем:

Благословен си, Царю Израилев, дошъл да търсиш Царството не от този свят; благословен си, Сине Давидов, не пожелал да преломиш съкрушена тръст.

Благословен си, добър Пастирю, идещ да намериш заблудената овца; благословен си, Агънче Божий, желаещ да принесеш в жертва Самия Себе Си.

Благословен си, Владико на творението, с любов посрещнат от Своето творение и облажаван с клонки; благословен си, Царю на Славата, съпровождан с царска слава от учениците и прославян от децата.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Ἀκολουθία Νεομ. ΔΗΜΟΥ τοῦ ἐν Σμύρνῃ (10 Ἀπριλίου)

Ποίημα Γερασίμου Μοναχοῦ Μικραγιαννανίτου

Μερίμνῃ Πρωτοπρεσβυτέρου Δήμου Νικολάου

 Ἐν τῷ Ἑσπερινῷ.

Μετὰ τὸν Προοιμιακόν, τὸ Μακάριος ἀνήρ. Εἰς τὸ Κύριε Ἐκέκραξα,ἱστῶμεν στίχους στ΄ καὶ ψάλλομεν τὰ ἑξῆς προσόμοια.

Ἦχος α΄. Τῶν Οὐρανίων ταγμάτων.

Τὸν Νεομάρτυρα πάντες Δῆμον τιμήσωμεν, τὴν θείαν αὐτοῦ μνήμην, ἑορτάζοντες πόθῳ· οὗτος γὰρ νομίμως ὑπὲρ Χριστοῦ, ἐναθλήσας δεδόξασται, καὶ τῶν Μαρτύρων τῶν πάλαι ἐν οὐρανοῖς, ἰσοστάσιος ἐγένετο.

Ἀπεριτρέπτῳ καρδίᾳ Δῆμε μακάριε, ὑπῆλθες τὸν ἀγῶνα, τῆς ἀθλήσεως χαίρων, καὶ ᾔσχυνας τὴν πλάνην τῶν δυσσεβῶν, ἀνενδότῳ ἐνστάσει σου· διὸ ἀξίως ἐδέξω παρὰ Χριστοῦ, ἀφθαρσίας τὸ διάδημα.

Οὔτε πικραὶ μαστιγώσεις, οὐκ ἄλλη βάσανος, οὔτε εἱρκτὴ ζοφώδης, οὐ δεσμὰ οὐδὲ πόνοι, κατίσχυναν ἀγάπης σὲ τοῦ Χριστοῦ ἀποστῆναι μακάριε, ἀλλὰ τὰ πάντα ἀνδρείως ὑπενεγκών, τὸν ἀγῶνα σου ἐτέλεσας.

Ἐνδεδυμένος τὴν χάριν καὶ τὴν λαμπρότητα, τῆς πίστεως τῆς θείας, Δῆμε Μάρτυς Κυρίου, ἐβόας τοῖς ἀπίστοις ἀπὸ ψυχῆς, τὸν Χριστὸν μόνον σέβομαι, δι΄ὃν καὶ θνήσκω προθύμως ἵνα ζωῆς, ἀθανάτου ὀφθῶ μέτοχος.

Ἀποτμηθεὶς τὸν αὐχένα πάσας ἀπέτεμες, τὰς μηχανὰς τοῦ πλάνου καὶ δολίου Βελίαρ, καὶ ῥείθροις τῶν αἱμάτων τὴν τοῦ Χριστοῦ, Ἐκκλησίαν κατήρδευσας, Δῆμε Χριστοῦ νεομάρτυς τὴν ἱερὰν, ἑορτάζουσάν σου ἄθλησιν.

Τοῖς τῶν μαρτύρων συνήφθης Μάρτυς στρατεύμασι, καὶ τῶν θαυμάτων χάριν, ἐκ Θεοῦ ἐκομίσω· διὸ οἱ προσελθόντες τάφῳ τῷ σῷ, τῆς ἰάσεως ἔτυχον, ἀνευφημοῦντές σε Δῆμε ὡς τοῦ Χριστοῦ, Ἀθλοφόρον γενναιότατον.

Δόξα. Ἦχος δ΄.

Μαρτυρικὴν ἐπιδειξάμενος ἀνδρείαν, τυρρανικὴν ἐφάυλισας ἰσχύν, ἐν τῷ ἐνδυναμοῦντί σε Χριστῷ, Δῆμε νέε Ἀθλητὰ τοῦ Σωτῆρος· ὑπεραρθεὶς γὰρ τῶν χαμαὶ συρομένων, ἀνδρείως διέδραμες τὸ τῆς ἀθλήσεως στάδιον, μὴ φεισάμενος σαρκὸς φθειρομένης, μηδὲ τῶν βασάνων τὰς ἀπειλὰς πτοηθείς. Διὸ Χριστοῦ ἡ Ἐκκλησία, τοῖς σοῖς αἵμασι πορφυρωθεῖσα, τὴν σὴν Ἁγίαν ἑορτάζει μνήμην, σεμνυνομένη τῇ ἀθλήσει σου. Ἀλλ΄ ὦ μαρτύρων σύσκηνε, σὺν αὐτοῖς ὑπὲρ ἡμῶν ἱκέτευε, Νεομάρτυς ἔνδοξε.

Καὶ νῦν ὁ αὐτός.

Ὁ διὰ σὲ θεοπάτωρ Δαυῒδ μελῳδικῶς περὶ σοῦ προανεφώνησε, τὰ μεγαλεῖά σοι ποιήσαντι. Παρέστη ἡ Βασίλισσα ἐκ δεξιῶν σου· σὲ γὰρ μητέρα πρόξενον ζωῆς ἀνέδειξε, ὁ ἀπάτωρ ἐκ σοῦ ἐνανθρωπῆσαι εὐδοκήσας Θεός· ἵνα τὴν ἑαυτοῦ ἀναπλάσῃ εἰκόνα, φθαρεῖσαν τοῖς πάθεσι· καὶ τὸ πλανηθὲν ὀρειάλωτον εὑρὼν πρόβατον τοῖς ὤμοις ἀναλαβών, τῷ Πατρὶ προσαγάγῃ καὶ τῷ ἰδίῳ θελήματι ταῖς οὐρανίαις συνάψῃ Δυνάμεσι· καὶ σώσῃ Θεοτόκε, τὸν κόσμον Χριστός, ὁ ἔχων τὸ μέγα καὶ πλούσιον ἔλεος.

Εἴσοδος. Φῶς ἱλαρόν. Τὸ προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ Ἀναγνώσματα.

Προφητείας Ἡσαΐου τὸ Ἀνάγνωσμα (Κεφ. μγ΄ 9)

Τάδε λέγει Κύριος· Πάντα τὰ ἔθνη συνήχθησαν ἅμα καὶ συναχθήσονται ἄρχοντες ἐξ αὐτῶν. Τίς ἀναγγελεῖ ταῦτα ἐν αὐτοῖς; ἢ τὰ ἐξ ἀρχῆς, τίς ἀκουστὰ ποιήσει ἡμῖν; Ἀγαγέτωσαν τοὺς μάρτυρας αὐτῶν, καὶ δικαιωθήτωσαν. Καὶ εἰπάτωσαν ἀληθῆ. Γίνεσθέ μοι μάρτυρες, καὶ ἐγὼ μάρτυς Κύριος ὁ Θεός, καὶ ὁ παῖς, ὃν ἐξελεξάμην, ἵνα γνῶτε καὶ πιστεύσητε, καὶ συνῆτε, ὅτι ἐγώ εἰμι. Ἔμπροσθέν μου οὐκ ἐγένετο ἄλλος Θεός, καὶ μετ᾽ ἐμὲ οὐκ ἔσται. Ἐγώ εἰμι ὁ Θεός, καὶ οὐκ ἔστι πάρεξ ἐμοῦ ὁ σῴζων. Ἐγὼ ἀνήγγειλα καὶ ἔσωσα, ὠνείδισα, καὶ οὐκ ἦν ἐν ἡμῖν ἀλλότριος. Ὑμεῖς ἐμοὶ μάρτυρες, καὶ ἐγὼ Κύριος ὁ Θεός, ὅτι ἀπ' ἀρχῆς ἐγώ εἰμι, καὶ οὐκ ἔστιν ὁ ἐκ τῶν χειρῶν μου ἐξαιρούμενος. Ποιήσω, καὶ τίς ἀποστρέψει αὐτό; Οὕτω λέγει Κύριος ὁ Θεός, ὁ λυτρούμενος ἡμᾶς, ὁ Ἅγιος Ἰσραήλ.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (Κεφ. γ΄ 1)

Δικαίων ψυχαὶ ἐν χειρὶ Θεοῦ, καὶ οὐ μὴ ἅψηται αὐτῶν βάσανος. Ἔδοξαν ἐν ὀφθαλμοῖς ἀφρόνων τεθνάναι. Καὶ ἐλογίσθη κάκωσις ἡ ἔξοδος αὐτῶν, καὶ ἡ ἀφ' ἡμῶν πορεία σύντριμμα, οἱ δέ εἰσιν ἐν εἰρήνῃ. Καὶ γὰρ ἐν ὄψει ἀνθρώπων ἐὰν κολασθῶσιν, ἡ ἐλπὶς αὐτῶν ἀθανασίας πλήρης. Καὶ ὀλίγα παιδευθέντες, μεγάλα εὐεργετηθήσονται, ὅτι ὁ Θεὸς ἐπείρασεν αὐτούς, καὶ εὗρεν αὐτοὺς ἀξίους ἑαυτοῦ. Ὡς χρυσὸν ἐν χωνευτηρίῳ ἐδοκίμασεν αὐτούς, καὶ ὡς ὁλοκάρπωμα θυσίας προσεδέξατο αὐτούς. Καὶ ἐν καιρῷ ἐπισκοπῆς αὐτῶν ἀναλάμψουσι, καὶ ὡς σπινθῆρες ἐν καλάμῃ διαδραμοῦνται. Κρινοῦσιν ἔθνη, καὶ κρατήσουσι λαῶν καὶ βασιλεύσει αὐτῶν Κύριος εἰς τοὺς αἰῶνας, οἱ πεποιθότες ἐπ' αὐτόν, συνήσουσιν ἀλήθειαν, καὶ οἱ πιστοὶ ἐν ἀγάπῃ προσμενοῦσιν αὐτῷ, ὅτι χάρις καὶ ἔλεος ἐν τοῖς ὁσίοις αὐτοῦ, καὶ ἐπισκοπὴ ἐν τοῖς ἐκλεκτοῖς αὐτοῦ.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (Κεφ. ε΄ 15΄, στ΄ 1)

Δίκαιοι εἰς τὸν αἰῶνα ζῶσι, καὶ ἐν Κυρίῳ ὁ μισθὸς αὐτῶν, καὶ ἡ φροντὶς αὐτῶν παρὰ Ὑψίστῳ. Διὰ τοῦτο λήψονται τὸ βασίλειον τῆς εὐπρεπείας, καὶ τὸ διάδημα τοῦ κάλλους ἐκ χειρὸς Κυρίου, ὅτι τῇ δεξιᾷ αὐτοῦ σκεπάσει αὐτούς, καὶ τῷ βραχίονι ὑπερασπιεῖ αὐτῶν. Λήψεται πανοπλίαν, τὸν ζῆλον αὐτοῦ, καὶ ὁπλοποιήσει τὴν κτίσιν εἰς ἄμυναν ἐχθρῶν. Ἐνδύσεται θώρακα, δικαιοσύνην, καὶ περιθήσεται κόρυθα, κρίσιν ἀνυπόκριτον. Λήψεται ἀσπίδα ἀκαταμάχητον, ὁσιότητα, ὀξυνεῖ δὲ ἀπότομον ὀργὴν εἰς ῥομφαίαν. Συνεκπολεμήσει αὐτῷ ὁ κόσμος ἐπὶ τοὺς παράφρονας, πορεύσονται εὔστοχοι βολίδες ἀστραπῶν, καὶ ὡς ἀπὸ εὐκύκλου τόξου τῶν νεφῶν, ἐπὶ σκοπὸν ἁλοῦνται, καὶ ἐκ πετροβόλου θυμοῦ πλήρεις ῥιφήσονται χάλαζαι. Ἀγανακτήσει κατ' αὐτῶν ὕδωρ θαλάσσης, ποταμοὶ δὲ συγκλύσουσιν ἀποτόμως. Ἀντιστήσεται αὐτοῖς πνεῦμα δυνάμεως, καὶ ὡς λαῖλαψ ἐκλικμήσει αὐτούς, καὶ ἐρημώσει πᾶσαν τὴν γῆν ἀνομία, καὶ ἡ κακοπραγία περιτρέψει θρόνους δυναστῶν. Ἀκούσατε οὖν, Βασιλεῖς, καὶ σύνετε, μάθετε, δικασταὶ περάτων γῆς, ἐνωτίσασθε οἱ κρατοῦντες πλήθους, καὶ γεγαυρωμένοι ἐπὶ ὄχλοις ἐθνῶν, ὅτι ἐδόθη παρὰ Κυρίου ἡ κράτησις ὑμῖν, καὶ ἡ δυναστεία παρὰ Ὑψίστου.

Εἰς τὴν Λιτήν, ἰδιόμελα.

Ἦχος α΄

Ὁ Νέος τοῦ Χριστοῦ Ἀθλοφόρος, Δῆμος ὁ θεῖος ἀριστεύς, τὰ ὅπλα τοῦ φωτὸς ἀναλαβών, τὸν μὲν τοῦ σκότους προστάτην καθεῖλε, τὴν δὲ Χριστώνυμον κλῆσιν, λαμπρῶς ἐδόξασε· καὶ τὸν καλὸν ἀγῶνα τελέσας, τῆς αἰωνίου ζωῆς τὸν στέφανον, παρὰ Χριστοῦ ἐδέξατο· Αὐτῷ βοήσωμεν· Νεομάρτυς παμμάκαρ, ἀδιαλείπτως πρέσβευε, σὠζεσθαι τοὺς σὲ μακαρίζοντας.

 Ἦχος β΄ .

Τὴν ἀρετὴν τῶν πάλαι Μαρτύρων ἀναζωγραφήσας ἐν σαυτῷ, τοῖς ἴχνεσιν αὐτῶν ἠκολούθησας, Νεομάρτυς Δῆμε· ἀπτοήτῳ γὰρ καρδίᾳ, Χριστὸν ὡμολόγησας, παρ΄οὐδὲν ἡγούμενος τὰς τῶν τυρράνων ἀπειλάς, καὶ μαστίγων ἐπιφοράς, καὶ αἰκισμῶν τὸ ἄλγος, ὡς ἀδάμας στερρὸς ὑπέμεινας. Ὅθεν Χριστὸς τοὺς ἄθλους σου, ὡς μύρον εὐωδίας δεξάμενος, καὶ προσφορὰν τελείαν, μαρτυρικῆς σε δόξης ἠξίωσεν, ὑπὲρ ἡμῶν αεὶ πρεσβεύοντα.

Ἦχος γ΄ .

Τοῖς ὀχετοῖς τοῦ αἵματος, τὸν παλαμναῖον ἐχθρὸν κατεπόντισας, Νεομάρτυς Δῆμε, ξίφει τμηθεὶς τὸν αὐχένα σου· καὶ ἐκ φθορᾶς πρὸς ἀφθαρσίαν διαβάς, τοὺς δερματίνους χιτῶνας ἀπεβάλου, καὶ τῆς οὐρανίου βασιλείας τὸ ἔνδυμα, ἠμφιάσω Θείῳ Πνεύματι· καὶ νῦν Μαρτύρων δήμοις συνών, καὶ τῆς ζωῆς τοῦ ξύλου κατατρυφῶν, θανατηφόρων παθῶν λύτρωσαι, τοὺς ἑορτάζοντας τὴν μνήμην σου.

Акатист на Пресвета Богородица в чест на Нейната чудотворна икона "Иверска"

Кондак 1

На Тебе, Богородице, Поборнице Воеводо, ние, Твоите раби, принасяме похвални песни, защото с идването на Твоята честна икона ни се даде крепка защита, несъкрушима стена и неуморна стража. А Ти, Владичице, като имаш непобедима сила, покрий и ни защити от всички видими и невидими врагове, и ни избави от всяко душевно и телесно зло, за да Ти зовем:

Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Икос 1

Първият Ангел бе пратен да каже на Богородица, когато ѝ се падна по жребий апостолското служение на Иверската земя: “Не се отделяй от Иерусалим, защото жребият, който Ти се падна, ще се просвети в последните дни, а Ти ще се потрудиш в земята, в която Бог благоволи за Тебе”. Затова,

Радвай се Ти, чрез Която ще се благовести Евангелието; радвай се Ти, чрез Която ще бъде потъпкана идолската прелест.

Радвай се Ти, чрез Която ще се разруши властта на княза на тъмнината; радвай се Ти, чрез Която ще се утвърди Христовото Царство.

Радвай се, призоваване на падналите от тъмнината на идолослужението в светлината на Евангелието; радвай се, привеждане от робството на дявола в свободата на славата на Божии чеда.

Радвай се, бърза Служителко на Своя Син и Бог; радвай се, защото чрез послушание изцеляваш непослушанието на Ева.

Радвай се, висота на добродетелите; радвай се, дълбина на смиреномъдрието.

Радвай се Ти, чрез Която неверните познават Твореца; радвай се Ти, чрез Която верните се осиновяват на Отца.

Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 2

Светата Дева, видяла дивния и нов Божий промисъл за Себе Си, като Господня рабиня, винаги готова да изпълнява Неговата воля, въззова: Алилуия.

Икос 2

За да направи непостижимите ангелски думи разбираеми за Тебе, Пречиста, Господ насочи Твоя път към Атонската Гора, където Евангелието се проповядва от Теб, и така се яви Твоят жребий. А ние радостно зовем:

Радвай се, осветила Атон със Своето пришествие; радвай се, потъпкала идолите в него.

Радвай се, насадила там истинната вяра; радвай се, прогонила неверието.

Радвай се, избрала тази Гора за Свой жребий; радвай се, обещала благодат на това място.

Радвай се, Подателко на земни блага на верните, живеещи в нея; радвай се, Застъпнице за тяхното вечно спасение.

Радвай се, топла Ходатайко за живеещите в Твоя жребий; радвай се, заплаха за всичките им врагове.

Радвай се, обещала милостта на Своя Син да пребъдва на това място до края на вековете; радвай се, предсказала, че Неговата благодат неотстъпно ще пребивава там.

Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 3

Силата на Всевишния осени Света Гора по застъпничеството на Божията Майка и показа нейните долини и дебри като плодоносна нива за всички, желаещи да пожънат спасение в монашеско житие, пеейки: Алилуия.

Икос 3

Имайки промисъл за Своя жребий, хората от Иверската земя, на мястото, където Сама си пристигнала на Атон, Ти си устроила обител за техния род, търсещ спасение в тихо пристанище, и си пожелала да ѝ дариш Своята икона като щит и ограда, за да зоват всички:

Радвай се, изпратила проповедница на Евангелието в Иверската земя; радвай се, обърнала тази страна от идолската прелест към Христовата светлина.

Радвай се, клонка от неувяхващата Младочка, дарила дивната лоза Нина; радвай се, произрасла от нея гроздове на чудеса и блага вяра.

Радвай се, насадила духовна градина на Атон; радвай се, източила от нея струя на духовно просвещение за Иверската страна.

Радвай се, златословесна уста на Евтимий; радвай се, непобедима крепост на Торникий.

Радвай се, укрепление на всички благочестиви; радвай се, ограда на монасите.

Радвай се, тихо пристанище за търсещите спасение; радвай се, приготвила вечен покой за тях.

Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 4

Изпълнена с буря от помисли на съмнение, една честна вдовица от Никея се смути, виждайки светата и почитана икона на Божията Майка прободена с копие от воин иконоборец, и веднага източила кръв. И обзета от страх да не бъде поругана светата икона, тя със слъзна молитва я пусна в морето. Като я видя да се носи изправена по водата и да отива на Запад, въззова с веселие: Алилуия.

Икос 4

Монасите от Света Гора, като видяха явилия се в морето огнен стълб и пламък, достигащ до Небесата и сияещ като слънце, през нощта се затекоха към брега на морето, и видели светата икона на Божията Майка, носена по морето от сила свише, въззоваха към Благодатната:

Радвай се, Къпино, пророчески видяна от Законодателя; радвай се, огнен стълб, посочващ пътя на блуждещите в тъмнина.

Радвай се, лествице, достигаща от земята до Небето, по Която слезе Бог; радвай се, мост, превеждащ земните на Небето.

Радвай се, зора на тайнствения ден; радвай се, Звезда, явяваща Слънцето.

Радвай се, родила Неизказаната Светлина; радвай се, ненаучила никога как стана това.

Радвай се, облечена в слънце, сияеща с благодат и слава по цялата вселена; радвай се, мълния, просвещаваща душите и озаряваща умовете на верните.

Радвай се, светлина, светеща в мрака; радвай се, защото правиш да изгрее многосветлото просвещение.

Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 5

Като искаше да дадеш Своята Богопратена икона на Иверската обител, Майко Божия, Ти си казала на преподобния Гавриил: “Иди с лик монаси на брега на морето, влез във водата и вземи Моята икона”. А той, окрилен с вяра и любов, ходейки по водата като по суша, я взе в своите обятия, и достигнал съкровището, недостъпно за други, за наследство на монасите от своя иверски род, с веселие пееше: Алилуия.

Икос 5

Като видяха иверските монаси иконата на Божията Майка, много пъти изнасяна от храма от невидима сила и поставяна над манастирските врати, се ужасяваха и стояха, зовейки към Нея така:

Радвай се, благоволила да ни дариш Своята света икона; радвай се, обещала ни да я дадеш за наш покров.

Радвай се, показала Своята любов към нашата обител; радвай се, явила благ промисъл за нея.

Радвай се, наша Помощнице в чужда страна; радвай се, утешение в нашето странстване.

Радвай се, Божие благоволение към нас; радвай се, наше дръзновение към Бога.

Радвай се, защото ни избавяш от сълзи; радвай се, Защитнице на нас, сираците.

Радвай се, наша ограда; радвай се, едничка наша Радост.

Радвай се, блага Вратарнице, отваряща райските врати за верните.

Кондак 6

Ти си направила Гавриил проповедник на Своята воля, Владичице, и си му казала: не дойдох да бъда пазена от вас, но Аз да бъда ваша Пазителка не само в настоящия, но и в бъдещия век. Ето, давам ви знамение: докато виждате Моята икона в манастира, благодатта и милостта на Моя Син няма да отстъпи от вас, за да Му зоват всички: Алилуия.

АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ПРЕД НЕЙНАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА “СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА”

Кондак 1

 На избраната Дева Мария, по-висшата от всички земни дъщери, Майка на Божия Син, Когото даде за спасението на света, с умиление зовем: погледни нашето многоскръбно житие, спомни си скърбите и болките, които си претърпяла като наша земнородна, и ни стори по Твоето милосърдие, за да Ти зовем:

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Икос 1

 Ангелът, който възвести на Витлеемските пастири за Рождеството на Спасителя на света, и с него множество небесни сили възхвалиха Бога, пеейки: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. А Ти, Майко Божия, нямаща къде глава да подслониш, защото нямаше място в страноприемницата, роди Своя Син Първенец в пещерата, пови Го в пелени и Го положи в ясли. А ние, познали скръбта на Твоето сърце, Ти зовем:

Радвай се Ти, Която със Своето дихание си стоплила Своя възлюбен Син; радвай се, повила в пелени Предвечния Младенец.

Радвай се, защото си хранила с мляко Носителя на вселената; радвай се, превърнала пещерата в небе.

Радвай се, защото си станала херувимски престол; радвай се, защото си останала Дева в раждането и след него.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 2

 Като видяха Предвечния Младенец, повит и лежащ в ясли, Витлеемските пастири дойдоха да Му се поклонят и казаха, каквото им бе възвестил Ангелът за Него, а Мариам слагаше всички тези думи в сърцето Си. След седем дни Иисус бе обрязан по Израилския закон като осемдневен човек. А ние, като възпяваме Твоето смирение и търпение, Богородице, пеем на вечния Бог: Алилуия.

Икос 2

 Имайки разум, утвърден в Бога и спазвайки закона Господен, в четиридесетия ден, когато се изпълниха дните на очистването, родителите Му донесоха Иисуса в Иерусалим, за да Го поставят пред Господа и да дадат за Него жертва според казаното в закона Господен. А ние ти зовем така:

Радвай се, принесла Създателя на вселената в Иерусалимския храм за изпълнение на закона; радвай се, радостно посрещната там от стареца Симеон.

Радвай се, едничка Чиста и Преблагословена между жените; радвай се, защото със смирение си носила Своя Кръст, украсен със скърби.

Радвай се, защото никога не си пристъпила Божията воля; радвай се, защото Сама си показала образ на търпение и смирение.

Радвай се, съсъде, изпълнен с благодатта на Светия Дух; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Elder Paisios Apolytikion, Kontakion

Apolytikion in the First Tone

The offspring of Farasa, and the adornment of Athos, and the imitator of the former righteous, equal in honor, O Paisios let us honor O faithful, the vessel full of graces, who hastens speedily to those who cry out: glory to Him Who gave you strength, glory to Him Who crowned you, glory to Him Who grants through you healings for all.

Kontakion in the Plagal of the Fourth Tone

The most-famed ascetic of the Holy Mountain, and the newly-enlightened light of the Church, let us praise him with hymns with all our heart, for he leads the faithful towards a perfect life, filling them with rivers of gifts, therefore we cry out: Hail, O Father Paisios.

   Synaxarion

On the this day (July 12th), the memory of our venerable Father Paisios the New, of the Holy Mountain, who reposed in peace in the year 1994.

Verses

Paisios, the tree of Mount Athos,

You were shown to be full of fruit, O Most-venerable one.

On the twelfth, Paisios reposed.

Megalynarion

Rejoice the communicant with the Venerable, the pride of Athos, the adornment of Monastics, Rejoice the new teacher of the Church, O godly-minded Paisios, our boast.

Akathist to our Holy Father Paisius the Athonite

Kontakion 1

Let us believers with one voice all praise him who was sent by God in these times of trial for our comfort and guidance, Paisius the wonderful, who struggled graciously and pleasingly for the Master, burning with love for the whole world and pledged his heart for us and for our salvation. And let us call out to him in thanksgiving, saying: Rejoice, Blessed Father Paisius, enlightener of the latter times!

Ikos 1

God ordained that thou wast born in the blessed land of Cappadocia, the cradle of a countless multitude of saints, to whom thou too wast added in perfect worthiness, shining forth together with them and unceasingly guiding us to repentance. Therefore we praise thee with great joy, saying:

Rejoice, for thou didst make thyself a precious follower of the saints of Cappadocia!
Rejoice, for thou didst wholly liken thyself to them as a true bearer of God!
Rejoice, most fair and fragrant flower, who hast blossomed for our enlightenment!
Rejoice, wellspring of heavenly grace, who refreshest the whole world!
Rejoice, sweetest food, who fillest the souls that are starved of right teaching!
Rejoice, receptacle that hast gathered all our weaknesses, troubles and sorrows!
Rejoice, pillar of fire, who art the unshakable support of those that desire to gain salvation!
Rejoice, star that shinest in the firmament of the Church, guiding us to the everlasting mansions!
Rejoice, for thou wast shown to be a blessing of God and a sign of His ineffable mercy!
Rejoice, Blessed Father Paisius, enlightener of the latter times!

Kontakion 2

O Blessed Father, thou wast chosen from thy mother's womb to give thyself up to God in all things and thus become a precious vessel unto Him, for the salvation and guidance of all that put their hope in thee. To Him, Who worked great wonders and mercy through thee, for such a blessing we all sing with joy the song: Alleluia!

Ikos 2

The baptism which thou, O Father, didst receive from the hands of the saint of God, Arsenius, was a sign of God’s grace resting on thee. For seeing thy many gifts in spirit, from thine early infancy he blessed thee to be his disciple and bear his name. Therefore, despite our unworthiness, we honour thee, saying:

Rejoice, for thou wast found worthy to be baptized by Saint Arsenius the Cappadocian!
Rejoice, for he foresaw all that was to come to pass with thee!
Rejoice, for his spirit rejoiced, seeing such blessed fruit sprung forth from the flock that he shepherded!
Rejoice, for on account of this he cared for thee unceasingly through all his earthly life!
Rejoice, for even after departing to heaven he did not forsake thee, but all the more interceded for thee!
Rejoice, for thou too didst honour him as befitting, piously reckoning him to be thy father in Christ!
Rejoice, for thou didst struggle heartily for his glorification, gathering testimonies of his wondrous life!
Rejoice, for the Saint of God blessed thee to find his most beloved relics, which became a fount of countless healings!
Rejoice, for lovingly thou didst lay his revered body in the monastery founded by thee at Souroti!
Rejoice, Blessed Father Paisius, enlightener of the latter times!

Kontakion 3

Moving to Greece because of the tyrannical Turkish persecution, thy parents came to the land of Konitsa, and, sacrificing thyself, O father, thou didst begin to ascend the godly ladder of perfection. For even since childhood, thou wast shown to be to be a guiding light for all those around thee, who, seeing thy precious gifts, glorified God, saying: Alleluia!

Ikos 3

Акатист на Пресвета Богородица пред Нейната икона "Отрада или Утешение"

Кондак 1

Облажаваме Те, Пречиста Дево и Майко, победна радост и похвала на небесните сили, и изправяне на целия човешки род! А Ти, едничко наше упование, изпрати благодатна отрада на душите ни, за да Те възпяваме, почитайки Твоята дивна икона:

Радвай се, Майко Божия, нетленна Невесто, светла наша Отрада!

Икос 1

Ангелските ликове се удивляват, гледайки Твоята Атонска икона, на която Ти, Пречиста Дево и Майко, с дясната Си ръка кротко отклоняваш десницата на Младенеца от Твоите нетленни уста: какво е това знамение на иконата? А ние ще речем, пеейки така:

Радвай се, Дево, Майко на Всевишния; радвай се, дивен рай на благодатта.

Радвай се, наша небесна отрада; радвай се, крепка надежда на човеците.

Радвай се, защото Твоята икона възвестява спасение на цялата земя; радвай се, защото Твоят взор утешава намиращите се в тлението.

Радвай се, небесна светлина, озаряваща мъглата на нашите дни; радвай се, нетленен цвят, оживяващ нашите тленни дела.

Радвай се, защото се молиш на Твоя Син за целия свят; радвай се, защото гориш в топла молитва като светилник.

Радвай се - радостно Ти възклицаваме; радвай се - в песни Те възпяваме.

Радвай се, Майко Божия, нетленна Невесто, светла наша Отрада!

Кондак 2

Земният ум недоумява как да постигне Твоите тайни, Пречиста, Богоблажена Дево! Ти в чиста утроба по действие на Духа безсеменно си приела Словото на Отца и си съединила Бога с човеците, и повеляваш на всички да пеят песен: Алилуия.

Икос 2

Ти осеняваш свише с Твоя покров Атонската Гора, Дево, дадена Ти по жребий от Твоя Син, и дивно я запазваш от беди и напасти. Атонските обители се славят с чудеса от Твоите икони и с приятни гласове Те хвалят:

Радвай се, Дево, Отрада в печали; радвай се, Скоропослушнице в скърби.

Радвай се, Одигитрия за пътешестващите; радвай се, Вратарнице на свещените храмове.

Радвай се, добра Предвъзвестителко за униващите в беда; радвай се, истинно Утешение на всички, прибягващи към Тебе.

Радвай се, богатство на бедните, елеоносна Жена; радвай се, защото тайно благоволиш към четящите акатист.

Радвай се, защото чудно си казала на стареца в келията: “Радвай се!”; радвай се, живоносна Майко.

Радвай се, защото е достойно да Те възпяваме; радвай се, защото по дълг Те облажаваме.

Радвай се, Майко Божия, нетленна Невесто, светла наша Отрада!

Молитва към Ангела-пазител от св. Макарий Велики

Светий Ангеле,

който покровителствуваш окаяната ми душа

и изпълнения ми със страсти живот,

не изоставяй мене грешния,

нито отстъпвай от мене, заради невъздържанието ми.

Не давай място на лукавия демон да ме завладее

чрез насилване на това смъртно тяло.

Укрепи бедствуващата ми и слаба ръка

и ме настави по пътя към спасение.

О, светий Ангеле Божий,

пазителю и покровителю на окаяната ми душа и тяло,

прости ми всичко, с каквото те оскърбих

през всички дни на моя живот

и ако нещо съгреших през изтеклата нощ,

закриляй ме през днешния ден

и ме запази от всяко вражеско изкушение,

та с никакъв грях да не прогневя Бога;

и моли се за мене на Господа да ме утвърди в Своя страх

и да ме направи достоен раб на Своята благост.

Амин.

АКАТИСТ НА ЛЕУШИНСКАТА ИКОНА НА БОЖИЯТА МАЙКА „АЗ СЪМ С ВАС И НИКОЙ НЕ ЩЕ УСТОИ СРЕЩУ ВАС!”

 Да принесем похвални дарове на Нея - Пресветата Владичица на света, Дева Богородица, Избраницата на всички родове. На Тебе, Богородице, Която въздигаш падналите, изцеляваш болните, вразумяваш маловерните, ободряваш униващите, избавяш ни от видимите и невидимите врагове и ни учиш да вярваме в благодатната сила на Твоите свети икони, пеем с благодарност, с умилено сърце и уста:  Радвай се, Майко наша Небесна, Която с Твоите слова: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас!" даряваш благодатна сила на нашите души! 

Икос 1

Ангелите на Небесата възпяват Твоето величие и съвършенство, о, Майко и Дево, защото роди за нас Всемилостивия Бог и Спасител. И ние на земята им подражаваме, и макар и с грешни устни, Те славословим дръзновено така:  Радвай се, нестихващо удивление на Небесното Жителство!  Радвай се, всерадостно поклонение на земнородните!  Радвай се, Ти, Която разпръсваш злобата и духовната тъма!  Радвай се, съвършенство на мира и любовта за всички, които просят закрила от Тебе!  Радвай се,  защото се молиш на Твоя Син да ни помилва - грешните!  Радвай се, защото изливаш от Твоята икона милост за нас!  Радвай се, Майко наша Небесна, Която с Твоите слова: "Аз съм с вас и никой не ще устои срещу вас!" даряваш благодатна сила на нашите души! 

Кондак 2

Като видя с духовните си очи бъдещите времена на страшното богоборство, светият праведен Йоан Кронщадски благослови изографисването на светата Твоя икона, Богородице, та тя да бъде в помощ и застъпничество на скърбящите, които й се покланят и с надежда за спасение призовават Твоя Син, пеейки: Алилуия. 

Икос 2