АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ЗА ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА

КОНДАК 1

На Тебе Богородице, поборница - воевода и Блага Възпитателка
на християнския род, след като се избавихме от злини, пеем
победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима
сила, от всякакви опасности освободи моето чедо, та със сълзи да
извикам към Тебе: възпитай, Владичице, моето чедо (името) така,
че да стане достойно за Небесното Царство и наследник на
вечните блага.
ИКОС 1
Пресвета, измоли от Своя Син и Бог да изпрати на моето чедо
Ангел от небето, така както и при Тебе беше изпратен пазител
крепък - Гавриил Архангел и ме удостой да извикам към Тебе
това:
Възпитай чедото ми да стане земен ангел.
Възпитай чедото ми да стане небесен човек.
Възпитай чедото ми да Ти стане угоден във всичко.
Възпитай чедото ми да придобие съкрушен дух и сърце
Възпитай чедото ми да стане Твой раб.
Възпитай чедото ми да Ти зове: „Радвай се, Благодатна, Господ е
с Тебе!".
Възпитай, Владичице, моето чедо (името) така, че да стане
достойно за Небесното Царство и наследник на небесните блага.

КОНДАК 2

Пресвета, Ти виждаш моето майчинско моление за чедото ми; от
Тебе едничката прося помощ: вземи го под Своя честен и
милосърден покров, за да възпея Богу: Алилуя!

ИКОС 2

Богородице, изпрати на чедото ми разум как най-добре да Ти
послужи и да изпълни сърцето си с Небесната премъдрост; дай
му само нея да възлюби, а всичко земно да презре. На мене пък
не забранявай да Ти викам така:
Възпитай чедото ми да бъде мъдро като змия и незлобливо като
гълъб.
Възпитай чедото ми да придобие разум за вършене само на
доброто и да отбягва всеки грях.
Възпитай чедото ми да придобие мъдрост в борбата срещу
дяволските коварства.
Възпитай чедото ми да възраства в познанието на премъдростта
на Вечното Царство.
Възпитай чедото ми да устрои мъдро живота си по образеца на
светиите.
Възпитай чедото ми хранейки го с млякото на съкровената
Премъдрост Божия, и само Нея да търси през целия си живот.
Възпитай, Владичице, моето чедо (името) така, че да стане
достойно за Небесното Царство и наследник на небесните блага.

КОНДАК З

Пресвета, силата на Всевишния нека да осени моето чедо заради
Твоето непрестанно ходатайство пред Твоя Син и познавайки по
това Твоето майчинско милосърдие към всички, с вяра да
прибягваме към Тебе, хвалейки Бога: Алилуия!

ИКОС З

Богородице, имайки от Бога своето чедо, не искам да го видя
един ден във вечната мъка, а записано в Книгата на Живота и
наследник на вечния живот.
Затова, Пречиста Дево, приклони ухо към моето моление, защото
Ти викам:
Възпитай чедото ми да избегне вечните мъки.
Възпитай чедото ми да наследи вечния живот.
Възпитай чедото ми, да премине живота си в покаяние.
Възпитай чедото ми повече от всичко да придобива благодатта на
Светия Дух.
Възпитай чедото ми да се стреми първом към Царството Небесно.
Възпитай чедото ми така, че да бъде записано в Книгата на
Живота.
Възпитай, Владичице, моето чедо (името) така, че да стане
достойно за Небесното Царство и наследник на небесните блага.

КОНДАК 4

Пресвета, имайки в себе си буря от помисли на съмнение, дали
ще пожелаеш да въведеш моето чедо във вечния живот, ридая, но
като си спомня за Твоите пребогати милости, с упование и
сърдечно умиление пея на Твоя Син: Алилуия!

ИКОС 4

АКАТИСТ НА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Кондак 1

Поборниче Воеводо, Творче на небето и земята! На Тебе, Победителю на смъртта, принасяме похвално пение, защото след Твоето пресветло възкресение от мъртвите се възнесе със слава на небето и с Твоята пречиста плът седна отдясно на Бога и Отца, за да издигнеш със Себе Си и нашето естество, и навеки да ни избавиш от грехове и вечна смърт. А ние, като празнуваме Твоето Божествено Възнесение, с Твоите ученици от душа Ти зовем:

Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.

Икос 1

Ликовете Архангели и Ангели застанаха до Тебе, Царю на всички, на Елеонската планина и като гледаха със страх Твоето възнасяне с плът на небесната висота, прославяха величието на Твоето човеколюбие и Ти пееха така:

Иисусе, Царю на Славата, възлез на небесата при възклицание на тръбен звук; Иисусе, Господи на силите, седни на Херувими и полети на ветрени криле.

Иисусе, предвечни Боже, въззови със силен глас, за да потрепери цяла земя; Иисусе, небесна Светлина, яви Твоята сила на облаците, и огън да се възпламени от Твоето лице.

Иисусе, Изкупителю на творението, приготви Твоя Престол на небесата и Твоето Царство да няма край; Иисусе, Творче на небето и земята, седни отдясно на Твоя Отец, за да бъде Бог на всичко във всички.

Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.

Кондак 2

Апостолите, видели Те възкръснал от мъртвите, Владико Господи, когато през четиридесет дни им Се явяваше и им говореше за тайните на Царството Божие и получили от Тебе заповед да не се отделят от Иерусалим, но да чакат обещанието на Отца, докато се облекат в сила свише, се събраха и пребъдваха единодушно в молитва, и с едни уста и едно сърце Ти пееха: Алилуия.

Икос 2

Откривайки смисъла на Божествения промисъл, всеблаги Иисусе, Ти изведе Своите ученици до Витания, възведе ги на Елеонската планина и започна да ги подготвяш за великото тайнство на Твоето възнесение на небето, като им казваше: Приближи се, о, приятели Мои, времето за възлизане. Затова идете, научете всички народи на словото, което чухте от Моя глас, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух. А те, мислейки още за земното, питаха: не в това ли време възстановяваш Царството Израилево? Но Ти им каза: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт, за да бъдат винаги готови за среща със Своя Небесен Жених, и да зоват:

Иисусе, добри Пастирю, не се отделяй от нас, но неотстъпно бъди с нас; Иисусе, Учителю благи, изпрати ни Светия Дух Утешител, за да пребъдва неизменно с нас.

Иисусе, Просветителю наш, просвети душите ни за Твоето възнесение към Небесния Отец; Иисусе, Спасителю наш, спаси ни с Твоето застъпничество от малодушие и от буря.

Иисусе, Наставниче наш, със словото на Твоите уста ни научи как да Ти служим; Иисусе, Помощниче наш, чрез Светия Твой Дух ни припомни Твоето откровение.

Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.

Кондак 3

Като искаше да облечеш Твоите апостоли със сила свише, Иисусе, Ти им обеща на Елеонската планина съшествието на Светия Дух и им заповяда да Ти бъдат свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея, дори до краищата на земята, като им каза: Дойдете и влезте през Моите врата, пригответе Ми пътя и проправете път на Моите люде, отместете камъните от пътя и издигнете знамение пред народите, та всички верни да пеят с вас: Алилуия.

Икос 3

Имайки бездна от милосърдие, пресладки Иисусе, Твоите ученици и жените, които Те следваха, и най-вече родилата Те Твоя Майка, си изпълнил с безмерна радост при Твоето Възнесение, когато, вече отделил се от тях, си прострял ръце и си ги благословил с думите: Ето, Аз съм с вас до свършека на света. А те, изпълнени със страх, прославяха Твоето милостиво снизхождение, и зовяха:

Иисусе, Подателю на милост, дошъл на Елеонската планина да помилваш човешкия род; Иисусе, Развеселителю на скърбящите, пожелал да утешиш Твоите приятели, които бяха с Тебе.

Иисусе, Надежда на безнадеждните, Който с Твоето благословение при възнасянето на небесата ни запазваш от униние; Иисусе, Прибежище на безприютните, Който с Твоето възнесение на небето и на нас си дарил възход към Небесния Отец.

Иисусе, благи Утешителю, обещал да ни изпратиш друг Утешител от Отца; Иисусе, велик Пастирю на овците, Който не си благоволил да се разпръсне Твоето вярно стадо.

Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.

Кондак 4

Обзети от буря от недоумение и печал, апостолите се изпълниха със слъзни ридания, когато Те видяха, Христе, да се възнасяш на облаци, и с плач говореха: Владико, как оставяш сега Твоите раби, които си възлюбил по Твоето милосърдие, къде отиваш Ти, Който държиш в ръката Си краищата на земята? А ние, оставили всичко, последвахме Тебе, Бога, радвайки се, че имаме надежда да бъдем навеки с Теб. Не ни оставяй сираци, както си обещал, не се отделяй от нас, добри наш Пастирю, но ни изпрати Пресветия Твой Дух, Който да наставлява, да просвещава и освещава душите ни, та благодарствено да Ти пеем: Алилуия.

Икос 4

Като слушаше риданията на Твоите ученици, Владико Господи, скърбящи за разлъката с Тебе, Ти си преподал съвършено благословение на Твоите приятели и си казал: не плачете, възлюбени, оставете всяка тъга; за вас е полезно Аз да замина при Моя Отец, а ако не замина, Утешителят няма да дойде. Заради вас слязох от небето и пак заради вас възлизам на небето, за да ви приготвя място, защото няма да оставя Моите овци, които избрах, няма да забравя, които възлюбих. А те, утешени от тези Божествени слова, с умиление въззоваха към Тебе:

Иисусе всеблаги, изменил в радост нашата печал и сълзи, не ни лишавай и от вечната радост в Твоето Царство; Иисусе всещедри, изпълнил ни с радост при Твоето възнесение, запази духа ни във вечна радост и през земното странстване.

Иисусе, събрал като кокошка пилците Си, не допускай да се разпилеем по пътищата на този свят; Иисусе, свързал ни на вечерята със съюза на любовта, не ни давай да се разпръснем като пшеница по действие на сатаната.

Иисусе, оставил ни Твоя мир за наследие, запази ни в Твоята любов и единомислие; Иисусе, устроил много жилища в рая, приготви ни място в Твоята Небесна Обител.

Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.

Кондак 5

Пратен от Бога пресветъл облак Те издигна високо, Жизнодавче Господи, и учениците, гледащи Твоето отделяне от тях, си благословил, и така, с голяма слава, като носен на херувимски криле, си извършил Твоя предивен възход към Твоя Отец на небето, което, преди затворено поради духовете на поднебесната злоба и князете на въздушната власт, сега Те прие в себе си, за да слушаш от цялото видимо и невидимо творение ангелска песен: Алилуия.

Икос 5

АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ЧЕСТ НА НЕЙНАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НАРЕЧЕНА "НЕОЧАКВАНА РАДОСТ"

Иконата на Божията Майка “Неочаквана Радост” се празнува на 1/14 май и 9/22 декември.

Кондак 1

"На Тебе, Богородителко, Избрана от всички родове Божия Майко и Царице, явила се някога на един беззаконен човек, за да го отклониш от пътя на нечестието, принасяме благодарствени песни. А Ти, имайки неизказано милосърдие, ни избави от всякакви беди и грехове, за да Ти зовем:

Радвай се Ти, Която даряваш неочаквана радост на верните.

Икос 1

Ангелите и праведните души се удивиха, когато Ти си застанала пред Твоя Син и Бог и с много моления си ходатайствала за човек, постоянно пребиваващ в грехове; а ние, виждайки с очите на вярата великото Твое милосърдие, с умиление Ти се молим така:

Радвай се, защото приемаш молитвите на всички християни; радвай се, защото не отхвърляш моленията и на най-отчаяните грешници.

Радвай се, защото се застъпваш за тях пред Твоя Син; радвай се, защото им подаваш неочакваната радост на спасението.

Радвай се, защото спасяваш целия свят с Твоето ходатайство; радвай се, утоляваща всички наши печали.

Радвай се, Майко на Бога на всички, утешаваща скърбящите души; радвай се, добре устройваща нашия живот.

Радвай се, донесла избавление от греховете на всички човеци; радвай се, родила Радост за целия свят.

Радвай се Ти, Която даряваш неочаквана радост на верните.

Кондак 2

Пресветата, като видя човек, който, макар и беззаконник, всеки ден с вяра и упование припадаше пред Нейната честна икона и Й принасяше Архангелското приветствие, чу славословието и на такъв грешник, та всички, виждайки Нейното Майчино милосърдие, на Небето и на земята да пеят на Бога: Алилуия.

Икос 2

Твоята любов към християнския род наистина превъзхожда човешкия разум, защото и тогава не си престанала да ходатайстваш за човека беззаконник, когато Твоят Син Ти показа язвите от гвоздеите, причинени Му от човешките грехове. Като виждаме Твоето неотстъпно ходатайство за нас, грешните, със сълзи Ти зовем:

Радвай се, усърдна Застъпнице за християнския род, дарена ни от Бога; радвай се, наша Пътеводителко, възвеждаща ни към Небесното Отечество.

Радвай се, ограда и прибежище на верните; радвай се, помощ на всички, призоваващи Твоето свято Име.

Радвай се, защото избавяш от рова на погибелта презрените и отхвърлени от всички; радвай се, защото ги обръщаш към правия път.

Радвай се, защото разпръсваш непрестанното униние и душевния мрак; радвай се, защото подаваш нов ум и по-добър разум на изгубилите ума си от болестта.

Радвай се, защото приемаш на Своите всемогъщи ръце оставените от лекарите.

Радвай се Ти, Която даряваш неочаквана радост на верните.

Кондак 3

Силата на благодатта преизобилства там, където се умножава грехът[]; и всички Ангели на Небесата се радват за един покаял се грешник[] и пеят пред Божия Престол: Алилуия.

Икос 3

Имайки Майчино милосърдие към християнския род, Ти подаваш ръка за помощ на всички прибягващи с вяра и любов към Тебе, Владичице, та всички с едно сърце и едни уста да Ти принасят такова славословие:

Радвай се, защото чрез Тебе низхожда към нас Божието благоволение; радвай се, защото чрез Тебе и ние имаме по-голямо дръзновение към Бога.

Радвай се, защото във всички наши беди и напасти принасяш усърдни молитви за нас на Твоя Син; радвай се, защото и нашите молитви правиш приятни на Бога.

Радвай се, защото прогонваш от нас невидимите врагове; радвай се, защото ни избавяш от видимите врагове.

Радвай се, защото смекчаваш сърцата на злите човеци; радвай се, защото ни запазваш от клевети, обиди и укори.

Радвай се, защото чрез Тебе се изпълняват всичките ни благи желания; радвай се, защото Твоята молитва има голяма сила пред Твоя Син и Бог.

Радвай се Ти, Която даряваш неочаквана радост на верните.

Кондак 4

Обзет от буря от греховни помисли, беззаконният човек се молеше пред Твоята честна икона и като видя Кръвта, обилно изтичаща от язвите на Предвечния Твой Син, както на Кръста, падна от страх и с ридание Ти зовеше така: “Помилуй ме, о, Майко на милосърдието, за да не надделее моята злоба над неизказаната Твоя благост и милосърдие, защото Ти си едничка Надежда и Прибежище за всички грешници; преклони се към милост, Блага Майко, и умолявай за мен Твоя Син и мой Творец, за да Му зова непрестанно: Алилуия”.

АКАТИСТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Кондак 1

Поборниче Воеводо, Господи на Небето и земята, 
победно-благодарствено пение Ти принасяме, Твоите раби, на Тебе, Който слезе в ада и възкреси всички със Себе Си, и като празнуваме нашето избавление, радостно зовем:
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.
Икос 1
Ангел Господен в събота вечер с голям трус слезе от Небето, отвали камъка от вратата на гроба Иисусов и седеше на него. От страх пред него се разтрепериха стражите и станаха като мъртви. А ние с мироносиците се покланяме на Възкръсналия Жив Бог и благовестим тайнствената Пасха така:
Христос възкръсна и адските князе паднаха;
Христос възкръсна и портите адови се уплашиха;
Христос възкръсна и медните врата се съкрушиха;
Христос възкръсна и твърдините на ада дойдоха в запустение;
Христос възкръсна и смъртта ридае;
Христос възкръсна и адът стене и вика:
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.
Кондак 2
Като видяха Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия юноша в гроба Иисусов, облечен в бяла дреха и седнал отдясно, се ужасиха. А той им рече: “Иисуса Разпнатия ли търсите? Няма Го тук, но възкръсна, както бе казал. Дойдете, вижте мястото, където лежа Господ, и скоро идете и кажете на учениците Му:
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.”
Икос 2
Като искаха да разберат непостижимото, Петър и другият ученик се затекоха към гроба и като влязоха вътре, видяха, че само повивките стоят, а кърпата, която бе на главата Му, не стоеше при тях, а свита отделно. Тогава повярваха и възгласиха с веселие:
Христос възкръсна и цялото творение се радва;
Христос възкръсна, да се веселят небесата;
Христос възкръсна и ликуват с нас Ангелите;
Христос възкръсна и преизподнята се просвети;
Христос възкръсна, възпейте, праведни души, от ада избавени;
Христос възкръсна, да възкликнем с веселие, спасени от смърт, пей на Господа, цяла земьо:
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува.
Кондак 3

АКАТИСТ НА НЕДЕЛЯ ВАИЯ

Кондак 1

Избрани Царю на Горния Сион, кротък, спасяващ и праведен Избавителю наш, Тебе, носен във висините на Херувими и възпяван от Серафими, сега виждаме възседнал осле и отиващ на доброволно страдание в Иерусалим. Затова се покланяме на Твоето неизказано снизхождение, умилено Те посрещаме с палмови клонки и с еврейските деца Ти зовем:

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Икос 1

Архангелските и Ангелските ликове със страх и трепет се взираха от небесните висоти в Твоя вход в Иерусалим на доброволно страдание, Христе Спасителю, и с Апостолите невидимо Те придружаваха, своя Цар, с еврейските деца Ти принасяха “осана във висините” и Ти пееха:

Благословен си, Господи Боже наш, посетил и извършил избавление на Своя народ; благословен си, Владико Христе, дошъл и дарил на Своите чеда спасение чрез Кръста.

Благословен си Ти, Който идеш да призовеш Адам от дълбините на ада; благословен си Ти, Който си дошъл да избавиш Ева от древната печал.

Благословен си Ти, Който благовестиш мир на Израил и спасение на народите; благословен си Ти, Който възвестяваш Нов Завет чрез поръсване със Своята кръв.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Кондак 2

Като Те видяха, Иисусе, Марта и Мария, че пак си дошъл във Витания шест дни преди Пасха, приготвиха вечеря за Тебе и Лазар бе един от седящите на трапезата. Марта с усърдие Ти служеше, Подателю на всичко, а Мария избра добрата част, благодарна за възкресяването на брат си, и като взе литра нардово, драгоценно миро, помаза Твоите пречисти нозе и ги изтри с косата си с преизпълнено с любов сърце и Ти зовеше: Алилуия.

Икос 2

Не разбирайки непостижимия смисъл на Твоето идване на доброволно страдание, Иуда, който скоро щеше да Те предаде, се смути, виждайки Мария да помазва нозете Ти с миро, Господи, и рече: Защо е това прахосване: това миро можеше да се продаде за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. А Ти, Господи, като трябваше скоро да претърпиш смърт, си оправдал тази света жена и си казал: Оставете я, тя е запазила това за деня на погребението Ми. Затова, почитайки Твоето идване на доброволно страдание, Ти зовем:

Благословен си, Господи, приготвен за погребение от Мария на вечерята; благословен си, Иисусе, осъден на смърт от Иуда в душата му още във Витания.

Благословен си, дошъл във Витания, в дома на мира, за да приемеш помазване от Мария с любов и с миро; благословен си Ти, Който влизаш в Иерусалим на доброволно страдание, за да възвестиш отново любов на целия свят чрез жените мироносици.

Благословен си, възкресил от мъртвите Лазар, за да бъде Твоето пришествие със сила; благословен си Ти, Който идеш да издигнеш от гроба Самия Себе Си, за да бъде Твоето влизане с власт.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Кондак 3

Имайки наистина Божествена власт, Владико Христе, Ти си излязъл от Витания в ранно утро и наближавайки Витфагия, си изпратил двама от Твоите ученици и си казал: Идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея, което никой човек никога не е възсядал; отвържете и докарайте Ми ги; и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу. Учениците излязоха и доведоха ослицата и ослето, и сложиха върху тях дрехите си. А Ти, бидейки Бог, носен на Херувими, си се качил на осле заради нас, за да извършиш като кротък Цар Своето влизане в града на Твоя отец Давид. Затова Те посрещаме с похвали:

Благословен си Ти, Който седиш с Отца на Престол, благоволил да седнеш на осле; благословен си Ти, на Когото се покланяме на небесата от Горните Сили, приел поклонение от децата на земята.

Благословен си Ти, Който царуваш със сила вовеки, влизащ в Иерусалим със слава; благословен си Ти, Който милостиво поглеждаш на смирените, дошъл с кротост в Своя град.

Благословен си, възседнал безсловесно осле, за да ни избавиш от древното безсловесие; благословен си, странно обеднял на земята, седящ на небесата заедно с Отца и Духа.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Кондак 4

Буря от недоумение смущава ума ми, как да възпея достойно великото тайнство на Твоето снизхождение, Господи, защото, имайки за престол небето, Ти си се качил на малко осле, търсейки човека и желаейки да развържеш неговото древно безсловесие, за да се сбъдне казаното от пророк Захария: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. Затова прославяме Твоето влизане с мир в Иерусалим, и от цялата си душа Ти зовем: Алилуия.

Икос 4

Като чуха, че идеш на празника в Иерусалим, Господи, множество народ се събра в едно и постилаха дрехите си по пътя, други режеха клони от дърветата и слагаха по пътя, и вървящите пред Теб и след Тебе викаха: Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! Затова и ние, в този предпразничен ден, носейки клонки като знамение на възкресението на Тебе, Победителя на смъртта, зовем:

Благословен си, Царю Израилев, дошъл да търсиш Царството не от този свят; благословен си, Сине Давидов, не пожелал да преломиш съкрушена тръст.

Благословен си, добър Пастирю, идещ да намериш заблудената овца; благословен си, Агънче Божий, желаещ да принесеш в жертва Самия Себе Си.

Благословен си, Владико на творението, с любов посрещнат от Своето творение и облажаван с клонки; благословен си, Царю на Славата, съпровождан с царска слава от учениците и прославян от децата.

Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!

Ἀκολουθία Νεομ. ΔΗΜΟΥ τοῦ ἐν Σμύρνῃ (10 Ἀπριλίου)

Ποίημα Γερασίμου Μοναχοῦ Μικραγιαννανίτου

Μερίμνῃ Πρωτοπρεσβυτέρου Δήμου Νικολάου

 Ἐν τῷ Ἑσπερινῷ.

Μετὰ τὸν Προοιμιακόν, τὸ Μακάριος ἀνήρ. Εἰς τὸ Κύριε Ἐκέκραξα,ἱστῶμεν στίχους στ΄ καὶ ψάλλομεν τὰ ἑξῆς προσόμοια.

Ἦχος α΄. Τῶν Οὐρανίων ταγμάτων.

Τὸν Νεομάρτυρα πάντες Δῆμον τιμήσωμεν, τὴν θείαν αὐτοῦ μνήμην, ἑορτάζοντες πόθῳ· οὗτος γὰρ νομίμως ὑπὲρ Χριστοῦ, ἐναθλήσας δεδόξασται, καὶ τῶν Μαρτύρων τῶν πάλαι ἐν οὐρανοῖς, ἰσοστάσιος ἐγένετο.

Ἀπεριτρέπτῳ καρδίᾳ Δῆμε μακάριε, ὑπῆλθες τὸν ἀγῶνα, τῆς ἀθλήσεως χαίρων, καὶ ᾔσχυνας τὴν πλάνην τῶν δυσσεβῶν, ἀνενδότῳ ἐνστάσει σου· διὸ ἀξίως ἐδέξω παρὰ Χριστοῦ, ἀφθαρσίας τὸ διάδημα.

Οὔτε πικραὶ μαστιγώσεις, οὐκ ἄλλη βάσανος, οὔτε εἱρκτὴ ζοφώδης, οὐ δεσμὰ οὐδὲ πόνοι, κατίσχυναν ἀγάπης σὲ τοῦ Χριστοῦ ἀποστῆναι μακάριε, ἀλλὰ τὰ πάντα ἀνδρείως ὑπενεγκών, τὸν ἀγῶνα σου ἐτέλεσας.

Ἐνδεδυμένος τὴν χάριν καὶ τὴν λαμπρότητα, τῆς πίστεως τῆς θείας, Δῆμε Μάρτυς Κυρίου, ἐβόας τοῖς ἀπίστοις ἀπὸ ψυχῆς, τὸν Χριστὸν μόνον σέβομαι, δι΄ὃν καὶ θνήσκω προθύμως ἵνα ζωῆς, ἀθανάτου ὀφθῶ μέτοχος.

Ἀποτμηθεὶς τὸν αὐχένα πάσας ἀπέτεμες, τὰς μηχανὰς τοῦ πλάνου καὶ δολίου Βελίαρ, καὶ ῥείθροις τῶν αἱμάτων τὴν τοῦ Χριστοῦ, Ἐκκλησίαν κατήρδευσας, Δῆμε Χριστοῦ νεομάρτυς τὴν ἱερὰν, ἑορτάζουσάν σου ἄθλησιν.

Τοῖς τῶν μαρτύρων συνήφθης Μάρτυς στρατεύμασι, καὶ τῶν θαυμάτων χάριν, ἐκ Θεοῦ ἐκομίσω· διὸ οἱ προσελθόντες τάφῳ τῷ σῷ, τῆς ἰάσεως ἔτυχον, ἀνευφημοῦντές σε Δῆμε ὡς τοῦ Χριστοῦ, Ἀθλοφόρον γενναιότατον.

Δόξα. Ἦχος δ΄.

Μαρτυρικὴν ἐπιδειξάμενος ἀνδρείαν, τυρρανικὴν ἐφάυλισας ἰσχύν, ἐν τῷ ἐνδυναμοῦντί σε Χριστῷ, Δῆμε νέε Ἀθλητὰ τοῦ Σωτῆρος· ὑπεραρθεὶς γὰρ τῶν χαμαὶ συρομένων, ἀνδρείως διέδραμες τὸ τῆς ἀθλήσεως στάδιον, μὴ φεισάμενος σαρκὸς φθειρομένης, μηδὲ τῶν βασάνων τὰς ἀπειλὰς πτοηθείς. Διὸ Χριστοῦ ἡ Ἐκκλησία, τοῖς σοῖς αἵμασι πορφυρωθεῖσα, τὴν σὴν Ἁγίαν ἑορτάζει μνήμην, σεμνυνομένη τῇ ἀθλήσει σου. Ἀλλ΄ ὦ μαρτύρων σύσκηνε, σὺν αὐτοῖς ὑπὲρ ἡμῶν ἱκέτευε, Νεομάρτυς ἔνδοξε.

Καὶ νῦν ὁ αὐτός.

Ὁ διὰ σὲ θεοπάτωρ Δαυῒδ μελῳδικῶς περὶ σοῦ προανεφώνησε, τὰ μεγαλεῖά σοι ποιήσαντι. Παρέστη ἡ Βασίλισσα ἐκ δεξιῶν σου· σὲ γὰρ μητέρα πρόξενον ζωῆς ἀνέδειξε, ὁ ἀπάτωρ ἐκ σοῦ ἐνανθρωπῆσαι εὐδοκήσας Θεός· ἵνα τὴν ἑαυτοῦ ἀναπλάσῃ εἰκόνα, φθαρεῖσαν τοῖς πάθεσι· καὶ τὸ πλανηθὲν ὀρειάλωτον εὑρὼν πρόβατον τοῖς ὤμοις ἀναλαβών, τῷ Πατρὶ προσαγάγῃ καὶ τῷ ἰδίῳ θελήματι ταῖς οὐρανίαις συνάψῃ Δυνάμεσι· καὶ σώσῃ Θεοτόκε, τὸν κόσμον Χριστός, ὁ ἔχων τὸ μέγα καὶ πλούσιον ἔλεος.

Εἴσοδος. Φῶς ἱλαρόν. Τὸ προκείμενον τῆς ἡμέρας καὶ τὰ Ἀναγνώσματα.

Προφητείας Ἡσαΐου τὸ Ἀνάγνωσμα (Κεφ. μγ΄ 9)

Τάδε λέγει Κύριος· Πάντα τὰ ἔθνη συνήχθησαν ἅμα καὶ συναχθήσονται ἄρχοντες ἐξ αὐτῶν. Τίς ἀναγγελεῖ ταῦτα ἐν αὐτοῖς; ἢ τὰ ἐξ ἀρχῆς, τίς ἀκουστὰ ποιήσει ἡμῖν; Ἀγαγέτωσαν τοὺς μάρτυρας αὐτῶν, καὶ δικαιωθήτωσαν. Καὶ εἰπάτωσαν ἀληθῆ. Γίνεσθέ μοι μάρτυρες, καὶ ἐγὼ μάρτυς Κύριος ὁ Θεός, καὶ ὁ παῖς, ὃν ἐξελεξάμην, ἵνα γνῶτε καὶ πιστεύσητε, καὶ συνῆτε, ὅτι ἐγώ εἰμι. Ἔμπροσθέν μου οὐκ ἐγένετο ἄλλος Θεός, καὶ μετ᾽ ἐμὲ οὐκ ἔσται. Ἐγώ εἰμι ὁ Θεός, καὶ οὐκ ἔστι πάρεξ ἐμοῦ ὁ σῴζων. Ἐγὼ ἀνήγγειλα καὶ ἔσωσα, ὠνείδισα, καὶ οὐκ ἦν ἐν ἡμῖν ἀλλότριος. Ὑμεῖς ἐμοὶ μάρτυρες, καὶ ἐγὼ Κύριος ὁ Θεός, ὅτι ἀπ' ἀρχῆς ἐγώ εἰμι, καὶ οὐκ ἔστιν ὁ ἐκ τῶν χειρῶν μου ἐξαιρούμενος. Ποιήσω, καὶ τίς ἀποστρέψει αὐτό; Οὕτω λέγει Κύριος ὁ Θεός, ὁ λυτρούμενος ἡμᾶς, ὁ Ἅγιος Ἰσραήλ.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (Κεφ. γ΄ 1)

Δικαίων ψυχαὶ ἐν χειρὶ Θεοῦ, καὶ οὐ μὴ ἅψηται αὐτῶν βάσανος. Ἔδοξαν ἐν ὀφθαλμοῖς ἀφρόνων τεθνάναι. Καὶ ἐλογίσθη κάκωσις ἡ ἔξοδος αὐτῶν, καὶ ἡ ἀφ' ἡμῶν πορεία σύντριμμα, οἱ δέ εἰσιν ἐν εἰρήνῃ. Καὶ γὰρ ἐν ὄψει ἀνθρώπων ἐὰν κολασθῶσιν, ἡ ἐλπὶς αὐτῶν ἀθανασίας πλήρης. Καὶ ὀλίγα παιδευθέντες, μεγάλα εὐεργετηθήσονται, ὅτι ὁ Θεὸς ἐπείρασεν αὐτούς, καὶ εὗρεν αὐτοὺς ἀξίους ἑαυτοῦ. Ὡς χρυσὸν ἐν χωνευτηρίῳ ἐδοκίμασεν αὐτούς, καὶ ὡς ὁλοκάρπωμα θυσίας προσεδέξατο αὐτούς. Καὶ ἐν καιρῷ ἐπισκοπῆς αὐτῶν ἀναλάμψουσι, καὶ ὡς σπινθῆρες ἐν καλάμῃ διαδραμοῦνται. Κρινοῦσιν ἔθνη, καὶ κρατήσουσι λαῶν καὶ βασιλεύσει αὐτῶν Κύριος εἰς τοὺς αἰῶνας, οἱ πεποιθότες ἐπ' αὐτόν, συνήσουσιν ἀλήθειαν, καὶ οἱ πιστοὶ ἐν ἀγάπῃ προσμενοῦσιν αὐτῷ, ὅτι χάρις καὶ ἔλεος ἐν τοῖς ὁσίοις αὐτοῦ, καὶ ἐπισκοπὴ ἐν τοῖς ἐκλεκτοῖς αὐτοῦ.

Σοφίας Σολομῶντος τὸ Ἀνάγνωσμα (Κεφ. ε΄ 15΄, στ΄ 1)

Δίκαιοι εἰς τὸν αἰῶνα ζῶσι, καὶ ἐν Κυρίῳ ὁ μισθὸς αὐτῶν, καὶ ἡ φροντὶς αὐτῶν παρὰ Ὑψίστῳ. Διὰ τοῦτο λήψονται τὸ βασίλειον τῆς εὐπρεπείας, καὶ τὸ διάδημα τοῦ κάλλους ἐκ χειρὸς Κυρίου, ὅτι τῇ δεξιᾷ αὐτοῦ σκεπάσει αὐτούς, καὶ τῷ βραχίονι ὑπερασπιεῖ αὐτῶν. Λήψεται πανοπλίαν, τὸν ζῆλον αὐτοῦ, καὶ ὁπλοποιήσει τὴν κτίσιν εἰς ἄμυναν ἐχθρῶν. Ἐνδύσεται θώρακα, δικαιοσύνην, καὶ περιθήσεται κόρυθα, κρίσιν ἀνυπόκριτον. Λήψεται ἀσπίδα ἀκαταμάχητον, ὁσιότητα, ὀξυνεῖ δὲ ἀπότομον ὀργὴν εἰς ῥομφαίαν. Συνεκπολεμήσει αὐτῷ ὁ κόσμος ἐπὶ τοὺς παράφρονας, πορεύσονται εὔστοχοι βολίδες ἀστραπῶν, καὶ ὡς ἀπὸ εὐκύκλου τόξου τῶν νεφῶν, ἐπὶ σκοπὸν ἁλοῦνται, καὶ ἐκ πετροβόλου θυμοῦ πλήρεις ῥιφήσονται χάλαζαι. Ἀγανακτήσει κατ' αὐτῶν ὕδωρ θαλάσσης, ποταμοὶ δὲ συγκλύσουσιν ἀποτόμως. Ἀντιστήσεται αὐτοῖς πνεῦμα δυνάμεως, καὶ ὡς λαῖλαψ ἐκλικμήσει αὐτούς, καὶ ἐρημώσει πᾶσαν τὴν γῆν ἀνομία, καὶ ἡ κακοπραγία περιτρέψει θρόνους δυναστῶν. Ἀκούσατε οὖν, Βασιλεῖς, καὶ σύνετε, μάθετε, δικασταὶ περάτων γῆς, ἐνωτίσασθε οἱ κρατοῦντες πλήθους, καὶ γεγαυρωμένοι ἐπὶ ὄχλοις ἐθνῶν, ὅτι ἐδόθη παρὰ Κυρίου ἡ κράτησις ὑμῖν, καὶ ἡ δυναστεία παρὰ Ὑψίστου.

Εἰς τὴν Λιτήν, ἰδιόμελα.

Ἦχος α΄

Ὁ Νέος τοῦ Χριστοῦ Ἀθλοφόρος, Δῆμος ὁ θεῖος ἀριστεύς, τὰ ὅπλα τοῦ φωτὸς ἀναλαβών, τὸν μὲν τοῦ σκότους προστάτην καθεῖλε, τὴν δὲ Χριστώνυμον κλῆσιν, λαμπρῶς ἐδόξασε· καὶ τὸν καλὸν ἀγῶνα τελέσας, τῆς αἰωνίου ζωῆς τὸν στέφανον, παρὰ Χριστοῦ ἐδέξατο· Αὐτῷ βοήσωμεν· Νεομάρτυς παμμάκαρ, ἀδιαλείπτως πρέσβευε, σὠζεσθαι τοὺς σὲ μακαρίζοντας.

 Ἦχος β΄ .

Τὴν ἀρετὴν τῶν πάλαι Μαρτύρων ἀναζωγραφήσας ἐν σαυτῷ, τοῖς ἴχνεσιν αὐτῶν ἠκολούθησας, Νεομάρτυς Δῆμε· ἀπτοήτῳ γὰρ καρδίᾳ, Χριστὸν ὡμολόγησας, παρ΄οὐδὲν ἡγούμενος τὰς τῶν τυρράνων ἀπειλάς, καὶ μαστίγων ἐπιφοράς, καὶ αἰκισμῶν τὸ ἄλγος, ὡς ἀδάμας στερρὸς ὑπέμεινας. Ὅθεν Χριστὸς τοὺς ἄθλους σου, ὡς μύρον εὐωδίας δεξάμενος, καὶ προσφορὰν τελείαν, μαρτυρικῆς σε δόξης ἠξίωσεν, ὑπὲρ ἡμῶν αεὶ πρεσβεύοντα.

Ἦχος γ΄ .

Τοῖς ὀχετοῖς τοῦ αἵματος, τὸν παλαμναῖον ἐχθρὸν κατεπόντισας, Νεομάρτυς Δῆμε, ξίφει τμηθεὶς τὸν αὐχένα σου· καὶ ἐκ φθορᾶς πρὸς ἀφθαρσίαν διαβάς, τοὺς δερματίνους χιτῶνας ἀπεβάλου, καὶ τῆς οὐρανίου βασιλείας τὸ ἔνδυμα, ἠμφιάσω Θείῳ Πνεύματι· καὶ νῦν Μαρτύρων δήμοις συνών, καὶ τῆς ζωῆς τοῦ ξύλου κατατρυφῶν, θανατηφόρων παθῶν λύτρωσαι, τοὺς ἑορτάζοντας τὴν μνήμην σου.